Рано през една лятна сутрин на 1984 година, Шери Маклафлин вървяла по оживеното крайбрежие на сардинското малко градче Порто Черво в курорта Коста Смералда, кръстен на прекрасните синьо-зелени оттенъци на океана. Местният яхт клуб организирал Световното първенство за яхти над 12 метра за първи път и подкрепяли италианския претендент за предстоящата Купа на Америка през 1987 г. Отборът привлякъл едни от най-добрите моряци в света, сред които бил и тогавашният ѝ съпруг, експерт дизайнер на спинакери.
Шери, по това време на 26, била висока блондинка от Ориндж, Кънектикът и сезонен плавател. През първите няколко дни от състезанието, тя се насочва към голяма яхта, която била поръчана, за да забавлява жените на моряците, техните семейства и приятели. Гостите били отрупани с храна и шампанско и наблюдавали състезанието от разстояние с бинокли. „Никой не знаеше какво гледа и ненавиждах това“, казва тя.
За да намери алтернатива, Шери опитала да се качи на лодката, снимаща състезанието. Висок мъж с пясъчно-кестенява коса, облечен с бели джинси, светлосиня ленена риза и авиаторски очила, отговорил на английски с италиански акцент. „Сигурна ли си?“, попитал той. „Ще се измокриш.“ Предупредил я и, че те нямат такава хубава храна като на яхтата на жените.
„Няма проблем. Не това искам.“, отговорила тя. „Искам да гледам състезанието.“
През следващите няколко дни, Шери обяснявала на малкия екипаж за плаването. Как да се доближат до състезателните лодки без да се пречкат и как да правят добри снимки, докато обикалят шамандурите. Потопила се изцяло и се наслаждавала на всяка минута от тези дни. Италия побеждавала всяко състезание и се наложило да останат почти четири седмици.
Групата наричала мъжа с белите джинси и авиаторските очила „Мау“. Шери била пленена от това колко се вълнувал той да бъде във водата.
„Сякаш никога не му се беше случвало нещо такова през живота“, казва Шери. „Той се оживи. Много се смяхме. Чувствах се сякаш съм го познавала цял живот.“
И все още тя нямала представа кой е той и след като и двамата били женени, тя не разпитвала. Понякога пристигал в Порто Черво с хеликоптер заедно с жена си – дребничка, тъмнокоса италианка, която приличала на Джоан Колинс. Но тя така и никога не се качила на малката лодка.
След около три седмици, Шери попитала един от американските моряци „Кой е този мъж на борда на лодката?“ „Това е Маурицио Гучи, Шери“, отговорил морякът.
Той бил наследник на най-известната модна династия в Италия и дните, прекарани на малката лодка, възпламенили седемгодишна любовна афера. Връзката им повлияла и на решението му да напусне жена си, Патриция Реджани, предизвикалa жестока битка по разводни дела – такива, които в последствие, водят до неговото убийство.
Историята на Маурицио Гучи и неговата преждевременна смърт е печално известна в Италия и скоро ще бъде гледана от хората по целия свят, тъй като е преразказана от режисьора Ридли Скот във филма „Домът на Гучи“ (House of Gucci). Адам Драйвър играе Маурицио, а Лейди Гага ще бъде в ролята на Патриция, бляскавата съпруга, която в последствие бива обвинена, че е платила на наемен убиец да убие мъжа ѝ. Ал Пачино, Джаред Лето и Джеръми Айрънс играят членове от семейство Гучи, които се карат относно бъдещето на компанията. (Историята на Шери не е описана във филма, тъй като беше неизвестна за хората досега.)
Сагата във филма на Скот на мен ми е добре позната. Базирана е на книга, която написах преди 20 години, „Домът на Гучи: Чувствена история за убийство, лудост, блясък и алчност. Тогава излязох в отпуска от работата си в Women’s Wear Daily (WWD). За да я напиша интервюирах над 100 човека, включително много членове на семейството, както и служители на Гучи, които са присъствали в ключови моменти. Но до тази година, никога не бях имала възможността да интервюирам Шери. Нейната перспектива беше липсващо парче от пъзела. Жалко е, защото е държала в себе си уникално знание за семейните размирици, а и за мотивациите на Маурицио.
Годината преди да се срещне с Мау на пристанището в Порто Черво, бащата на Маурицио, Родолфо, починал, оставяйки му 50% от семейната компания. По това време блясъкът на марката избледнявал. Модната къща прелицензирала известното си лого, което се появяваше на всичко. От чаши за кафе до пластмасови принадлежности за тоалетна и бутилки скоч. Междувременно, Милано бяха изместили дефилетата в средата на годината от Флоренция, където беше седалището на Гучи, и ято млади нови дизейнери с имена като Джорджио Армани, Джани Версаче, Джанфранко Фере, започнали да процъфтяват.
Маурицио, който бил само на 35 по това време, осъзнал, че за да остане конкурентоспособен, семейната компания за кожени стоки трябвало да се насочи в друга посока. Той се придържал към виждането си да доведе марката на предни позиции в европейския луксозен пазар и се присъединил към италианския консорциум, който спонсорирал състезателя в Купата на Америка през 1987. Историческото състезание прихванало точните елитни зрители в Америка и Европа, към които компанията се стремяла.
Шери го срещала по кафенетата, дизайнерските бутици на Порто Черво, всички боядисани в бледо розово, за да приличат на местния камък. Те споделяли невинно пътуване, докато мъжът ѝ бил във водата. В последната ѝ вечер в крайбрежния курорт, групата била на вечеря и тя и Маурицио танцували заедно под звездите. Прибрала се рано тази нощ и си тръгнала на следващия ден.
Маурицио издирил Шери в Клиъруотър, Флорида, където тя и нейният съпруг отворили офис към производителя на платна North Sails, и ѝ звънял всеки ден. Започнал да ѝ говори за тежкото наследство, завещано му от баща му. Той станал единственият с най-много акции в компанията, но това не му дало властта да управлява компанията. Започнал да се отчайва в опитите си да накара членовете на семейството, които държали останалите 50% - неговият чичо Алдо и братовчедите му Джорджио, Роберто и Паоло – да споделят вижданията му. Маурицио нямал пари, за да откупи техния дял, но задействал таен план в който да ползва външна инвестиционна банка да го направи и да го сложи начело.
Също така казал на Шери, че има две дъщери, които обожава и че е нещастно женен за тяхната майка, Патриция.
Шери казала на мъжа си, че ще се срещне с Маурицио поради възможност за работа, преровила гардероба на майка си, за да намери дрехи, подходящи за Европа и отлетяла към Ница, Франция. Докато слизала по стълбите на хотела си, Маурицио я чакал долу и обявил драматично „Аз съм твоят рицар в лъскави доспехи – само че без коня!“
Маурицио се трансформирал от срамежливият, стеснителен, млад мъж, който щял в сянката на баща си да стане главния изпълнителен директор на семейната компания. Въпреки че бил чаровен и закачлив, бил жестоко убеден, че ще е архитект на нова ера в компанията. Неговите идеи включвали строене на скъпи нови централи в Милано и да си купи вила от 16-ти век близо до Флоренция, която да е център за обучение на занаятчии и ръководители. Освен това спрял стоките тип „дойни крави“, защото мислел, че обезценяват имиджа на Гучи.
Един ден през 1985, Маурицио казал на жена си, че тръгва на бизнес пътуване. Събрал един сак и никога не се върнал повече. „Аз бях катализаторът“, казва Шери. С нея той видял друг тип живот. „Не исках да разбия брака му, но той каза, че вече е разбит.“
Шери се развела година по-късно и Маурицио ѝ наел малък апартамент в Ню Йорк. Той летял до там и обратно много често. Рядко използвали големия му пентхаус в Олимпик Тауър (Olympic Tower) в Мидтаун Манхатън, подарък от баща му, където живял с Патриция през 70-те. Те мислели, че персоналът там ще дава информация за действията им на синьора Гучи.
Но Патриция нямала намерение да го остави така – или всичко свързано с Гучи.
Патриция била от скромен род, което накарало Родолфо Гучи да се възпротиви за сватбата им през 1972. Нейният пастрок, Фердинандо Реджани, бил заможен, но финансовият и бизнес елит в Милано я гледали от високо. И все пак, по време на техния брак, тя станала известна личност в италианското общество. Тя е играела ролята на жена с възможности, имала персонален шофьор, който я возил из града, обличала се в костюми Шанел. Побутнала и съпруга си да стане главен изпълнителен директор на най-високо ниво в италианската модна индустрия. Както написах в книгата си, тя обявявала на хората „Дойде ерата на Маурицио!“
Шери отдавна е напуснала света на международните интриги и разкоша. В момента живее в предградията в Уилтон, Кънектикът, където работи в компания за контрол на гъските, където използват кучета, порода Бордър коли, за да разчистват ятата им. Има две дъщери от втория си брак и все още обича да плава.
Докато работих по книгата през 90-те, Шери отбягваше обажданията и имейлите ми и не можах да включа нейната страна в историята. Един ден през 2001, представях изданието на книгата с меки корици в книжарница в Ню Йорк. Докато гостите си тръгваха, висока, привлекателна блондинка дойде при мен със сълзи в очите. Тя ми обясни, че тя е Шери Маклафлин. Каза, че много е харесала книгата ми и ѝ се искало да беше говорила с мен.
Прегърнахме се и се разделихме за следващите 20 години. Когато новините за филмовата адаптация плъзнаха в Интернет миналата година, Шери се свърза с мен. Тя говори за връзката ѝ с Маурицио, която продължила от 1984 до 1990, като за историята на Пепеляшка. Те са искали да си помагат един на друг да „полетят“, казва тя. През първите няколко години от запознанството им, Шери летяла постоянно между Ню Йорк и Лондон или Париж, за да го вижда. Той я взимал от летището с черното си Ферари и я карал до Св. Мориц, където имал наследена вила от баща си. „Спираха ни полицаи, защото караше с 200“, казва тя. „Той плащаше на някого нещо от рода на 5000 долара, за да не му пишат акт.“
Карали ски в Алпите, отсядали в швейцарско селце, карали шейни пълни с кожа, спирали за обяд с много вино. Маурицио казвал, че винаги носи бели ски панталони, защото ако паднел, никой нямало да разбере, спомня си Шери. (В първите снимки от филма, които обиколиха Интернет, Драйвър, позиращ до Лейди Гага, носи бели ски панталони.)
Шери получила работа в Сотбис през 1988 и се преместила в Лондон, което улеснило срещите им. Той бил влюбен в нея, но не искал тя да се мести в Милано, където, мислел си той, че стриктният социален маниер и хората от висшето общество, ще направят и двамата нещастни. Същата година той премахва и последните членове на семейството от Гучи.
Шери се срещала с него в европейски пристанищни градове – Бремен, Монте Карло, Палма де Майорка – за да реставрират историческата му яхта „Креоле“ (the Creole). Това бил проект, който по нейни думи отнел 5 години и 25 милиона долара.
Веднъж те летели заедно към Ню Йорк, където Маурицио държал кола Ролс Ройс. Казал на Шери, че ще разиграят „Артър“ (Arthur), имайки предвид филма от 1981, в главната роля Дъдли Мур, който играе милиардер алкохолик, който обичал да бъде возен през Сентрал Парк в неговия Ролс. „Не знаех какво значи това!“, спомня си Шери. По-късно тя го кара да се откаже от колите и да взимат таксита, защото разбрала, че един от шофьорите му ги шпионира и предава на Патриция. Маурицио ѝ казвал няколко пъти по време на връзката им, че се притеснява, че един ден Патриция ще го убие.
Драмата и пътуванията започнали да тежат на Шери през втората половина на 1989. Тогава тя казала на Маурицио, че иска да сложат край на връзката си, въпреки че му казала, че ще го обича вечно. Искала да се устрои и да създаде семейство. „Изморих се да летя напред-назад и да чакам и да съм сама“, казва тя. „Наистина исках просто да имам нормален живот.“
Той не повярвал, че тя говори сериозно, но бил толкова оплетен в семейни драми и правни проблеми, че не можел да ѝ предложи живота, който тя искала. Плакали заедно. През последната им вечер заедно, ходили на театър и на вечеря в стекхаус „Smith & Wollensky”. Той ѝ казал, че никога повече няма да се видят, защото ще е прекалено болезнено да поддържат връзка.
Маурицио бил завладяваща, но трагична личност – връзката с миналото на Гучи и в крайна сметка причината семейството да загуби контрол над него. Големите му инициативи от късните години на 80-те – да спре по-печелившите, но по-масови продукти, като платнените чанти с GG логото и строенето на нови централи – доведе марката на ръба на фалита.
Срещнах Маурицио Гучи през 1991 на пресконференция в луксозната сграда на Гучи в Милано, която беше ремонтирал. Той привлече внимание, когато нае президента на Бергдорф Гудман, Доун Мело за свой творчески директор, който от своя страна привлече бъдещия легендарен дизайнер Том Форд. Маурицио беше пламенен в описанията на представата си за трансформация на компанията в луксозна марка от най-високо ниво, наравно с Хермес (Hermès) във Франция, възстановявайки познатите му славни дни на Гучи по времето на баща му и дядо му. Той се отклони от прогнозите за продажбите и каза, че компанията ще достигне печалба през тази година, въпреки спад от 20% в приходите. В следващите седмици, източници ми разказаха колко зле върви управлението на Гучи и аз писах статии, в които изобличих бедствената ситуация в Гучи. Той винаги беше чаровен по време на последващите ни интервюта дори, когато оспорваше репортажите ми.
Investcorp, основаната в Бахрейн компания, която през 1988 откупила 50-те процента от Гучи, притежавани от Алдо и синовете му, наблюдавали трупащите се задължения и ги използвали да премахнат Маурицио през 1993, плащайки му 135 милиона за неговите акции. „Той си мислеше, че те вярват в него“, казва Шери. „Казах му „Не, те искат да правят пари. Не са ти банка!“
Маурицио бил наясно с привлекателността на марката в света на бизнеса и финансите. Описвал компанията като „сирена, която примамва мъжете да идват и да се влюбват в нея и никой да не иска да я напусне“, казва Рик Суонсън, който ръководел инвестицията на Investcorp в Гучи и по-късно отишъл да работи директно в модната компанията. „Разбира се“, добава Суонсън, „всички знаем какво правят митологическите сирени с мъжете, които примамват.“
На 7 март 1995, Шери тъкмо влизала в офиса си във „Воуг“ (Vogue), където работила като рекламен редактор след работата ѝ в „Келвин Клайн” (Calvin Klein), когато телефонът иззвънял. Обаждал се Алън Тътъл, който бил адвокат на Маурицио и работил в Гучи. „Седни“, казал Тътъл. Казал ѝ, че Маурицио бил прострелян и е починал. Тя затворила и стояла в шок. „Никога не съм си мислела, че няма да го видя отново“, казва тя.
Маурицио бил убит от наемен убиец, докато се качвал по стълбите към офиса си в сградата в Милано. Две години по-късно, Патриция била арестувана за наемането на убиеца, след като информатор съобщил в полицията. При произнасянето на присъдата ѝ от съдия Ренато Самек през ноември, 1998, след 5-месечен процес, той казва, че Маурицио не е умрял заради това, какъв е бил той, а заради това, което е имал: уникално наследство и международно разпознаваемо име. „Патриция Реджани не е имала намерение да се откаже от това“, казал Самек, поглеждайки всички в залата. Тя била осъдена на 26 години в затвора и била освободена предсрочно след 18 години.
През юли същата година, Доменико де Соле бил обявен за главен изпълнителен директор на Гучи и започнал работа по съживяването ѝ заедно с творческия директор Том Форд.
Писах за „Том и Дом“ за WWD, както и за зашеметяващия успех на първоначалното публично предлагане, което събра почти 2 милиарда долара, достатъчно, за да изплати инвестицията на Investcorp многократно. Гучи сега се контролира от Kering SA на Франсоа-Анри Пино.
Под ръководството на творческия директор на Гучи, Алесандро Микеле, новият подход на Гучи, романтичните стилове, завладяха по-млада клиентела, изтласквайки марката обратно в челните редици на световните луксозни марки. Мечтите на Маурицио Гучи да носи стандарта за Италия се сбъднаха.
На 2 ноември, марката продуцира зешеметяващо модно шоу, което затвори булевард „Холивуд“ в Лос Анджелис. Знаменитости като Джаред Лето, Маколи Кълкин и Дакота Джонсън носиха дизайните заедно с други звезди от музикалната индустрия, като Майли Сайръс, Фийби Бриджърс и Лизо. Ридли Скот беше там, а също така и Пино и съпругата му, Салма Хайек, която също участва в „Домът на Гучи“. Това беше майсторски управлявана фантазия.
Въпреки че Гучи имаше по-класическа представа за марката през онези дни, доказа се, че компанията притежава звездната сила, която Маклафлин видя Гучи да си представя преди години.
Днес, Шери вярва, че той е можел да бъде успешен, ако е имал правилната подкрепа, която да му помогне да осъществи мечтите си без да прекалява.
„Много хора покрай него не са му били верни. Нуждаел се е от някого, който да му помага и да го контролира“, казва тя, имайки предвид многото поддръжници на които разчиташе да го съветват. „Маурицио беше мечтател.“
