Може да се съмнявате, че елитните американски университети са се загубили. Помислете, че част от споразумението между Харвард и администрацията на Доналд Тръмп е изграждането на търговско училище. Харвард има голямо сравнително предимство, но то не е в професионалното образование.
Американските университети привличат най-добрите студенти и преподаватели в света и произвеждат проучвания, които задвижват световната икономика. Делът на американците, които имат голямо доверие във висшето образование е намалял с 15 процента през последното десетилетие до 42 процента, а доверието в Брашляновата лига е само 15 процента. Президентът Доналд Тръмп се нахвърля върху американските университети по определена причина. Институциите, които би трябвало да са източник на национална гордост са станали разединяващи, защото са загубили от поглед своята мисия.
Каква е тази мисия? Може да чуем администраторите на колежи, според които институциите са не толкова подкрепящи академични постижения, колкото са изграждащи елит с правилните ценности и граждански постижения. Преди години Принстън промени своето мото на „ В служба на нацията и в служба на човечеството“.
Реално можем да проследим този импулс до самото основаване на университетите. Една от първоначалните цели на училищата за либерални изкуства е била да образоват елитите, за да станат всестранно развити граждани. В средата на 20 век това се променя. Тези университети искат да намерят най-добрите ученици, а това отговаря на новите ценности на Америка.
Университети комбинираха тези цели. Те трябваше да вземат най-добрите и най-умните, за да ги превърнат в елита на нацията. Втората цел започна да доминира над първата с разширяването на конкуренцията за прием, а в същото време и икономическите позитиви, които идваха с посещяването на елитен университет.
Тези институции имаха избор от студенти и се насочиха към една голяма идея. Опитаха се да поправят икономическото и расово неравенство и неадекватното образование. Идеята на университетите можеше да е подберат и изграждането на елита на нацията, но тогава администраторите щяха да се уверят, че елитът отразява техните ценности. Не става въпрос само за приемния отдел. Мисията за изграждане на политическите и моралните възгледи на новите лидери също влезе в учебната програма, защото преподавателите станаха по-малко толерантни към различното мнение.
Това е една от причините, поради които инфлацията на оценките стана толкова мащабна. Да речем, че преподаването и ученето са второстепенни в това да направим света по-добро място, тогава защо да притесняваме студентите с ниски оценки. Реално студентите реагираха и в един момент извънкласните дейности станаха по-важни от самите уроци.
Новата социална мисия стана причината университетите да станат толкова политизирани. Тяхната работа не беше толкова да преподават математика или изкуства, а да оформят и изграждат лидери. Но това политизиране дойде с последствия, тъй като академичните ценности се отдалечаваха от ценностите на обществото, от чиито данъци зависеха.
Вярно е, че в това има нещо благородно. Много студенти в социално затруднение успяха да променят своя живот, влизайки в елитни институции. Самите университети можеха да приемат само студенти с високи оценки, но така щяха да затвърдят неравенствата в Америка.
Има и друга тема. Въпросът е дали въобще е работа на университетите да поправят проблемите на Америка? Самите американци не могат да се разберат по темата. Дори и университетите да приемат идеята, означава ли, че тя трябва да отмести образованието на заден план.
В момента университетите са във важен момент. Много американци не смятат, че висшето образование си струва. Много завършили университет не намират работа. Университетите все още не разбират как да обучават студенти в новата ера на иновации. Елитните училища трябва и да си върнат доверието на нацията.
Важно е университетите отново да превърнат образованието в свой основен идеал. Важно е да има обективни критерии за прием, да спрат да повишават оценки, за да направят лекциите по-естествени и да върнат високите образователни и научни постижения на върха на своя модел.
Когато учениците разберат, че не е нужно да учат в елитен университет, за да получат добро образование, а университетите разберат, че високите идеали може да им попречат да предоставят подобно образование, тогава висшето образование в Америка може да се върне на правия път. Вероятно е добре елитните училища в страната да станат по-малко елитни.
Това може да е основно за бъдещето на образованието.
