Данъците върху цифровите услуги, насочени към приходите на големите технологични компании, се завърнаха като основна тема в действията на Доналд Тръмп да промени световната търговия.
Американският държавен глава отдавна настоява, че тези данъци са несправедливи спрямо американски компании като Amazon, Alphabet и Meta. Когато изпълняваше своя пръв мандат, заплаши че е готов да въведе допълнителни мита върху страните, които налагат подобен данък. Сега напрежението отново е в действие и предстои да видим дали са възможни промени в данъците за големите компании.
През миналия месец правителството на Канада реши да премахне своя дигитален данък. Това беше опит за изглаждане на търговските отношение с Америка. Тръмп тогава обяви, че е готов да отмени преговорите, в случай, че данъкът не бъде премахнат.
В края на август обяви, че е готов да наложи значителни допълнителни данъци и ограничения за износа на американски иновации, ако подобни данъци не бъдат отменени от всички страни, които са ги въвели.
Общо взето, данъците върху цифровите услуги представляват такси върху приходите, които технологични компании генерират от потребители в дадена държава от дейности като насочена реклама, стрийминг и продажба на данни.
Данъците се прилагат под различни форми с различни прагове и параметри. Франция беше сред първите държави, които въведоха данък за цифрови услуги. През 2019 година въведе 3 процента данък върху приходите от целенасочена реклама и други цифрови услуги на компании с годишен приход от поне 750 млн. евро в световен мащаб. Включен е и праг за 25 млн. приходи във Франция.
Други европейски държави последваха френския пример, а именно Италия, Вликобритания, Австрия и Испания.
Канада изоставаше. Данъкът беше приет през 2024 година, когато Джъстин Трюдо още оглавяваше правителството. От 30 юни компаниите трябваше да плащат 3 процента от приходите от цифрови услуги, генерирани от канадски потребители. Сумата достигаше 14.4 млн. долара.
Реално глобалната икономика става все по-дигитализирана и работи върху база на потоци от данни. Компаниите, предоставящи услуги, често нямат физически магазини във всяка страна, от тези, в които работят.
По този начин данъчното облагане на компаниите въз основа на физическото им присъствие се превръща във все по-неефективен метод за правителствата да гарантират, че данъчните сметки на технологичните компании съответстват на стойността, която те получават от местни клиенти.
Това се възприема за несправедливост. Настоятелността за намирането на решение се повиши след голямата рецесия преди 17 години. Тогава обществото недоволстваше срещу държавната подкрепа за водещи банки. Това даде нова инерция на за противодействие на укrиване на данъци.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие работи от години върху решение за промяна на правилата за преразпределяне на данъчните условия по юрисдикции. Домакинства и на среща между 140 държави за адаптиране на международната данъчна система.
Напредъкът е бавен и редовно възпрепятстван от възобновяване на търговското напрежение. Разочаровани от липсата на инерция, европейските държави започнаха да въвеждат временни данъци върху цифровите услуги. Реално те признаваха противоречивия характер на решението, основано върху приходи, а не печалби.
САЩ твърдят, че данъците върху цифровите услуги са по-малко свързани със справедливостта и повече с възпрепятстването на американските технологични компании.
Първата администрация на Тръмп дори обяви планове за нови мита от 20 процента за френския внос.
Решението беше преустановено в очакване на преговори и в крайна сметка САЩ постигнаха споразумение за спиране на действието с множество европейски правителства, включително и Франция. Съгласно примирието американската администрация наложи наказателните мита и страните се съгласиха да възстановят старите данъци.
Веднага след започването на втория си мандат, Доналд Тръмп разпореди възобновяване на разследванията по раздел 301. Разследват се държави с наложени данъци върху цифровите услуги и такива, които наскоро са ги въвели. Това дава основите на САЩ да отговорят на подобни търговски действия, които смятат за несправедливи спрямо американската икономика.
Тръмп разпореди на Министерството на финансите да уведоми ОИСР, че всички ангажименти поети преди това от САЩ, когато говорим за данъчни преговори, вече не са в действие.
Канада отстъпи пред американското правителство, но Великобритания и европейските държави твърдо държат на своята позиция.
Когато САЩ обявиха търговско споразумение с Великобритания през пролетта, обявиха, че са разочаровани от решението на британците да не оттеглят закона за цифрово облагане.
Американският министър на финансите Скот Бесент настоява, че темата е основното препятствие пред постигането на споразумение с ЕС. Способността на Европа да прави отстъпки по темата се усложнява от факта, че данъчното облагане е национален прерогатив за страните от групата, докато самата търговия се управлява от ЕС.
Реално ЕС не налага данъци върху цифровите услуги. Таксата за целия блок се отменяше многократно, заради съпротивата на технологично ориентирани страни като Ирландия, Швеция и Дания. След това се очакваше споразумение с ОИСР.
В съвместно обръщение относно търговското споразумение, ЕС и САЩ обявиха, че взаимно ще се справят с цифровите данъчни бариери. ЕС отделно заяви, че не се ангажира да прави промени в цифровите разпоредби за целия блок. Визира се Закона за цифровите услуги. Същото важи за закона за цифровите пазари.
През февруари френското правителство изключи възможността за отмяна на данъка върху цифровите услуги, за да се сближи с американската администрация. Въпросната такса е нарастващ източник на приходи в момент, в който френското правителство опитва да овладее дълга на страната. Очаква се данъкът да донесе 775 млн. евро приход до края на 2025.
Подновения разговор за данъците върху цифровите услуги ще пренасочи вниманието върху действията на ОИСР. Много държави, включително Франция, Испания и Италия обещаха да премахнат цифровия данък, стига да се договори международно споразумение как да се преразпределят данъците на мултинационалните компании.
Препятствията за постигане на споразумение са сериозни. Многобройни договори ще трябва да бъдат променени и САЩ вероятно ще загубят някои данъчни права в полза на страните, където действат големите дигитални компании.
Въпреки това, големите компании са изразявали подкрепа за инициативата на ОИСР като начин за избягване на нарастването на различните данъчни режими по света.
Освен това, като част от работата върху отделно споразумение за минимален глобален корпоративен данък, през юни САЩ обявиха изявление на Г7. В декларацията беше обявена подкрепа за взаимен диалог относно данъчното облагане на цифровата икономика.
