От доц. д-р Евгений Кандиларов
Страхът от избухване на Трета световна война все повече се засилва след началото на войната на Русия срещу Украйна. Светът е поставен в изключително напрегната ситуация, най-вече заради опасността този, засега регионален конфликт, да прерасне в глобален. В обществено-политическото пространство се говори и пише за това, че настъпва краят на изградения след Втората световна война международен ред. Появиха се множество аналогии с годините на студената война, когато един от ключовите принципи на международните отношения бе блоковото противопоставяне между Изтока и Запада и отново страхът от ядрена война, която би довела до глобална хуманитарна катастрофа.
Много хора по света си задават въпроси за това как и защо се стигна до тази ситуация, какви са истинските причини, какви са реалните и скритите мотиви, каква е крайната цел и има ли такава? Въпроси, на които все още няма категоричен и изчерпателен отговор, най-вече защото става дума за сложен, многопластов, комплексен и многофакторен геополитически пъзел, в който има много повече от два полюса на сила в международните отношения, (както по времето на студената война). Всеки един от тези полюси би могъл да наклони везните в една или друга посока.
Някак инстинктивно , наблюдателите на случващото се, асоциират ситуацията с продължилото близо 45 години противопоставяне между САЩ и СССР и техните съюзници, формиращи свои военнополитически блокове. И този път изглежда, че основното противопоставяне е това между САЩ и техните съюзници от НАТО, от една страна и Русия, като наследник на СССР, от друга. Това обаче съвсем не е така, защото от години глобалната международна система е подложена на влиянието на нови центрове на сила в Азия и Латинска Америка в лицето на Китай, Индия и Бразилия. Сред тези сили особено ярко изпъква ролята на Китайската народна република (КНР), която увеличи неимоверно своето политическо и икономическо влияние и тежест в глобален план и се превърна в ключов геополитически фактор в международните отношения, поставящ под въпрос световното лидерство на САЩ. Имайки предвид факта, че КНР е ядрена държава и е една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, значението и влиянието й в международните отношения е огромно.
Това е и причината след инвазията на Русия в Украйна все повече политици и анализатори да са на мнение, че от позицията на Китай в този конфликт зависи по-нататъшното му развитие, но най-вече на глобалните геополитически противоречия, които за съжаление все повече и по-видимо ескалират. Медиите започнаха да говорят за потенциалната вероятност от избухване на световен конфликт между Запада и руско-китайска ос.
Първата реакция на КНР след началото на войната бе призив към всички страни да проявят сдържаност и да не допуснат ситуацията да излезе извън контрол. Позицията на китайското министерство на външните работи беше, че "въпросът с Украйна има много сложен исторически контекст" и безспорно отговорност за конфликта носят САЩ, които „…запалиха огъня и подклаждаха горенето, как ще угасят огъня сега?". Според китайското ръководство САЩ „наливат масло в огъня“ предлагайки на Украйна голямо количество военно оборудване. Нещо повече, от китайското министерство на външните работи подчертаха необходимостта да се обърне внимание на „законните опасения за сигурността“ на президента Владимир Путин, позовавайки се на продажбите на американско оръжие в Киев.
Само ден преди началото на войната, официален представител на китайското външно министерство описа САЩ като „виновник“ за напрежението в Украйна и разкритикува западните санкции срещу Русия като „безотговорни и неморални“. Нещо повече, беше отправен недвусмисления въпрос дали САЩ „някога са се замисляли за последствията от натиска над велика сила“.
И до този момент Китай остро критикува санкциите на Запада спрямо Русия, като смята, че те не са решение на конфликта, а само изострят съществуващите проблеми.
През следващите седмици, след началото на войната, Китай така и не заема категорична и еднозначна позиция, въпреки, че действията му са повече от красноречиви. Показателен е начинът, по който Китай се държи в рамките на Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН, които предприеха незабавни мерки за осъждането на Русия за инвазията й в Украйна. Още на 26 февруари Съветът за сигурност на ООН се опита да гласува проект за резолюция осъждаща поведението на Русия и призоваваща за незабавно спиране на военните действия. От 15 страни членки на Съвета, 11 гласуваха в подкрепа на текста, изготвен от САЩ и Албания, а три се въздържаха - Китай, Индия и Обединените арабски емирства. Малко по-късно, на 2 март Общото събрание на ООН гласува с голямо мнозинство същата резолюция срещу действията на Русия и поиска Кремъл да спре огъня незабавно. И този път Китай, заедно с още 34 държави гласува "въздържал се".
При гласуването на резолюцията в Съвета по правата на човека в ООН на 4 март, включваща съгласие са разследване за потенциални военни престъпления във войната на Русия в Украйна, Китай отново се въздържа заедно с още 13 страни. Това, че в при тези знакови гласувания Китай просто „замълча“, а не подкрепи изрично Русия, даде основания на множество анализатори да определят това за положителен знак, показващ, че съюзът между КНР и Русия съвсем не е толкова силен, колкото първоначално се предполагаше и би могъл да бъде пропукан.
Международната общност започна да оказва натиск, настоявайки Китай да се позиционира еднозначно. Нещо повече, отново в духа на студената война, анализаторите припомниха стратегическите ходове на Никсън и Кисинджър за привличането на Китай на страната на САЩ в противоборството им със СССР. Посланието беше, че и този път Западът трябва да действа по същия начин. Дали обаче това е възможно и къде всъщност се намира КНР от геополитическа гледна точка в този момент?
За да се отговори на този въпрос трябва да се припомни, че още в периода 2017 и 2018 г. отношенията между КНР и САЩ претърпяха тотален срив в почти всяко измерение. В Стратегията за национална сигурност от декември 2017 беше почертано, че САЩ навлизат в нова ера на противопоставяне, а Китай е определен като „ревизионистка сила“ и „стратегически съперник“, който се стреми „да изгради световен ред, противоречащ на американските ценности и интереси“.
В Националната стратегия за отбрана от 2018 се подчертава, че „централното предизвикателство“ за Пентагона е как да се справи в дългосрочен план със стратегическото противопоставяне на „Китай и други съперничещи държави“. Наред с това множество американски висши правителствени лица ясно дадоха да се разбере, че „концепцията за противопоставянето“ се е превърнала във фокус на политиката на САЩ спрямо КНР.
До голяма степен под влияние на САЩ, в стратегически документ на Европейската комисия, публикуван през март 2019 Китай беше определен като „икономически конкурент в стремежа към технологично лидерство и системен съперник, насърчаващ алтернативни модели на управление“.
За да се разбере още по-ясно общата геополитическа връзка между Русия и Китай в това глобално противопоставяне със Запада, трябва да се посочат още два изключително показателни документа.
Първият е обявената през юни 2021 нова стратегическа концепция на Организацията на Северноатлантическия договор наречена „НАТО-2030: Единство в нова ера“. В нея Русия е посочена като стратегически противник, но като реална заплаха за глобалната сигурност е посочен Китай. Нещата достигат „повратна точка“, казва Байдън – „демократичният свят трябва да се противопостави на китайската високотехнологична диктатура с обединени сили“, пояснява той.
Така стигаме до вторият изключително важен документ, който най-цялостно показва позициите на Русия и Китай по отношение на останалия свят. Не случайно, само двадесет дни преди нахлуването на Русия в Украйна, на 4 февруари 2022, Владимир Путин и Си Цзинпин направиха знаково съвместно изявление, в което изключително подробно и всеобхватно очертават измеренията на съвременната геополитическа ситуация и съвместните действията на двете държави срещу „глобалните предизвикателства и заплахи“.
Специален акцент в заявлението е противопоставянето на по-нататъшното разширяване на НАТО и призивът „Северноатлантическия алианс да се откаже от идеологическите подходи от епохата на студената война, да зачита суверенитета, сигурността и интересите на други страни“. В тази връзка Русия и Китай смятат, че „отделни държави, военно-политически съюзи или коалиции“ засилват геополитическото съперничество, раздуват антагонизма и конфронтацията, сериозно подкопават реда в областта на международната сигурност и глобалната стратегическа стабилност.“
Двете държави потвърждават, че „руско-китайските междудържавни отношения от нов тип превъзхождат военно-политическите съюзи от ерата на студената война. Приятелството между двете държави няма граници, няма забранени зони в сътрудничеството, укрепването на двустранното стратегическо сътрудничество не е насочено срещу трети страни, не се влияе от променящата се международна среда и промените в ситуацията в трети страни.“ Не на последно място двамата президенти обявяват, че възнамеряват да развиват сътрудничество в рамките на формата "Русия-Индия-Китай".
Само месец след началото на войната в Украйна, руският външен министър Сергей Лавров направи две последователни посещения първо в Китай, след това в Индия. Макар и оскъдни, посланията от тези посещения бяха, че светът "преминава през много сериозен етап от историята на международните отношения", в който Москва и Пекин, които потвърждава своят „безграничен“ съюз, водят по пътя към един „многополюсен, по-справедлив, демократичен световен ред“. Важно е да се подчертае, че малко преди посещението на Лавров в Делхи, на посещение в Индия беше и външният министър на Китай Ван И, който призова за това Китай и Индия да работят заедно подчертавайки, че „Китай не се стреми към т.нар. „еднополюсна Азия“ и уважава традиционната роля на Индия в региона.“
Как ще се развие по-нататък геополитическото противопоставяне в глобален мащаб е трудно да се прогнозира. При всички положения войната на Русия в Украйна е само част от по-голямата картина на глобално противопоставяне. По всичко личи, че имаме ясно очертани стратегически съюзи и въпреки стремежа на Китай да представя позицията си по отношение на войната в Украйна като неутрална и балансирана, дипломатическите знаци показват ясна стратегия, която е насочена срещу стремежът от страна на САЩ и техните съюзници в Европа и АТР за контрол и доминация.
От друга страна, почти огледален геополитически прочит съществува във Вашингтон и това е категорично ясно от новата „Национална стратегия за отбрана на САЩ - 2022“, според която именно Китай е най-важният „стратегически конкурент и предизвикателството“. Според документа точно затова, трябва да се даде приоритет на предизвикателството на КНР в Индо-Тихоокеанския регион и след това на предизвикателството на Русия в Европа.
Остава надеждата, че пътят към създаването на новият световен ред няма да премине през глобален военен конфликт, както се е случвало многократно в историята.
