От Преслав Райков
Живейки в петролната ера е трудно да си представим, че има нещо по-централно за модерната цивилизация от черното злато. Но се оказва, че има!
Зърнените култури са основна част от живота ни, дори без да го осъзнаваме директно. Ако в световен мащаб основни бенчмаркове на икономиката представляват петролът от двата бленда Брент и Уест Тексас, то на пазарите за зърно, основните земеделски култури за изхранването на човечеството се считат царевицата и пшеницата. Почти всичко, което съвременният човек потребява и консумира, по един или друг начин, е свързано с най-древните хранителни суровини, познати на човечеството.
Да вземем само един пример: от приблизително 44 000 артикула в средностатистически американски супермаркет, над 50% от тях съдържат царевични субпродукти. В ежедневието си модерните хора неизменно използват продукти, водещи началото си от пазарите на зърно - царевица, пшеница, соя, ориз, ечемик.
Хранителните приложения на зърното са добре известни, но има и такива, за които съвсем не предполагаме. А те оказват силно влияние върху живота ни и посвеместното поскъпване от последната година. Докато летите в самолет, което се движи с гориво, смесено с биокомпонент от соя или царевица, четете тази статия в списание, чиято хартия е произведена чрез добавяне на пшенично нишесте за повишаване на устойчивостта и издръжливостта, започвате да осъзнавате, че приложението на зърното в съвременният живот е далеч по-голямо от кроасаните и препечените филийки за закуска.
От сутрин до вечер, денят ни преминава в скрита колаборация с пазарите на зърно, без дори и да го осъзнаваме: от пастата за зъби рано сутрин, съдържаща царевично нишесте, до спагетите за обяд направени от пшеница, апетитното телешко, пилешко и риба за вечеря, захранвани основно със соя или царевица. Когато пътуваме до и от работното място с автобус, кола и дори самолет, едва ли се замисляме, че те се движат благодарение на гориво с биокомпоненти, произвеждани основно от царевица, рапица и соя. А зимните гуми на автомобилите съдържат слънчогледово олио, добавяно в суровината за тяхното производство с цел повишаване еластичността на каучука. Дори таблетката аспирин, която приемаме срещу главоболие, не може да бъде произведена без дериватите на зърното и съвременните приложения на растителното нишесте във фармацевтичната индустрия. След Втората световна война пазарите на зърно се превръщат в инструмент за геополитика и влияние, а приложенията им в съвременният живот се разширяват експоненциално.
Днес, две години след началото на ковид пандемията и в разгара на горещ военен конфликт в Европа, зърното напомня за важното си място в нашият живот.
Зърнена дипломация
Според Организацията по прехрана и земеделие към ООН, в света съществува достатъчно храна за изхранване на човечеството в следващите 30 години – дори ако глобалното население достигне 10 милиарда души. Но практиката сочи, че въпреки впечатляващите статистики от ерата на глобализацията, от 1991 до 2016 година над 815 млн. души (11% от световното население), все още страдат от хронично недохранване. Зърнените култури в световен мащаб осигуряват над 80% от калорийния прием на човечеството, подходящи са за съхранение и могат да бъдат превозвани сравнително лесно по цял свят. Това ги прави изключително привлекателни за голяма група компании, които осигуряват движението им по веригата на доставки към крайните потребители.
Още от древността, недостигът на зърно в едни региони на света и излишъкът в други водят от създаването на един от най-древните пазари на суровини. В днешно време търговията на зърно е концентрирана в няколко глобални конгломерата, които контролират пазарите и движат големите количества зърно. Някой от тях, като китайската КОФКО Интърнешънъл са инструмент в ръцете на правителството на Китай, с което си гарантират, че населението на страната ще е обезпечено със суровини и храна. Китайската зърнена дипломация е изключително активна през последните 10 години и страната все повече използва покупателната си способност, като изкупува повсеместно зърно от целият свят. А когато китайците купуват, пазарите реагират динамично и всички се съобразяват с това.
Въпреки, че в нормални времена търговията със зърно е считана за сравнително скучен пазар, през последните години зърнените пазари се превръщат във важен инструмент за геополитическо влияние. След изключително волатилните две години, породени от глобалната ковид пандемия, светът се сблъска с рекордно поскъпване на основните хранителни стоки. А военният конфликт между Украйна и Русия предполага допълнително поскъпване за почти всички ключови суровини. Подобно развитие поставя света под инфлационен и съответно социален натиск и обрича цели общества под заплаха от крайна бедност, влошаване на стандарта на живот, или дори недохранване, граждански размирици и войни.
В свят с нарастващо глобално население, но отстъпваща глобализация и все по-фрагментирани общества и пазари, селскостопанските ресурси ще продължат да се трансформират във все по-силни геополитически инструменти за влияние. В контекста на пандемията, която през последните 2 години постави света на изпитание, както и продължаващият глобален военен конфликт, изхранването на населението по устойчив и стабилен начин, ще се превръща в ключова проблем. Тези нагласи ще определят и развитието на бъдещите пазари, от които сме зависими за голяма част от селскостопанските суровини, които потребяваме. Най-логичната прогноза показва, че в бъдеще пазарите на зърно ще се формират не на базата на интеграция, а на конкуренция между съперничещи си държави.
Фермери, централни банкери и недостиг на пшеница.
В световен мащаб реколтата от бяла мека пшеница е силно засегната от неблагоприятните климатични условия през последния земеделски сезон, което допълнително затяга очакванията за недостиг на пазарите през следващите 6 месеца. САЩ регистрират най-ниски нива в своя износ на пшеница за последните 6 години. В последния доклад на Департамента по земеделие за месец февруари се констатира, че 71% от зимната реколта пшеница е силно засегната от сушата в края на 2021 и началото на 2022. В допълнение делът на САЩ на световните пазари на пшеница значително намаля през последните 15 години за сметка на увеличеното предлагане от ЕС и Русия. За сравнение, през периода 2001 - 2005 износът на пшеница от САЩ възлизаше на 25% от световния пазар, докато през последният сезон е приблизително 13%.
Китай също съобщи за неблагоприятни развития в реколтата си, породени от тежки валежи и невъзможност за засяване на необходимите количества в края на 2021г. От земеделското министерство поясняват, че зимната реколта може да бъде една от най-лошите в историята на страната. С оглед нарастващото потребление на Китай през последните години, страната започна активно да търси начини, за да подсигури количествата нужни за хранителната обезпеченост и избягването на социално напрежение от покачващите се цени на храните.
Ситуацията в Канада също е притеснителна. Страната е един от основните производители и износители на пшеница, като властите докладват много лоши последствия от сушата, която се наблюдаваше при развитието на зимната реколта. Но сушата и неблагоприятният климат в глобален мащаб са само част от проблемите, който затягат предлагането на пшеница в световен мащаб. Фермери продължават да се сблъскват с тежко нарушени вериги на доставки, високи цени и недостиг на торове, както и убийствена волатилност на борсите породена от ковид и продължаващият военен конфликт. В допълнение, световните запаси на пшеница се очаква да се свият до най-ниски за последните 3 години нива.
Всичко това предопределя възможен тежък недостиг на пшеница в световен мащаб в следващите месеци, ако не се намери бързо и ефективно решение на военния конфликт в Украйна, и не бъде възстановен износът от черноморският регион. Очакваните драстични ценови движения ще оскъпят редица хранителни стоки за крайна употреба, които ще задвижат допълнителен инфлационен натиск и ще повлияят на решенията на централните банкери за по-бързото и мащабно вдигането на лихвите и оттеглянето на количествените улеснения. Този факт може да блокира световната икономика в ситуация на стагфлация и да спре очакваното в края на пандемията възстановяване на икономиките.
Черноморско напрежение
Ескалиращото военно напрежение между Русия и Украйна оказва силно негативен ефект върху глобалните пазари на зърно - не само върху енергийните. Изключителната волатилност и несигурността изстреляха цените на основните селскостопански стоки до рекордни върхове. Въпреки, че към момента основното внимание е насочено към евентуалното нарушаване на доставките на газ през Украйна за Европа, както и производството на петрол в Русия, ролята на Украйна и Русия в световните вериги на доставки на зърно и хранителни продукти на този етап все още остава извън полезрението на международната общност.
Украйна е известна, като “житницата” на Европа още от времето на СССР, страната е една от основните производителки на зърно за Европа. Днес Украйна е четвъртият по големина снабдител на Европа с хранителни стоки, като доставя почти 50% от царевицата в ЕС. Въпреки това, все още не виждаме резервни планове и подготовка от страна на Брюксел за неизбежния недостиг на доставки от Украйна, макар че пазарите на зърно реагираха трезво случващото се в страната. Фючърсите на пшеницата на борсите в САЩ и Европа регистрираха през март ръст от над 80% - съответно царевицата на борсите в Чикаго и Париж се повиши с до 50%. Това несъмнено ще постави много от европейските потребители под силния натиск на тренда от постоянно поскъпващи хранителните продукти.
Украйна и Русия са много важни световни пазари за зърно. Двете нации заедно представляват 30% от световния износ на пшеница, а черноморският басейн служи, като основен канал за международните превози на зърно осигуряващ ключови количества за световните пазари, които балансират глобалното производство, което през текущият сезон е силно затегнато. Украйна е петият по големина износител на пшеница, като осигурява малко над 10% от световните количества, и се нарежда на четвърто място по износ на царевица. За текущия сезон страната успя да регистрира най-голямата реколта от царевица от почти 43 млн. т. Страната изнася над 80% от произведените количества царевица за световните пазари и с това балансира изключително добре световните запаси. Конфликта съвпада и с най-активния сезон за износ на царевица от страната, като блокирането на черноморските пристанища и нарушената транспортна инфраструктура оказват допълнителни затруднения за износа и поставят световният баланс под риск от тежък недостиг и астрономически цени. Според много от прогнозите производството и експорта на царевица от Украйна през следващият сезон се очаква да намалеят с над 35%, затягайки допълнително световните пазари. Потенциални тежки последствия за хранителната обезпеченост може да има и от нарушения в доставките на пшеница от Русия. Страната е най-големият износител на пшеница в световен мащаб, като произвежда 10% от световните количества и осигурява 20% от международния експорт.
Потенциал за нова арабска пролет
Европа е в състояние да се справи лесно с нарушените доставки от Украйна благодарения на добре развит зърнен пазар, но страните от Близкия изток, Северна африка и Азия зависят изключително много от украинския износ на зърно. Страните от региона са най-големите потребители на пшеница в световен мащаб, но са изключително зависимо от вноса паради сухия си климат и недостига на вода. И в момента цените на хранителните стоки в региона бележат 10-годишен рекорден връх, тъкмо заради зависимостта си от вноса си на зърно от Русия и Украйна, особено държави като Египет. Страната е най-големият вносител на пшеница в света, като покрива 60% от нуждите си от Русия, а останалите 30% от Украйна. Египетската хранителна криза може да се задълбочи допълнително поради факта, че основният калориен прием на египтяните идва предимно от тежко субсидираните хранителни сектори, използващи главно пшеница и слънчогледово олио. Бюджетът на страната е под изключителен натиск, като международните финансови пазари виждат дори и финансов риск за страната, което се видя и в рязкото покачване на премията по застраховките срещу фалит (CDS) на Египет през последния месец. Още от началото на 2021 властите в Кайро са силно притиснати от галопиращата хранителна инфлация, която е на най-високите си нива от Арабската пролет насам и крие риск от ново социално напрежение, подобно на това от 2012, когато страната беше разтърсена от граждански безредици, довели до свалянето на правителството на Хосни Мубарак.
В момента ситуацията е подобна от тази през 2012 и крехкото възстановяване на египетската икономика през последните 10 години отново е поставено под риск. Скокът в цената на зърното с над 70% оказва изключително сериозен натиск върху бюджета, но по-голямата опасност е, че Египет е изправен пред риска да не може да осигури достатъчно зърно за изхранване на своето 105-милионно население заради войната в Украйна. Над 85% от вноса на зърно в страната се осигурява от черноморския регион, който в момента е почти изцяло блокиран.
Към момента Египет разполага с налични резерви за около 4 месеца, но властите трябва да са подготвени с бързи и навременни мерки за диверсифициране на доставките, защото египетската икономика не е способна да произведе дори и 50% от необходимите количества зърно и растителни масла. В края на февруари Кайро отмени търга за пшеница поради факта, че не бяха получени оферти нито от Украйна, нито от Русия. Сега се търсят алтернативни доставки от Франция, Румъния и България, както и дори внос от САЩ и Канада.
Ситуацията в Турция е аналогична: страната внася малко над 23% от пшеницата си от Украйна, и почти 65% от Русия. Този факт я прави изключително зависима от производството в региона, а турската икономика и към момента е под силен финансов стрес поради срива на турската лира и неконвенционалната монетарна политика на президента Ердоган.
Конфликта между Русия и Украйна силно ще влоши ситуацията с осигуряване на достатъчно зърно и в Ливан. Страната си осигурява 35% от калорийния прием на базата на пшеница, която основно идва от Украйна, Русия и черноморският регион, в това число България и Румъния. Украйна е вторият основен вносител на хлебна пшеница в Ливан, след Турция, която държи първото място. Като цяло, в страните от региона на Северна Африка и Близкият Изток повишението на цените на пшеницата и царевицата могат да доведат до много тежко социално напрежение, протести и опити за сваляне на правителства. Държавните бюджети на много от тези страни бяха изключително засегнати от пандемията и всеки нов шок има потенциал да наруши тънкият баланс на политическият мир в региона. Именно това беше един от факторите за старта на Арабската пролет и голямата бежанска вълна, която последва от размириците в региона.
Ресурсен протекционизъм в Европа
Европа е нетен износител на храна, като Украйна въпреки, че е четвъртият по големина вносител на селскостопански стоки отговаря едва за 4.9% от отбщия внос на зърно в Европа. Въпреки това, специфични култури са силно зависими от вноса от Украйна, като 88% от от слънчогледовото олио в Европа и 41% от рапицата се внасят от Украйна. Същото важи и за царевицата, която се използва главно за производството на храна за животни, а евентуални нарушения в доставките могат да повлиаят върху производството на свинско и пилешко месо в Европа и съответно цените да се повишат драстично в следващите месеци.
Несъмнено военният конфликт ще засили все по-широката вълна и на ресурсен протекционизъм, която започна през последните две години в отговор на пандемията. Факт, който се наблюдава изключително силно в Европа през последните 2 години е и засиленият хранителен протекционизъм. Подтикнати от несигурността през последните две години, много от европейските страни наложиха временни ограничения за износ на зърно, или квоти поради опасенията, че пазарите ще се окажат в тежък дефицит и ще се стигне до социално напрежение и недостиг в хранителните им системи.
Последните такива случаи са от Румъния, Унгария и България, които също са страни, основни производители и износители на зърно за световните и регионални пазари. И при трите държави се наблюдаваха такива вълни, като веднага след старта на конфликта в Украйна, България проведе държавен търг, за да изкупи необходимите за страната количества, а в Румъния беше наложила временна забрана за износ на селкостопанки стоки по време на най-тежките месеци от ковид пандемията, като това породи изключително напрежение сред производителите в страната.
В РЕЗЮМЕ В свят с нарастващо глобално население, но отстъпваща глобализация и все по-фрагментирани общества и пазари, селскостопанските ресурси ще продължат да се трансформират във все по-силни геополитически инструменти за влияние
