fallback

За цифровото евро и регулацията на криптоактивите

Как ще се развиват финансовите технологии и бизнеси по устойчив, стабилен и дълготраен начин в рамките на ЕС

09:00 | 19 ноември 2021
Автор: Екип Bloomberg Businessweek Bg

От адв. Христо Нихризов

С напредъка в областта на big data, изкуствения интелект и експоненциалното развитие на блокчейн технологиите и свързания с тях бум на криптовалутите, на пазара всеки ден се появяват нови технологични решения и услуги. Всички тези иновации от последното десетилетие са естествено продължение на предшестващите ги интернет търговия и дигитализация на плащанията, започнали доста по-ранно

Само в рамките на един човешки живот  се появиха кредитните карти, телефонното банкиране, електронните пари, онлайн банкирането, мобилните плащания, криптовалутите и т.н. Светът става все по-свързан и все по-забързан, а конкуренцията се засилва във всяко отношение.

Секторът на финансовите технологии и дигиталните разплащания дава всички основания да предвидим, че ни предстоят много интересни времена, с все по-разнообразни, по-евтини и най-вече – по-масови услуги.

Основните фактори, които влияят на тези процеси и дават отражение върху развитието на сектора са: (i) технологичното развитие и иновациите и (ii) регулациите, които по дефиниция винаги са обусловени от икономически и политически фактори. И докато е трудно да се предвиди как ще се развият технологиите, регулациите, макар и изоставащи, като че ли дават известна идея за посоката или рамката, в която индустрията ще се движи.

Ето защо, за да придобием общо усещане какво предстои, е добре да погледнем към планираните или вече реализираните  законодателни инициативи на една от водещите икономически сили в света – ЕС.

Законодателни инициативи в ЕС

Особен интерес представляват проучванията за евентуално въвеждане на цифровото евро и проекта за Регламент относно пазарите на криптоактиви, който е част от Стратегията за дигитални финанси на ЕС. Тази стратегия включва още няколко нормативни акта, насочени към регулиране на сигурността на финансовия сектор и на т.нар. технология на разпределения регистър (distributed ledger technologies), използвани и популяризирани в резултат на възхода на редица криптовалути като Bitcoin и Ethereum.

Няколко са фундаменталните фактори, залегнали в основата на всички тези регулаторни инициативи и именно с тях ще трябва да се съобразят компаниите и инвеститорите, които желаят да развиват финансови технологии и бизнеси по устойчив, стабилен и дълготраен начин в рамките на ЕС:

1. На първо място следва да се отбележи сигурността, която в областта на финансите винаги е била и ще продължи да бъде водеща. Това понятие само по себе си може да бъде разслоено в следните няколко измерения: (i) сигурността на технологичните решения (киберсигурност) от гледна точка на наличност и безпроблемна работа на системи и услуги и защитата им от неоторизиран достъп, (ii) сигурността на отделните транзакции и услуги в смисъл на ограничаване на възможностите за използването им за извършване на измами и други престъпления, в това число и такива, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, (iii) сигурността като възможност за защита на правата на заинтересованите лица, притежаващи криптоактиви, дигитално евро или ползващи различните видове финансови услуги и, не на последно място, (iv) сигурност на европейската финансова система, както в рамките на Еврозоната, така и националните финансови системи на държавите членки.

2. На следващо място, ключова е ролята на концепцията за единния цифров финансов пазар, в който липсва кошмарната за всеки цифров бизнес фрагментирана национална регулация, която често ограничава или затруднява трансграничното предоставяне на финансови услуги и свободното движение на капитали. Целта на регулацията е да предоставя равнопоставени възможности за развитието на сектора на финансите и да го постави на водещо място в световен мащаб.

3. Европейските ценности, разглеждани в светлината на правата и свободите на европейските граждани и защитата на личните им данни, са следващият естествен фактор, който ще предопределя духа на бъдещите регулации. Европейските потребители, особено онези с недостатъчни дигитални умения, които и сега са пряко или косвено засегнати от развитието на финансовите технологии и промяната на начина на функциониране на финансовите пазари, безспорно се нуждаят от допълнителната защита, която може да им бъде дадена посредством регулациите.

Тук не трябва да се забравя, че ползвателите на дигитални финансови услуги все пак са и избиратели, които вече усилено живеят, работят и инвестират в криптоактиви и нови финансови услуги и в мнозинството си се нуждаят от защитата на закона.

4. Не на последно място, запазване на суверенитета на европейската финансова система и контрола на ЕС и държавите членки върху собствените им финансови политики върви ръка за ръка с ограничаването на зависимостта от играчи от трети страни. Това обстоятелство е ключово за разбиране на предприетия регулаторен подход.

Изглежда сякаш водещата роля и доминацията на американски и китайски интернет гиганти в областта на комуникациите, онлайн търговията, онлайн търсенето и рекламата, изкуственият интелект и други нови технологии имат ролята на спусък за стремежа на ЕС да осигури максимално предвидима, технологично неутрална и насърчаваща иновациите собствена регулаторна рамка. Едно от средствата за постигане на тази своеобразна еманципация изглежда ще бъде въвеждането на нова европейска валута – цифровото евро.

Гарантирането на възможността за водене на максимално независима парична, финансова и търговска политика като израз на суверенитета на ЕС и държавите членки също може да бъде ясно открита като цел на новите регулации и особено на идеята за тази нова валута.

В допълнение, този стремеж за подсилване на собствения суверенитет се явява естествен контрапункт на широко прокламираната от поддръжниците на криптовалутите цел за създаване на общоприето и сигурно платежно средство, независимо от и неподчинено на отделни правителства и държави и защитено от едностранната им намеса в подкрепа на даден национален интерес.

В проявление на горните принципи, предстоящата регулация цели да въведе известна доза сигурност в областта на криптоактивите като инвестиционен инструмент и средство за осъществяване на плащания с цел подсилване на ролята и позициите на ЕС в областта на финансовите технологии. От друга страна, идеята за цифрово евро може да се обясни с желанието на ЕС да впрегне част от същите тези технологии като инструмент и средство за запазване и засилване на собствения си суверенитет.

Това ясно се вижда от разработената към момента концепция за същността на цифровото евро и по-конкретно от „Доклада за цифровото евро“ от октомври 2020 и  Доклада „Обхват на експериментирането с цифровото евро и ключови уроци“ от октомври 2021, изготвени от Европейската централна банка и Евросистемата. Ето някои от водещите характеристики на цифровото евро според тези два документа.

Ключови параметри на цифровото евро

То ще има еднаква стойност с еврото и ще се ползва съвместно с него, но няма да бъде паралелна валута. По този начин евентуални  колебания в стойността му ще са ограничени до тези типични за класическото фиатно евро.

Цифровото евро ще бъде официална валута, чието издаване ще се контролира от Евросистемата, но ще бъде лесно достъпно и за трети страни и техните граждани. Ще бъде средство за водене на паричната политика, т.е. за него ще се определя референтен лихвен процент, а обемът цифрово евро в обръщение ще бъде контролиран. То ще бъде неутрално от пазарна гледна точка и няма да ограничава частни решения (например електронни пари), а ще може да работи заедно с тях. Ще бъде достъпно за всички граждани на ЕС и ще позволява свободни плащания между тях, включително в режим офлайн.

Регулация на криптоактиви

В контраст на цифровото евро, проектът за Регламент относно пазарите на криптоактиви е малко по-либерален от гледна точка на разгледаните по-горе основни фактори и принципи и вероятно ще бъде в основата на първата същинска регулация на криптоактивите и свързаните с тях услуги на ниво ЕС.

Прави впечатление обстоятелството, че в проекта никъде не се говори за криптовалути, а за криптоактиви, дефинирани като „цифрово представяне на стойност или права, които могат да бъдат прехвърляни и съхранявани електронно посредством технология на разпределения регистър или друга подобна технология“. Вероятно това е свързано с желанието на Европейската комисия да не насърчава използването на криптовалутите като пари и платежно средство, с което човек сутрин на път за работа да си купи кафе например.

Целта, изглежда, е криптовалутите (дефинирани като криптоактиви) да бъдат възприемани като форма на цифрова „стока“ или инструмент, в който може да се инвестира по подобие на инвестиционното злато например. Все пак никой не носи злато в джоба си, за да си купи кафе сутрин. Така, криптоактиви, базирани на технологията на разпределения регистър като широкопопулярните Bitcoin и Ethereum, които и сега се ползват предимно като инвестиционен инструмент и много по-ограничено като платежно средство, изглежда ще продължат да имат ограничено участие в обичайния граждански и търговски оборот поне в близко бъдеще.

Дали тази прогноза ще се окаже вярна, ще покаже времето, но развитието на двете инициативи – за въвеждане на цифровото евро и регулацията на криптоактивите – при всички случаи ще бъде важен индикатор за бъдещето на финансовите технологии, поне в ЕС, и си заслужава да бъде следено.

Амбицията и за двата проекта е да бъдат приети максимално бързо, но с оглед особеностите на законодателния процес можем да очакваме, че в най-добрия случай Регламентът ще бъде приет през идната 2022. Що се отнася до цифровото евро - за него ще трябва да почакаме повече, защото идеята все още е в ранната си фаза на развитие.

В РЕЗЮМЕ С напредъка в областта на big data, изкуствения интелект и експоненциалното развитие на блокчейн технологиите и свързания с тях бум на криптовалутите, на пазара всеки ден се появяват нови технологични решения и услуги

fallback
fallback