от Роселина Петкова
Широко разпространената абревиатура ESG включва в себе си трите ключови за зеления преход думи - екологичното, социално и корпоративно управление. А нефинансовата отчестност, свързана с ESG, дава информация за устойчивото развитие на дадена компания. Това е свързано с определени разходи за компаниите, които се стремят към покриване на критериите. До голяма степен ESG акцентира върху финансовите рискове и възможности на компаниите.
Реакцията на бизнеса след навлизането на ESG регулациите
Самото внедряване на ESG стандартите цели гарантирането на по-добро бъдеще за околната среда. „Навлизането на ESG регулациите ще предизвика бизнеса да се подобрява, за да намалява негативното си влияние върху околната среда, да има достъп до инвестиции и нови пазари, да привлича и задържа таланти, за да се развива и да става по-конкурентоспособен и отговорен във всяко едно отношение”, обяснява Нуша Огнянова, специалист устойчиво бизнес развитие, зелени технологии и кръгова икономика. Според нея още, че проучвания показват, че активите на бизнесите, които отговарят на ESG критериите ще нарастват драстично през следващото десетилетие, затова не само от екологична, но и от икономическа гледна точка компаниите е добре да се обърнат към тази позитивна промяна. „За да управляват нарастващия брой показатели, които някога са били доброволно оповестявани, а сега са задължителни, компаниите ще трябва да инвестират в автоматизацията и индустриализацията на отчитането на данни и показатели за ESG“, пояснява Огнянова.
Реалната връзка между ESG и околната среда
Все още остава въпросът по какъв начин нефинансовата отчетност на компаниите допринася за опазването на околната среда и борбата с глобалното затопляне. „Адаптирането на бизнесите към новите климатични предизвикателства трябва да стане за рекордно кратък срок, на фона на увеличаващите се заплахи на климата върху дейността на компаниите в световен мащаб. Затова поетапното въвеждане на ESG по отношение на нефинансовото отчитане за влиянието на бизнесите върху околната среда ще даде възможност за планиране и стратегиране за преминаване към въглеродно неутрална икономика“ , обяснява Огнянова.
“По мое мнение това ще е частта от ESG отчитането, която със своя задължителен характер, освен че ще покрива целите на Зелената сделка по отношение на климата, ще провокира много бързи темпове на внедряване на технологични иновации за минимизиране ефекта на бизнеса върху природата – използване на устойчиви суровини, дигитализиране на производствените мощности, имплементирането на модели за събиране, третиране и депониране на отпадъци, умното управление на водни и енергийни ресурси, промяна на веригата на доставки и други“, пояснява още тя. А всичко това стимулира предприемачеството, увеличава портфейла за инвестиции в зелени технологии на фондовете и движи икономиката напред.
Малкия и среден бизнес и ESG
Нефинансовото отчитане за момента важи само за големите компании, но се отразява и на малките, тъй като участват във веригата на доставки на отчитащите се. Огромен процент от малките компаниите не са готови за ESG отчитането, като нямат ресурса да си позволят консултанти, като големите компании. Бизнесът в момента не е готов, като зависи от времевата рамка и прилагането на директивата у нас. Различни експерти се обединяват около мнението, че вече големите компании следят малките по веригите им на доставки дали са устойчиви. Това създава възможности за малкия и среден бизнес, като ако тези фирми са иновативни и прилагат новите изисквания, ще се открият нови ползи за тях. Според Нуша Огнянова за малките и средни компании би било полезно да се поинтересуват от глобалната инициатива за отчитане (GRI), която е достъпна и призната система за отчитане на ESG. Тя предлага насоки за компаниите да докладват за тяхното представяне на ESG, включително информация за техните екологични, социални и управленски политики.
Бизнес възможностите след въвеждането на ESG
Несъмнено въвеждането на устойчиви политики в компаниите допринася за тяхното развитие. „Съображенията, свързани с ESG, могат да доведат до бизнес възможности, като например спестявания на разходи чрез енергийна ефективност, достъп до устойчиво финансиране и нови пазари за екологични продукти или услуги’, обяснява Нуша Огнянова. Тя допълва още, че Много инвеститори интегрират ESG критерии в своите инвестиционни решения. Компаниите, които показват добри резултати в областта на ESG, могат да имат по-добър достъп до капитал и по-ниски разходи по заеми. “Освен, че сме отговорни и благодарение на корпоративната си култура възпитаваме отношение към природата и обществото у служители, клиенти, потребители и партньори, с внедряването на ESG може да отличим нашия бизнес от конкурентите и да привлечем екологично и социално осъзнати клиенти и партньорска мрежа, което по същество е устойчив модел за бъдещето”, обяснява още Огнянова.
Greenwashing практиките: Какво следва?
С цел да докажат своята екологичност, голяма част от компаниите прибягват по т.нар. greenwashing практики. Това е създаването на погрешно впечатление за въздействието върху околната среда или ползите от даден продукт, което може да заблуди потребителите. Европейския съюз предприе мерки, като реши да забрави общи екологични твърдения за продукти без доказателства, че даден продукт има неутрално, намалено или положително въздействие върху околната среда. От ЕС обясняват, че много продукти имат тези етикети, но много често тези твърдения не са доказани. Затова от съюза искат да се увери, че цялата информация за въздействието на даден продукт върху околната среда, дълготрайността, възможността за поправка, състава, производството и употребата му е подкрепена от проверими източници. „По мое мнение Greenwashing е практика, която беше много популярна в първите 15 години на този век, и се отнасяше основно към създаването на изкуствен имидж, който засягаше маркетинг, PR стратегиите на компаниите и имаше за цел да влияе основно на потребителите, клиентите, партньорската мрежа. Това натовари с негативен аспект „зелените и устойчиви практики“, които за разлика от тогава в момента стават задължителни, за да имашпроспериращ бизнес, който да бъде реално отговорен по отношение на околната среда, обществото и управлението си”, обяснява Нуша Огнянова. Според нея поетапното навлизане на ESG регулациите ще измести този тип практики като гарантира реален бизнес просперитет и повишаване на конкурентоспособността на компаниите по един наистина устойчив в бъдещето начин.
В РЕЗЮМЕ Все още остава въпросът по какъв начин нефинансовата отчетност на компаниите допринася за опазването на околната среда и борбата с глобалното затопляне
