Навсякъде, всичко наведнъж

A24 с инди култ и оценка от 2,5 милиарда долара

09:00 | 10 май 2024
Обновен: 19:16 | 13 май 2024
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

от Феликс Жилет

Може ли филмовата компания да разшири марката си на хипстърски криндж?

През годините, независимите (инди) филмови компании се занимават със странни културни аномалии, от неописуеми сексуални табута до всякакви други трансгресивни теми. Но неотдавна, изпълнителни директори от А24, безспорно действащият шампион в американските артхаус филми – които наскоро пуснаха филм, наречен Dicks: The Musical, в който има летяща анимирана вагина – се опитаха да направят нещо, което надминава стандартите за развратност в тази кохорта. А24 преследва сделка да прави одобрени от лигата филми за NFL. “За нас означаваше да вземем нещо, което е добре установено и толкова американско и да направим така, че да има А24 вид и атмосфера.“ казва ръководителят на отдела за телевизия и публицистика на A24, Рави Нандан.

Странното сдвояване в крайна сметка не се случва. (Дейвид Елисън от Skydance Media, продуцент на звездния мегахит Top Gun: Maverick (“Топ Гън: Маверик“), печели накрая.)

Но флиртът на А24 с NFL, последните останки от американска монокултура, говори за нещо по-голямо, което се случва в енигматичната базирана в Ню Йорк развлекателна компания. Години наред, А24 разпространява и произвежда уникално замислени, авторски, направени с цел да спечелят номинации за Оскари филми, като Uncut Gems и Lady Bird (“Лейди Бърд“), както и странни, нестандартни всепризнати телевизионни хитове, като Euphoria (“Еуфория“ и Beef (“Говеждо“). По пътя, компанията умело насочи плама на запалените фенове към култова нишова марка. Пускат на търгове реквизити от филми – като плюшен енот от филма Everything Everywhere All at Once („Всичко навсякъде наведнъж“), който стигна до 90 000 долара миналата година и имат своя версия маратонки, но с А24 мърч, с които се показват знаменитостите. Посланието на А24: Обичайното не е интересно.

През 2022, компанията набра 225 милиона долара от група инвеститори, включително фирмата за частни капиталови инвестиции Stripes LLC. Сделката покачи стойността на А24 до 2,5 милиарда долара, зашеметяваща сума за оскъдните стандарти в света на инди филмите. Сега, подкрепени от Уолстрийт богатства, те работят в посока повишаване на своята филмова независимост. Компанията се ориентира към по-скъпи жанрове, като спортни и екшън филми, докато изстисква вече съществуващи франчайзи, включително Спайк Лий римейк на класиката на Акира Куросава High and Low (“Високо и ниско“) и нов Peacock хорър сериал, Crystal Lake, предистория на сериала Friday the 13th („Петък 13-и“). Готви се, също така, биографичен филм за Илон Мъск, базиран на бестселър биографията от Уолтър Айзъксън. (В духа на А24, филмът ще е поверен на Дарън Аронофски.) Apple TV+ наскоро пуснаха на платформата си драма сериалите на А24 от машината за хитове, Дейвид Е. Кели, а през януари, Amazon Prime Video започна да излъчва Hazbin Hotel („Хазбин Хотел“), първи опит на студиото в анимацията за възрастни. Дори над 115-килограмовия нежен, първокласен екшън герой във формата на Дуейн Джонсън „Скалата“ ще направи своя дебют в The Smashing Machine. “Много се вълнуваме от идеята да променим мейнстрийма“, казва Ноа Сако, филмов ръководител в А24. „Разширяването, разрастването, или както искате го наричайте, е част от това.“

Ако се учим от миналото, еволюционният скок на А24 нагоре по хранителната верига на Холивуд, няма да бъде лесно. Някога обещаващи инди филмови компании, включително Cinecom, Vestron Pictures, Skouras Pictures и оригиналните October Films и Orion Classics, всички се спънаха по време на ранните години. „Историческите пътища в Холивуд са осеяни с труповете на независими филмови продуценти,“ казва дългогодишният медиен анализатор, Харолд Вогел. „Винаги парите се оказват препъникамъка.“

А24 най-накрая има парите, но е в момент, когато останалият свят на развлекателната индустрия свива бюджетите си. Подемът на компанията през последното десетилетие е във време на невероятно раздвижване в индустрията, подхранвани от надпреварването между Disney, Apple и Netlfix. Сега, след миналогодишните двойни стачки в Холивуд, индустрията се потопи отново във фаза на затягане на колана. Според наскорошен доклад от фирмата за данни Luminate, е имало 21% спад в телевизионните премиери във всички жанрове и платформи в САЩ през 2023 и повечето анализатори очакват свиването да продължи. Прогнозите са дори по-мрачни за кината. През 2023, местният бокс офис донесе 9 милиарда долара, около 2 милиарда по-малко от минали години, преди пандемията. Дори А24 да може да засипе стрийминг платформите и кината с всичко, от телевизионни игри до предавания за медицински процедури, няма гаранция, че може да го направи и да запази маниакалната отдаденост на феновете.

Изпълнителните директори на А24 и инвеститори, които казват, че частната компания е доходоносна, но отказват да споделят подробности, не са особено притеснени. Кен Фокс, основателят на Stripes и член на борда на А24, казва, че неговата фирма е инвестирала в компанията за инди филми, заради необичайните нива на вярност от феновете към нея. „Повече от 60% от хората, които ходят да гледат А24 филм на кино, отиват, защото е филм на А24,“ казва той. „Гледали са съдържание на А24 и знаят, че качеството ще бъде изключително, интересно и завладяващо. Като цяло, A24 и Disney са единствените компании, за които важи това.“

Fox и A24 посочват няколко от най-скорошните си триумфи, включително The Zone of Interest („Зона на интерес“) и Past Lives (“Минали животи“), и двата номинирани за Оскар за 2024 за най-добър филм и Beef (“Говеждо“), който спечели награда Еми за най-добър сериал в категорията „Лимитирани или антологични сериали“. След инвестицията, компанията удвои усилията си. От очевидните до ексцентричните. Започна с А24 подкаст в Spotify; създадоха абонаментна програма за 5 долара на месец, която включва мобилно приложение и ежемесечно фен списание; инвестираха в старт-ъп музикален лейбъл Gamma Tech Inc.; помогнаха за пускането на вдъхновена от Еуфория козметична линия; и похарчиха приблизително 10 милиона, за да придобият театър извън Бродуей в Манхатън. „Нашата теза е, че те могат да построят голяма, независима, публична компания,“ казва Фокс. „Те имат възможност да са глобалната сила на тяхното поколение.“

Първо, А24 трябва да докаже, че не са само добре финансиран арт хаус с богата библиотека от уникални филми. Истинските пари идват с излюпването на следващия голям франчайз за развлечения и интелектуалната собственост, която го следва. Изведнъж изглежда, че нищо не е непостижимо, включително реалити телевизия. „Как си представям А24 версия на The Hills или Laguna Beach, които много харесах от гледна точка на зрител?“ чуди се Нандан, ръководителя на А24. „Би било уникално.“

В индустрия, която се движи колкото на его, толкова и на пари, повечето преуспяващи независими медийни компании обикновено имат известен фронтмен. Имаме Джейсън Блум от Blumhouse Productions. Тайлър Пери в Tyler Perry Studios. Меган Елисън в Annapurna Pictures. Въпреки че А24 станаха един от най-разпознаваемите гласове в развлекателната индустрия чрез своята гъвкавост като създател на културни вкусове, нейните основатели рядко се показват пред камера и рядко дават публични интервюта. Когато го правят, това е мимолетно събитие, винаги с искрено кимване към техните съкровени създатели на филми. Липсата на известна, харизматична личност, облива А24 в лека загадъчност. Но вместо някакъв интровертен, артистичен тип Джей Д. Селинджър, който просто се е заклел в дългата традиция на съвременната самореклама, реалността е малко по-обикновена. Това, което може най-много да отличава A24 от другите някога горещи инди филмови компании, са корените му на Уолстрийт.

Съоснователят на А24 и главен изпълнителен директор, Даниел Кац, се преместил в Ню Йорк Сити в залеза на ерата на инди ренесанса на Куентин Тарантино. След дипломирането му от Университет „Емъри“ (Emory University) в Атланта, Даниел Кац, родом от предградията на Чикаго, работил за кратко в Merchant Ivory Productions и Lions Gate в началото на 2000-те, преди да се присъедини към ThinkFilm. Там той научил основите на избирането и подкрепянето на проекти. Компанията имала някои успехи като Half Nelson (“Наполовина Нелсън“) с участието на Райън Гослинг като наркозависим учител по история, и Spellbound, документален филм за деца, състезаващи се в „Spelling-bee”. Но притокът на средства бил постоянен проблем и Кац видял отблизо колко е трудно да се гради филмова компания.

През 2007, с цел да научи повече за финансовата част на бизнеса, Кац се присъединил към Guggenheim Partners, нюйоркска инвестиционна фирма, по-известна сред търговците на облигации, отколкото сред киноманите. Когато финансовата криза удря на следващата година, ThinkFilm, както и много други инди студиа, спрели работа. Докато банките се борили да разтоварят позициите си в различни инструменти за инвестиране във филми, групата за финансиране на развлеченията на Guggenheim беше идеално позиционирана да печели сделки. По това време, Кац спечелил ценен сътрудник, тогавашният му шеф, милиардер и спортен и медиен инвеститор, Тод Боели. „Гледах много конкуренти да се хвърлят в индустрията и накрая да завършват с наистина ужасна възвращаемост.“ казва Боели. „Даниел беше много търпелив и спокоен.“

През 2012, с 14 милиона долара подкрепа от Guggenheim, Кац стартирал А24 с двама приятели, ветерани в инди филмите, Дейвид Фенкел и Джон Ходжис. Кац поел ролята на главен изпълнителен директор, докато Фенел – който преди това бил съосновател на студио Oscilloscope Laboratories с късния Адам „MCA” Яух от Beastie Boys – бил начело на филмовия екип. (Ходжис, който отказа да коментира, напуска няколко години по-късно.) „Бяхме четирима или петима човека с лаптопи на сгъваеми столове и маси в една стая“, спомня си Сако, един от първите наети. „Дори нямахме отделна стая за срещи.“

Индустрията на инди филмите минавала през мрачна фаза, когато американските купувачи на кино билети се тълпели за филми със супергерои. Но екипът на А24 съзрели възможност за контрапрограмиране. През първите няколко години, те работили единствено като дистрибутори – не особено секси роля, която изисква компанията да обикаля фестивали, да взима готови филми, финансирани от други, да измисли тяхното пускане на големите екрани, като прави постери и трейлъри. Ако всичко мине добре, това носи малка печалба.

Поредица от остри филми – включително The Bling Ring („Блясък“) на София Копола и Spring Breakers („Купонджийки“) на Хармъни Корин, първият им комерсиален хит – изгради А24 като солиден дистрибутор с добро око и умение да хваща големи публики. Тъй като големите студиа лесно могат да надвият инди компаниите в рекламирането, евтиният партизански маркетинг винаги е бил тяхната жизнена сила. Харви и Боб Уайнстийн издигнаха Miramax до известност по време на разцвета си през 80-те и 90-те години на миналия век, отчасти чрез редовно генериране на тонове безплатно отразяване за техните филми, често чрез разпалване на противоречия относно секса или насилието във филмите. До 2010 г. предпочитаните платформи на Уайнстийн за подбуждане – вестници и списания – бяха в упадък. Но се появи нова и евтина машина за реклама.

Зад кулисите хитрият, сдържан глобален ръководител на дистрибуцията и комуникациите на A24, Николет Айзенберг, събираше млада бригада от специалисти в социалните медии, способни да минат незабележимо покрай големите студиа. А24 бързо доказаха, че са опитни в увеличаването на интереса към своите филми чрез създаване на мемета и метаразкази в социалните медии. За „Купонджийки“, те пуснаха картинка, която бързо нашумя, с образа на изпадналия рапър от Флорида, изигран от Джеймс Франко, като Исус на Тайната вечеря, заобиколен от Селена Гомес и Ванеса Хъджинс по бански. Преди премиерата в Остин на Ex Machina, A24 създадоха Тиндър профил на Ейва, реалистичния робот от филма, чрез който започнаха да се „мачват“ с влюбчиви, нищо неподозиращи търсещи любов хора в близост. Филмът стана култов хит.

С нарастващия шум дойдоха и нарастващите амбиции. А24 искаха да разработят, финансират и продуцират филми сами, което е много по-скъпо и рисковано начинание. „От самото начало беше въпрос на „кога“ не „ако“, казва Сако. През 2016, А24 бяха копродуценти на първият им филм, Moonlight („Лунна светлина“) за млад чернокож мъж, който се примирява със своята сексуалност. С малък бюджет, състав от неизвестни актьори и режисьор, за когото това е едва втори филм, нищо в този проект не дава признаци да е доходоносно или успешно. Но критиците го харесаха и филмът спечели наградата на Академията за най-добър филм.

Горе-долу по същото време, А24 започна да изгражда телевизионен отдел. „Можехме да съберем библиотека от предавания, която с времето ще стане ценна,“ казва Нандан. До 2019, А24 продуцират първия си голям телевизионен хит, Euphoria („Еуфория“) на HBO, който не е далеч от „Купонджийки“ – изнежени млади възрастни, ползващи количества упойващи вещества, които са с лошо поведения, но със стил.

Таймингът беше идеален. Когато пандемията удари година по-късно, стрийминг платформите се бориха за абонати, агресивно намалявайки големите чекове за придобиване на процъфтяващи продуцентски компании и ефектно програмиране, без значение цената. През лятото на 2021, А24 нае първия си главен финансов директор, Джей Би Локхарт, който дойде от NBA, където е бил на същата позиция. В пресата започна да се върти информация за възможна продажба на А24.

Но вместо да се продаде в периода на лудост покрай придобиванията, А24 реши да поеме по-трудния и рискован път. Събра повече пари.

Stripes казват, че ползват софтуер и екип от изследователи на данни да се ровят из близо 27 милиона частни компании, за да идентифицират „различни“ инвестиционни възможности, които други може да са изпуснали. Фирмата за частни капиталови инвестиции е основана през 2008 от Фокс, който направил състояние още в 20-те си години по време на технологичния бум през 90-те. През годините, Stripes са инвестирали в дузина марки с вманиачени последователи от веригата магазини за органични продукти в Лос Анджелис Erewhon до швейцарските производители на маратонки On. От момента на основаването ѝ до края на 2021, Stripes генерира норма на възвръщаемост, нетно от таксите, от 46%. През последните години, тъй като Sonar – галеното име на неговия софтуер – стана по-умел, възвръщаемостта на фирмата нарасна по-високо, докато броят на пропуските ѝ спадна.

През 2022, с ловуващият Sonar, Stripes и екип от други инвеститори направиха инвестиция от 225 милиона долара в А24, създавайки рядко срещано създание в зоологията на независимите режисьори: артхаус еднорог. До ден днешен, стойността от 2,5 милиарда долара все още изглежда откачена за някои наблюдатели на индустрията. Да вземем например Lions Gate. През 2023, студиото пусна 12 филми и спечели 579 милиона долара на вътрешния пазар (четири пъти повече от печалбата на A24 от 138 милиона долара, според уебсайта The Numbers). Имат колекция над 20 000 филми и предавания (библиотека поне 100 пъти по-голяма от тази на А24) и няколко франчайза, включително John Wick („Джон Уик“), The Twilight Saga („Здрач“) и The Hunger Games („Игрите на глада“). През декември Lions Gate обяви, че ще отдели своите телевизионни и филмови студиа в публично търгувана компания с първоначална стойност от 4,6 милиарда долара. Как може A24 да струва повече от половината?

През последното десетилетие, това, което прави най-много пари в Холивуд е доста предсказуем: високобюджетни продължения, спинофи, анимации, адаптации на популярни комикси и романи за млади възрастни, плюс много нискобюджетни филми на ужасите. А24 са добри в ужасите. Но за да се разраснат глобално, трябва да създадат собствени франчайзи, нещо, в което правят опити, макар и в скромен мащаб. През 2023, най-големият хит на А24 беше австралийският ужас Talk to Me („Говори с мен“), който избраха на филмовия фестивал Sundance и го разпространиха в САЩ, стигайки печалби от 48,3 милиона долара. Вече се говори за продължение. В телевизията, трябва да създадат не само мини сериали като Beef, а и продължителни саги, които да носят постоянни печалби десетилетия наред.

Другата надежда за поддръжниците на А24 е това, че оригиналните, среднобюджетни, ориентирани към звездите филми – такива, които често се справяха добре преди 25 години, но им е трудно сега – ще се завърнат. Напоследък в медиите се говори за „отегчение от супергероите“, но Сако, който е започнал кариерата си в гимназията, работейки в онзи велик инкубатор на стремежи към правене на филми, местната видеотека, е скептичен. „Филмовата индустрия успява да докаже, че подобни мнения са неверни,“ казва той. „Биографичните филми се смятаха за неуспешни, но тогава се появи Oppenheimer („Опенхаймер“). „Опенхаймер“, драмата на Кристофър Нолан за създаването на атомната бомба, изглежда видът хит, който, на теория, би бил в обсега на А24 по време на следващата им фаза. Авторският филм има добре познат актьорски състав и силна гледна точка, макар и с много по-голям бюджет от този, с който A24 е работил до момента. Дали компанията обмисля някога да направи филм с бюджет от 100, 200 милиона долара? „Абсолютно“, казва Сако. „Просто трябва да извървим пътя си.“

Режисьорите на А24, като Селин Сонг, не се притесняват от това, че инди любимецът надхвърля своите творения. Режисьорът на Past Lives („Минали животи“) – лаконична, подценявана драма, която обикаляше по наградите този сезон – планира да работи отново с А24 по следващия ѝ филм, Materialists, романтична комедия. Няма причина, казва тя, да очакваме, че А24 ще изостави нещата, заради които режисьорите искат да работят с тях – стабилното им състояние в бурната индустрия, липсата на намеса в творческия процес, въпреки търговския натиск и вярата, която влагат в талантите си. „Ако мога да имам всичко това и мога да правя филм в по-голям мащаб, защото историята го изисква или защото е по-комерсиален филм, това е истински вълнуващо нещо,“ казва тя.

Но има опасност да се изсипят купища пари по автори. През 2018, А24 копродуцира и разпространи филма на Ари Астер Hereditary („Наследствено“), дяволски завладяващ филм на ужасите, направен само за 10 милиона долара, който спечели 82 милиона долара в глобалния бокс офис. На следващата година има още едно огромно попадение на Астер – Midsommar („Мидсомар“), фолклорни кръвопролития, които донесоха 48 милиона долара с 9 милиона бюджет. Но най-новия филм на Астер за А24 почти учетвори бюджета до 35 милиона за Beau Is Afraid, с Хоакин Финикс. Филм за странните премеждия на параноичен ексцентрик, който се опитва да се прибере вкъщи за погребението на майка си. Някои фенове на А24 се кълнат в брилянтността му, но много критици и хора, гледали го на кино, казват, че е неразбираем. Филмът, пуснат през април, в крайна сметка събра нищожните 11,4 милиона долара в боксофиса, което го прави най-големият провал на A24 до момента. (Тези и други боксофис цифри и бюджетни прогнози са според IMDb.)

Имаше и други скорошни провали, заради опит да надградят предишни успехи. Миналото лято, HBO излъчиха The Idol, в копродукция с А24. Въпреки очаквателният шум покрай него, непристойният мини сериал беше с малки рейтинги и предизвика огън от негативна критика. В края на 2022, Netflix пуснаха White Noise („Бял шум“), адаптация на романа на Дон ДеЛило, с малко продукционно участие от А24. През първите шест месеца на 2023, „Бял шум“ се наредиха на 547-о място на най-популярните филми в Netflix, само едно място пред Barbecue Showdown: Season Two.

Въпреки случайните неуспехи, А24 казват, че са фокусирани върху създаването на компания, с която режисьорите да искат да работят през цялата им кариера. В редки случаи - като дългото сътрудничество на Тарантино с Miramax - такива партньорства могат да са толкова ценни, колкото хитов франчайз. „Това са ценни връзки за нас,“ казва Сако. „Не може всички да са с огромни успехи, но това кара ентусиазмът ни спрямо тези артисти да спадне. Ние сме инвестирали в тях и занапред.“

Отдадеността не винаги е взаимна. Преди шест години, А24 разпространи филма Лейди Бърд на Грета Геруиг. Миналата година, режисьорката стигна до най-високите стъпала в Холивуд с приходи от 1,4 милиарда долара от филма Barbie („Барби“) – но това беше в съвместна работа с Warner Bros., не с А24, болезнено припомняне, че талантът, който помага за стартирането, трябва да гледа на компанията като на нещо повече от инди стъпало. През 2022, малко след като заснемането на най-големият търговски хит на А24 – „Всичко навсякъде наведнъж“, Даниел Куан и Даниел Шайнерт подписаха ексклузивен пет-годишен договор с Universal Pictures Ltd. А ценните творчески връзки също могат да бъдат прекратени внезапно по редица причини: През 2021, A24 прекрати връзките си със Скот Ръдин, продуцентът на Lady Bird, Uncut Gems и Ex Machina, след като Hollywood Reporter документира обширни твърдения за тормоз на работното място.

Най-скъпата продукция на А24 досега, Civil War („Гражданска война“) на Алекс Гарланд, който ще има бюджет от 50 милиона долара, идва през април. В него участва Кирстен Дънст като военен репортер, който прекосява разделена, съвременна Америка сред вихрушка от хеликоптери, танкове, файтъри и снайпери. Разбира се, Линкълн Мемориал избухва в пламъци. Ако примижите, трейлърът на филма може да ви заприлича на летен блокбъстър от създателя на „Деня на независимостта“, Роланд Емерих, гросмайстора на взривяването на столичните паметници.

Ако A24 наистина направи този вид мейнстрийм скок, рискува да загуби своя имидж сред киноманите. Въпреки че като цяло изглеждат подходящи за работа между другото, вече се чу малко нервно бърборене сред фен базата относно нарастващи бюджети. Но има и такива като Люк Ууд, брадат поет и писател на хорър фантастика от Линчбърг, Вирджиния, който също така е член на ААА24 клуба. Той казва, че си заслужава таксата от 5 долара на месец, което заедно с месечния журнал и различни бонуси включва годишен безплатен подарък за рожден ден от A24. Когато навършва 34 години, получава стихосбирка от актьора Вал Килмър; когато навършва 35 години, той получава луксозно издание на филма от 2021 г. The Green Knight („Зеленият рицар“). Той е купил няколко сценария и книги на A24, включително колекция с твърди корици от туитове, вдъхновили комедийно-криминалния филм A24 Zola („Зола“) (цена на дребно: $28 или $25,20 за членове). Неговият любим филм на A24 е Ex Machina, но той няма никакво безпокойство, че по-комерсиалните стремежи на компанията ще я оставят да потъне в топка от CGI пламъци. Той казва, че дори е развълнуван да види „Гражданска война“. „Вземали са доста интелигентни бизнес решения през годините.“

През октомври, нюйоркският филмов фестивал проведе първата публична прожекция на „Проклятието“ пред препълнена публика в зала „Алис Тъли“ в Линкълн Център. Сериалът на Paramount + и Showtime е с участието на Ема Стоун и Нейтън Филдър като досадна двойка от типа на HGTV, която се опитва да разшири своя нестабилен бизнес с недвижими имоти. По-важното е, че това е тестова площадка за нов кросоувър проект на A24: Бени Сафди и брат му са режисьорите зад Uncut Gems, един от ранните хитови филми на А24. Сега А24 продуцира телевизионния дебют на Бени.

Преди да приглушат осветлението, Денис Лим, артистичният директор на 61-годишния филмов фестивал, застана на сцената и каза, че това е първият път, когато фестивалът включва телевизионен сериал. „Всичко в „Проклятието“ крещи „кино“ за мен.“

Сериалът има всички познати ни от А24 характеристики – неприятно скрито послание, неприятни главни герои и зашеметяващи сюжетни обрати – но до голяма степен се провали при зрителите и все още не е подновен за втори сезон. Не е идеален резултат във време, когато Холивуд е в режим на съкращаване. Стрийминг платформите съкращават бюджети, десетгодишният сериал за процесуално право Suits („Костюмари“) в момента е от най-гледаните предавания в Netflix и индустрията гъмжи от разтревожени продавачи, които искат да разтоварят колебливите развлекателни марки, които пропуснаха пика на стрийминг бичия пазар, след което накуцваха през спиранията, предизвикани от стачките миналата година. Paramount Global се среща с ухажори; след продажба телевизионният и филмов конгломерат може да бъде разделен на части. В медийния пейзаж вероятно няма да има недостиг на пожарни продажби.

Имайки предвид високото оценяване на А24 и растящите им амбиции, е възможно те да се появят като купувачи на филмови активи на изгодни цени, докато други развлекателни компании се стремят да се откажат от несъществени и проблемни части от своето портфолио. Имайки предвид постиженията на Кац по време на финансовата криза, Бойли от Guggenheim казва, че той би ги окуражил, макар и не настойчивo, ако се появи нещо привлекателно. „Ние сме тук, за да го подкрепим – каквото и да реши за следващото десетилетие на компанията“, казва инвеститорът на A24. Все пак компанията трябва да докаже, че има възможностите да стане надежден комерсиален хитмейкър. Залагаме, че нови таланти и партньорства ще му помогнат да стигне до там. Това включва скорошното наемане на двама бивши BBC ръководители на развитието с дълбоки връзки във филмите и телевизията, сделка за телевизионна продукция с бивш ръководител в Walt Disney Co., Питър Райс, който е бил начело на аутсайдерски хитове, като Sideways, Little Miss Sunshine и Slumdog Millionaire.

Междувременно, един от по-странните жанрове, в които A24 изглежда възнамеряват да доминират, включва мускулести мъже, които се хвърлят един срещу друг. В допълнение към филма със Скалата и документален филм за незаконни смъртоносни боеве, които са в процес на разработка, A24 в края на миналата година пусна The Iron Claw, драма, базирана на семейство Фон Ерих, клан от истинския живот на звездни професионални кечисти от Тексас. През ноември A24 проведе премиера в Texas Theatre в Далас - първият път, когато компанията беше организирала подобно събитие извън Ню Йорк или Лос Анджелис, което не беше свързано с фестивал.

В голямата нощ, звездите от филма, включително Зак Ефрон и Джеръми Алън Уайт стояха заедно с мощни бъдещи борци и добре облечени тексаски влиятелни лица. След прожекцията A24 организира парти в голяма музикална зала, пълна с танци и барбекю. Цялото нещо се чувстваше далечно от атмосферата на Манхатън.

Шон Дъркин, режисьорът на The Iron Claw, казва, че снимането на филма в Луизиана е дало на продуцентите усещането за културното настроение в Южните щати, далеч отвъд типичната крепост на арт-хаус театрите. Той отбеляза, че има фенове на борбата в големи части на страната, които исторически „може би не винаги са били целта“ за A24 филми. Филмът не успя да се хареса на гласуващите за наградите на академията, но имаше приходи над 38 милиона с 15 милиона долара бюджет. Успех по всички параграфи, но по-важното е, че е шанс да се изцедят импулсите за монетизация: на уебсайта на А24 сега можете да си закупите екшън фигурка на Кевин фон Ерих за 48 долара.