Веригата за доставки е претоварена, а не нарушена, и какво следва за инфлацията

Първата стъпка към разбирането на Голямото прекъсване на веригата за доставки от 2021 г. е да признаем, че самата фраза не е съвсем точна. Веригите за доставки не са толкова нарушени, колкото претоварени, а ефектите са повече национални, отколкото глобални, пише Карл Смит за Bloomberg.

Това разбиране има значение не само за потребителите в САЩ, но и за Федералния резерв. Това означава, че инфлацията е преходна и е малко вероятно да се разпространи в останалия развит свят. Така че Фед и други банки не трябва да повишават лихвените проценти в близко бъдеще - и потребителите не трябва да се притесняват, че продукти като китайски играчки винаги ще бъдат толкова скъпи.

Разбира се, имаше някои специфични смущения във веригата на доставки, свързани с COVID, които доведоха до тясна инфлация. В по-голямата си част обаче инфлацията се дължи на нарастващите разходи за енергия и транспорт.

Тарифите за контейнерни превози, например, бяха повече от пет пъти по-високи през септември 2021 г., отколкото през септември 2020 г. Влошавайки нещата, общите нива на задръствания, особено в пристанищата в САЩ, достигнаха до 80%, което означава, че имаше четири пъти повече кораби, чакащи за стоянка, отколко са акостирали по всяко едно време.

Това задръстване е преди всичко продукт на драматично по-висок обем. Продажбите на дребно в САЩ скочиха през март и днес са с около 20% по-високи, отколкото през декември 2019 г.

За разлика от това, продажбите на дребно в Европа са се увеличили само с 4%. По същия начин в Антверпен и Ротердам задръстванията бяха малко над 20% през октомври.

Тази разлика се отразява в нивото на инфлация. В еврозоната цените се повишиха само с 3% на годишна база през септември, в сравнение с 5,4% в САЩ. Освен това основната инфлация (която не отчита цените на храните и енергията) се повиши само с 1,6% в еврозоната, в сравнение с 4% в САЩ

Какво ще кажете за енергията? Индексът на потребителските цени на енергията в САЩ се повиши с 24% на годишна база през септември. Средната цена на бензина се е повишила с повече от $1 за галон през същия период.

Проблемът обаче не е от страната на предлагането; благодарение на шистовата революция, САЩ могат да произвеждат много повече суров петрол сега, отколкото в началото на века. Проблемът е, че индустрията за шистов петрол в САЩ беше силно засегната както от срива на търсенето поради пандемията, така и от несигурността колко дълго ще продължи кризата. 

През последните осем месеци търсенето се повишаваше на пристъпи. Но тъй като има малко яснота относно бъдещото търсене, сондажните фирми установиха, че е трудно да намерят финансиране. Едва сега, когато петролът надхвърли $70 за барел, броят на платформите се повиши. Ще отнеме известно време, за да се възстановят напълно операциите, но ограничаващият фактор беше и остава несигурността на търсенето.

Докато скокът в цените на енергията е глобален феномен, покачването на основните цени е уникално за САЩ и се дължи на рязкото нарастване на продажбите на дребно в САЩ. Този скок почти сигурно е резултат от стимулите, които американската икономика получи миналата и тази година.

Изключително високата инфлация в САЩ е феномен от страна на търсенето. Въпреки това би било грешка Фед да се опита да я върне в съответствие с останалия развит свят.

Най-важното е, че докато европейските пазари на труда се затягат, те не приличат на американския пазар на труда, където рекордните свободни работни места могат да доведат до фундаментални промени в начина на работа на работодателите. Тези промени са потенциален източник на възможности за работници и растеж на производителността в цялата икономика.

Доколкото експлозията в инфлацията, която САЩ виждат сега, е резултат от фискални стимули, тя ще започне да избледнява през 2022 г. Докато предприятията успяват да пестят от труда, получените подобрения в производителността също ще намалят инфлационния натиск. Резултатът е, че ситуацията с веригата за доставки вероятно ще бъде далеч по-малко драматична след една година.

Карл У. Смит е колумнист на Bloomberg Opinion. Преди това е бил вицепрезидент по федералната политика в Tax Foundation и преподавател по икономика в Университета на Северна Каролина. Той също така е съосновател на икономическия блог Modeled Behavior.