Изменението на климата спъва икономическия растеж

Представете си, че се кандидатирате за управител на света върху платформа за намаляване на икономическия растеж с 20% завинаги. Ще бъдете късметлия, ако накарате собственото си семейство да гласува за вас. И въпреки това човечеството настоява да управлява глобалната икономика с изкопаеми горива, които причиняват точно такъв вид щети. Добрата новина е, че все още имаме време да ги премахнем, преди да направят още повече проблеми.

Количеството планетарно затопляне, което вече е в ход в резултат на едно столетие на изпомпване на парникови газове в атмосферата, ще направи глобалния доход с 19% по-нисък до 2049 г., отколкото би бил без глобалното затопляне, предполага ново проучване на Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата. Тази загуба на доходи ще се дължи главно на покачващите се температури, според изследователите, което ще засегне селското стопанство, общественото здраве, производителността и др.

Това ще струва 38 трилиона долара пропуснати приходи всяка година до средата на века, в сравнение с 6 трилиона долара инвестиции, които според изследователите ще са необходими всяка година, за да се постигне целта на Парижкото споразумение за климата за ограничаване на затоплянето до 2 градуса по Целзий през това време. Ако не успеем да смекчим затоплянето чрез преминаване към възобновяеми енергийни източници, тогава икономическите щети ще нараснат до около 60% от глобалния доход до 2100 г.

„Вижда се по-ясно от всякога, че разходите да не правиш нищо са много по-високи от разходите да направиш нещо“, каза съавторът Максимилиан Коц в интервю.

Оценките на щетите в проучването са много по-високи от тези на предишни усилия, резултат, който Коц приписва на методологията на своята група, която той описва като „консервативна“. Независимо от това, посоката на движение е ясна и последователна.

„Намаляване на растежа“ е концепцията за забавяне на икономическото производство, за да спре развалянето на околната среда. Това, което изкопаемите горива причиняват на света, не е съвсем намаляване на растежа: повечето икономики ще продължат да се разширяват с промените в климата, движени отчасти от същите тези изкопаеми горива. Те просто няма да са толкова здрави, колкото биха били без глобалното затопляне. Наречете го забавен растеж, както майка ви предупреждаваше, че ще се случи, ако пушите цигари.

Компаниите за изкопаеми горива и хората, които искат да продължат да осребряват чековете си за политически дарения, настояват, че икономиките не могат да процъфтяват без мръсните неща. Те често твърдят, че това е особено вярно в развиващия се свят, който идва със закъснение на партито, започнало отдавна в САЩ и други развити страни. За да настигнат другите, според мнението, тези страни с по-ниски доходи ще трябва да използват горива, които традиционно са били евтини и в изобилие.

Exxon Mobil Corp., например, премина от отричане, че изменението на климата съществува, до настояване, че страните не трябва да рискуват „енергийна бедност“, като се втурват твърде бързо към възобновяеми източници. Компанията твърди, че хората няма да приемат „влошаването на глобалния стандарт на живот“, което според нея би било необходимо за постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 г.

Разбира се, Exxon и колегите му разказват своята история: те разчитат на бъдещото търсене от развиващите се нации, които обикновено са много по-енергийно интензивни от развитите.

Но нищо не стимулира търсенето на изкопаеми горива така, както икономическият растеж. И както се отбелязва в проучването на Потсдам, въздействието на изменението на климата ще падне най-силно върху страните с по-ниски доходи, като в екстремни случаи ще намали доходите им с повече от 30%. Тяхното търсене на енергия трябва да последва примера. Някои развиващи се страни все още ще изгарят много гориво, опитвайки се да се адаптират към жестоката жега и изключителната променливост на температурите и валежите, отбелязва Коц. Но те ще трябва да пуснат много климатици, за да компенсират 30% удар върху БВП.

Може би този ефект ще ограничи търсенето на енергия и въглеродните емисии в развиващите се нации, предотвратявайки още по-голямо глобално затопляне. Но това би било слаба утеха за явната и постоянна несправедливост на изменението на климата, което вече се случва: Страните, които са допринесли най-малко за проблема, страдат най-много. Развиващите се нации от Афганистан до Индонезия бяха засегнати от смъртоносни наводнения само миналата седмица. Ужасните суши, които вече са рутинни в някои части на Африка, са станали 100 пъти по-вероятни от затоплянето с 1,2C, което преживяхме досега, според организацията с нестопанска цел World Weather Attribution.

Всичко това звучи като лоша новина и е така. Това добавя към жанра мрачни климатични заглавия, заредени с бедствия и страшни числа. Те могат да бъдат толкова вцепеняващи и вдъхващи отчаяние, че карат хората просто да вдигнат ръце, да приготвят чийзбургер на скара на дървени въглища и да забравят за всичко.

Но добрата новина, скрита в доклада от Потсдам, е, че все още имаме силата да избегнем много по-лоши човешки страдания и икономическо унищожение през идните десетилетия. Ограничаването на затоплянето до 2C (или дори по-ниско, ако можем да го управляваме) ще ни направи не само по-безопасни и по-здрави, но и по-богати.

Марк Гонглоф е редактор на Bloomberg Opinion и колумнист, отразяващ изменението на климата. Бивш управляващ редактор на Fortune.com, той е ръководил бизнес и технологичното отразяване на HuffPost и е бил репортер и редактор на The Wall Street Journal.

Още по темата

Инвеститори в ESG ще могат да избегнат банковите такси с нов инструмент в Австрия

До 2100 г. дните с хубаво време на някои дестинации ще намалеят наполовина

Европа е изпепелена и наводнена от зачестяващите екстремни климатични явления

Векът на глупостта: Лошите избори ще преследват Земята в продължение на 100 000 години

"Физическите рискове", свързани с изменението на климата, застигат банките