Турция облекчи принудителното изкупуване на държавни облигации от страна на банките

Турция допълнително облекчи правилата, принуждаващи банките да купуват държавни облигации, и отново намали коефициента на поддържане на сигурността в последните си стъпки за прекратяване на наказателните мерки срещу кредиторите.

Паричният орган се отказа от принудителното изкупуване на държавни облигации от турските кредитори, свързано с целите за ръст на кредитите, според изявление от началото на съботния ден. Коефициентът на поддържане на ценните книжа, прилаган към задълженията, беше намален от 4% на 1%.

"Централната банка продължава да опростява макропруденциалните мерки, за да запази функционалността на пазарния механизъм и макрофинансовата стабилност", се посочва в изявлението.

Това е една от най-големите стъпки на централната банка досега в прекратяването на маргиналните мерки, приети по-рано, когато повишаването на лихвените проценти не беше опция. Принудителните покупки на облигации бяха част от мозайката от правила, въведени от предишното ръководство, което се съобразяваше с предпочитанията на президента Реджеп Тайип Ердоган за ултраниски лихвени проценти, а след това въведе десетки нови регулации, за да компенсира последвалите пазарни смущения.

Миналата година централната банка започна да облекчава регулациите за поддържане на ценни книжа, след като Ердоган се отказа от неортодоксалните си възгледи за инфлацията и лихвите след решаващите избори през май. Новият икономически екип обеща завръщане към конвенционалната икономика и парична политика. 

Практиката за поддържане на ценни книжа беше широко използвана при бившия управител на централната банка Сахап Кавчоглу, за да се подпомогне превръщането на депозити в чуждестранна валута в депозити в лири като част от така наречената "стратегия за лиризация". 

След изборите през май Ердоган назначи приятелски настроен към пазара екип, включващ Мехмет Шимшек за министър на финансите и Хафизе Гайе Еркан за управител на централната банка. Еркан беше отстранен от поста в началото на февруари и заменен от тогавашния заместник-управител Фатих Карахан. От юни централната банка повиши основния лихвен процент от 8,5 % на 50 %. 

Фокусът на новия екип беше да поправи това, което според тях е нарушен трансмисионен механизъм на паричната политика.

През февруари заместник-управителят Джевдет Акчай отправи рядък упрек към предишните политики, заявявайки, че различните връзки между разходите за финансиране, лихвените проценти по депозитите, инфлацията и валутните курсове са нарушени. 

Политиците също така предприеха стъпки за укротяване на бързо нарастващата инфлация. Централната банка повиши максималните месечни лихвени проценти за кредитни карти, като увеличи сумата, прибавяна към месечния референтен лихвен процент, от 55 базисни пункта на 114 базисни пункта, съгласно постановление в Държавен вестник. 

Още по темата

Търговският бум на Турция с Русия се забавя под тежестта на санкциите

Инвеститорите и оптимизмът се връщат на турските фондови пазари след изборите

Какъв е истинският мащаб на поражението на Ердоган