Цинична сделка в Конгреса може все пак да спаси Украйна

Путин превърна Русия във военна икономика, която произвежда боеприпаси, докато Украйна започва да изпитва недостиг, особено на средства за противовъздушна отбрана

20:30 | 1 февруари 2024
Автор: Андреас Клут
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Пруският държавник Ото фон Бисмарк е сравнявал законите с наденички: по-добре е да не виждаш как се правят. Това определено важи за особено грозното мелене на месо, което се случва сега в Капитолия на САЩ. Но ако въпросният колбас излезе цял, това може да спаси Украйна. Така че ще си затворя очите и ще я изям.

Геополитическият контекст е следният: Украйна досега устояваше на непровокираната агресия на руския президент Владимир Путин до голяма степен благодарение на помощта на САЩ и техните западни съюзници - под формата на разузнаване, пари и, разбира се, оръжия. Тази подкрепа продължава да бъде жизненоважна, тъй като борбата се превръща във война на изтощение. Путин превърна Русия във военна икономика, която произвежда боеприпаси, докато Украйна започва да изпитва недостиг, особено на средства за противовъздушна отбрана.

Президентът на САЩ Джо Байдън разбира това и обеща да продължи да предоставя парични средства и екипировка. Между инвазията на Путин през 2022 г. и миналия октомври САЩ са предоставили на Украйна около 75 млрд. долара - повече, отколкото Киев е получил от която и да е друга държава. Байдън иска да изпрати още един транш от 61 млрд. долара, които той включи в искане за допълнителен бюджет до Конгреса миналата есен.

Президентът обаче знаеше, че конференцията на републиканците, която контролира Камарата на представителите, е във вътрешен хаос, държана като заложник от крайнодясна конспирация, подчинена на Доналд Тръмп и поддържниците му. Някои от тях гледат накриво на Украйна и правят гузни очи на Путин. Но подобно на други републиканци (а всъщност и на много демократи), те също така са произраелски настроени, антикитайски настроени и разтревожени от мигрантския хаос на мексиканската граница.

Затова Байдън включи искането си за помощ за Украйна в пакет с пари за подпомагане на Израел, ограничаване на Китай и възстановяване на контрола върху границата, като общо поиска малко над 100 милиарда долара. Но това не беше достатъчно за поддръжните на Тръмп в Камарата на представителите и за нейния нов и слаб републикански председател Майк Джонсън. По отношение на границата, казаха те, Байдън трябва да приеме 100% от техните искания, независимо колко драконовски или абсурдни са те (като например забрана за каквито и да било пари за електромобили в Министерството на вътрешната сигурност).

В първите седмици на 2024 г. изглеждаше, че именно натам се е насочило пътуването в действителност: Байдън и много демократи, все по-загрижени както за границата, така и за Украйна, на практика се готвеха да отстъпят - да задушат преминаването на границата по-строго, отколкото някога са си представяли. Но тогава се намеси кандидатът Тръмп с директна заповед към Джонсън и част от републиканците: Не сключвайте сделка, особено ако тя би решила проблема с границата. Тръмп се нуждае от мигрантския хаос по време на кампанията, за да продължи да удря по Байдън.

Може ли да има нещо по-цинично? Тръмп и неговите съмишленици искат да се кандидатират за проблем, който умишлено влошават, за да могат по-късно да обещаят, че ще го подобрят. И е трудно да си представим нещо по-подло от това да приемем поражението и подчинението на Украйна като съпътстваща щета в подобна схема.

За щастие обаче не всички републиканци в Конгреса са поддръжници на Търмп. Някои от тях, включително външнополитическите лидери на партията в Камарата на представителите и в Сената, чувстват също толкова силно, колкото и Байдън, че жертването на Украйна в полза на Путин би било, както се изразява директорът на ЦРУ Уилям Бърнс, "автогол с исторически размери". Така че "оста на разума" в Конгреса сега крои нов двупартиен план за предотвратяване на най-лошото.

Тя ще бъде приета от Сената. Простата идея, както ми беше описана, е въпросът за границата, първоначално включен за републиканците, да бъде изваден отново от допълнителното искане, а след това да се изпрати по-малък пакет на Камарата, който да съдържа само подкрепа за Украйна, Израел и азиатските съюзници на Америка. Този нов пакет, според една от оценките, би могъл да спечели с комфортно мнозинство от 80-85 гласа (от 100) в Сената и 270-300 (от 435) в Камарата на представителите. Най-голямата въпросителна е дали председателят на парламента Джонсън ще го подложи на гласуване.

Дори хитра лисица като Железния канцлер Бисмарк би била впечатлена. Републиканците биха спретнали опит за контролиране на миграцията и биха внесли политика, за която се преструват, че настояват, за да могат да продължат да обвиняват Байдън и неговия кабинет за хаоса, като в същото време любезно кимат с глава по мярка, целяща да защити един от най-важните интереси на американската национална сигурност - оцеляването на Украйна и бъдещото възпиране на Путин.

Интересно е как вижда всичко това украинският президент Володимир Зеленски. На него не са му чужди политическите шикалкавения или Бисмаркианската реална политика - в съседство и в НАТО той вижда петата колона на Путин в лицето на унгарския премиер Виктор Орбан. Зеленски не е новак и във вътрешнополитическото съперничество - в момента той е в конфликт със собствения си командир Валерий Залужний, който е по-популярен в Украйна от президента и досега отказва да бъде уволнен.

Въпреки това Зеленски не може да се радва на гледката на най-важния си съюзник, който сключва толкова цинични сделки по въпрос, който може да определи дали Украйна може да продължи да се бори. Колбасарството, което сега се случва в Конгреса, дори по неговите ниски стандарти, е нещо, което всички ще съжаляваме, че не сме виждали. Това е и последният тъжен знак, че поляризацията и популизмът съсипват американската република. Но залогът е оцеляването на Украйна и на следвоенния международен ред, който САЩ изградиха. Ако това е колбасът, нека бъде направен.

Андреас Клут е колумнист на Bloomberg, който се занимава с дипломацията, националната сигурност и геополитиката на САЩ. Преди това е бил главен редактор на Handelsblatt Global и автор за Economist.