Последната миля на инфлацията има лоша репутация

В бързо променящите се перспективи за лихвените проценти някои неща все още са свещени. Темпът на нарастване на цените се забави значително и сега спорът е колко - а не кога - ще бъдат намалени разходите по заемите през тази година. Трейдърите се придържат към идеята, че облекчението ще настъпи до март, а някои икономисти дори отбелязват период на инфлация под целта. Хората, които в действителност вземат решенията, изглежда не са убедени в това и са се върнали към две защитни линии, които могат да се възползват от строг стрес тест.

Въпреки залозите, че ще капитулират в рамките на месеци, официалните лица се придържат към няколко добре изтъркани фрази: последната миля от борбата с инфлацията е най-трудна и най-лошото би било да се обяви победа. Твърденията са свързани. Те се превеждат като "Не ни притискайте, пикът на 2021 и 2022 г. остава твърде необуздан". Миналата седмица Кристин Лагард, президентът на Европейската централна банка, упрекна търговците и предупреди, че спекулациите за съкращения са безполезни за обсъждането на политиката. Сякаш повдигането на въпроса е наказуемо престъпление. 

Салоните в Давос миналата седмица изобилстваха с отричания, че победата е на лице. Опроверженията не се ограничиха и до разговорите по пистите. "Мисията все още не е изпълнена, но е на път", заяви Рави Менон, който ръководеше Паричния орган на Сингапур, в едно от последните си интервюта преди да се пенсионира от държавната служба през декември. Наскоро Международният валутен фонд призова длъжностните лица да бъдат твърди в "последната миля" на борбата с инфлацията. Какво направи тази последна миля, за да оправдае в еднаква степен такова очерняне и почитание?

Още по темата

"Глупавата" търговия на Уолстрийт за 2024 г. залага на ранно намаляване на лихвитe

Мери Дали: Икономиката на САЩ е в добра позиция

Златото ще гони $2200 за тройунция, но се очаква корекция в следващите три седмици

Нов документ на Федералния резерв изследва теорията за последната миля и я намира за несъстоятелна. Дейвид Рапач, икономист от Фед в Атланта, пише, че аналогията се основава на дълго състезание, при което спортистът се уморява, когато краят се вижда, и се нуждае от допълнителни усилия, за да стигне до него. Финалът е инфлационната цел от 2%. Предпочитаният от Фед показател се повиши с 2,6% през ноември спрямо година по-рано, което е на една ръка разстояние.

Опасенията са, че последният етап ще изисква нещо повече. Длъжностните лица ще трябва да извлекат допълнителна цена от икономиката по отношение на работните места и растежа. За Рапач обаче не е очевидно, че спортната аналогия работи. "За да бъде последният 1-2 процентни пункта дезинфлация фундаментално по-труден от предшестващия го спад на инфлацията, трябва да има някакъв структурен механизъм, който да прави последната миля различна от останалите", твърди той. "Такива механизми не са лесно забележими в конвенционалните макроикономически модели. Следователно твърдението, че последната миля на дезинфлацията е по-трудна, заслужава сериозен анализ."

Рапач оценява схващането, че инфлацията при услугите, за разлика от тази при стоките, е особено трудна за потискане.  Според тази популярна школа на мислене намаляването на цените на произведените стоки е сравнително лесно. За разлика от тях услугите са достатъчно непокорни, за да оправдаят допълнително затягане. Но "лепкаво" не означава по-трудно, пише той. Изисква се повече търпение, а не непременно допълнително усилие.

Това не е някакъв тънък иконометричен дебат. Последиците от погрешното тълкуване на средата са потенциално големи, не само за САЩ. Макар че Америка засега може да е избегнала спада, глобалната експанзия не е в толкова добро състояние. Брутният вътрешен продукт на Германия се сви през миналата година. Има скептицизъм, че китайската икономика е била достатъчно здрава, за да отбележи отчетената експанзия от 5,2 %. "От гледна точка на управлението на риска убеждението, че последната миля е по-трудна, може да накара Фед да затегне политиката повече, отколкото е необходимо, което да увеличи вероятността от рецесия и рязко увеличаване на безработицата", заключава Рапач. 

Още по темата

Инвестиционен мениджър от развиващите се пазари надминава 99% от колегите си

Фед във фокуса на прожекторите в Давос

Данъци чрез инфлация: В низходяща спирала ли е Европа?

И така, какво лошо има в обявяването на победа? Може би последната миля е трудна не поради изтощение, а поради неяснота. Тази сива зона предстои и винаги е била трудна. Ако през 2022 г. ставаше дума за премахване на приспособяването, то през 2023 г. ставаше дума за преместване на ставките отвъд неутралната област в област, която ограничава бизнеса и потребителите. Задачата беше една и съща, независимо дали сте седнали около масата във Фед, ЕЦБ, Резервната банка на Австралия или Резервната банка на Южна Африка. Дори Японската централна банка позволи на дългосрочните пазарни лихвени проценти да се покачат. Сега идва деликатната част, в която действията и комуникацията трябва да бъдат по-нюансирани. Важно е да не се смесва нежеланието да бъдат притискани от търговците като отказ от съкращения. 

Вероятно длъжностните лица просто се нуждаят от повече време, за да се убедят, че скоро след "преходната" фраза няма да имат отново ядове. Съкращенията изглеждат вероятни. Въпросът е само кога. Икономистите от Citigroup Inc. смятат, че глобалната инфлация ще се свие до 3,2% през тази година, което е малко над дългосрочната средна стойност от 3%, а повечето големи икономики вероятно ще имат по-бавен растеж.

Capital Economics също подозира, че последната миля е надценена, и твърди, че връщането на твърде ниската инфлация е нарастващ риск. Сегашните централни банкери не искат да останат в историята като второто пришествие на Артър Бърнс, председателя на Фед през 70-те години на миналия век, който често е обвиняван, че е допуснал ескалация на инфлацията. Те по-скоро биха искали да бъдат Пол Волкър, заяви Нийл Шиъринг, главен икономист на групата на фирмата, в подкаста The Weekly Briefing. Но дори Волкър започна да понижава лихвените проценти в началото на 80-те години, докато инфлацията все още беше доста висока, защото беше убеден, че тя е пречупена. А икономическата цена беше висока; рецесията през 1981-82 г. беше една от най-дълбоките в историята.

Може би те просто трябва да бъдат себе си. Миналата година пробягах два полумаратона и щях да участвам в трети през декември, ако не беше неприятната контузия на коляното. Треньорът ми постоянно ми повтаряше, че борбата в последните етапи на подобни състезания е повече психическа, отколкото физическа. Не обръщайте внимание на това как се чувствате и просто знайте, че ще стигнете до финала. Крачка след крачка.

Нека отчитаме инфлацията стъпка по стъпка. В крайна сметка това не е толкова трудно.

Още по темата

Понижение на лихвите е добра новина за дълговите пазари на развиващите се страни

Фед трябва да поспре и да помисли, за да не се спъне лошо в "Базел III"

Трейдърите на облигации вече хеджират риск от спад на лихвите през март