Boeing става бедният роднина в дуопола с Airbus

Когато Boeing Co. изграждаше привидно неоспорима позиция в търговската авиация през 60-те и 70-те години на миналия век, вярата на пътниците в нейния безмилостен фокус върху качеството вдъхнови лозунга „Aко не е Boeing, не тръгвам (if it ain’t Boeing, I ain’t going)".

След последното бедствие, сполетяло американския авиокосмически гигант - взривяването по време на полет на запушена врата на 737 Max на самолет, управляван от Alaska Air Group Inc., което за щастие не беше фатално, за разлика от двете катастрофи със 737 Max през 2018 г. и 2019 г. — авиацията изисква нова крилата фраза, която капсулира разбитата репутация на Boeing за безопасност и възхода на единствения му сериозен съперник. Като нервен пътник предлагам „Ако не е Airbus, ще взема автобуса“.

В резултат на катастрофите на Lion Air и Ethiopian Airlines написах, че дуполът Airbus-Boeing е станал „изключително небалансиран“. В този момент ми свършват хиперболите, за да опиша рязко различаващите се съдби на двата производителя на самолети.

Независимо от тежката пандемия и трудностите с доставчиците, които забавиха напредъка на Airbus, по почти всеки показател европейската фирма сега превъзхожда съперника си от САЩ. С изключение на непредизвикана грешка, трудно е да видим американците да наваксват в близките години.

Превъзходството на Airbus отдавна ми напомняше алегорията за костенурката и заека. Дълго време инвеститорите бяха очаровани от превъзходните финансови резултати на Boeing, които Airbus се бореше да постигне. Европейската компания беше създадена чрез сливането на разнообразни национални аерокосмически звена, което означаваше, че фабриките на Airbus бяха разпръснати в няколко държави и правителствата винаги се намесваха, за да гарантират, че не са в неравностойно положение.

Въпреки че се радваше на впечатляващ успех в продажбите, благодарение на иновации като fly-by-wire, Airbus винаги се прострелваше в крака, независимо дали поради международни обвинения в подкупи или финансови албатроси като A380 superjumbo и военния транспортьор A400m. Но упоритостта на Airbus проправи пътя за бъркотията, в която Boeing се намира днес. Пускането през 2010 г. на по-икономична версия на еднокорпусния A320, известен като „neo“, подтикна главния съперник да побърза с отговора си, 737 Max, което доведе до компромиси в дизайна, които може да са изиграли роля в двете катастрофи.

Принудителното приземяване на 737 Max помогна на Airbus да увеличи лидерството си при самолетите с една пътека - дойната крава на авиационната индустрия, която представлява по-голямата част от търсенето. Европейците се възползваха от търговското напрежение, което принуди Boeing да спре доставките за Китай и предизвика дълго прекъсване на китайските поръчки.

Докато ръководителите на Airbus казаха на авиошоуто в Париж през юни, че дуополът е „жив и работи“, анализаторите от RBC Capital Markets очакват Airbus да представлява 60% от доставките на теснофюзелажни самолети до 2026 г. Последните проблеми с безопасността на Boeing ще забавят производството му дори повече.

Разбира се, Airbus има свои собствени проблеми с доставчиците, които ограничават способността му да се възползва от тази златна възможност, като най-сериозните са тези, които засягат двигателите, произведени от звеното Pratt & Whitney на RTX Corp. за A320 neo. Това ще изисква спиране на стотици самолети за проверки и може да забави амбицията на Airbus да увеличи производствените нива. Така че, както колегата ми Брук Съдърланд отбеляза, клиентите на авиокомпанията, които искат нов самолет преди края на десетилетието, може да нямат друг избор, освен да поръчат от Boeing.

Окуцалият съперник не е непременно добро нещо от гледна точка на Airbus, тъй като може да накара Boeing да разработи нов самолет. Но мисля, че Airbus няма от какво да се страхува на този фронт. Boeing се въздържа от изграждането на самолет от среден клас, който да поеме версията на A321 за дълги разстояния, тъй като ръководителите се притесняваха, че няма да осигури значителните подобрения на горивната ефективност, които оправдават такава огромна инвестиция. Освен това балансът на Boeing е в толкова лошо състояние - американската компания има почти 17 милиарда долара отрицателни нетни активи и 39 милиарда долара нетна задлъжнялост - че вероятно не може да си го позволи.

Акциите на Airbus възстановиха всички загуби, причинени от пандемията, въпреки че производителността остава неоптимална поради хилядите допълнителни работници, които компанията е наела, за да подобри устойчивостта на производството. (Честно казано, Boeing е изправен пред подобни проблеми с производителността, свързани с доставката на самолети, съхранявани в инвентара.) Акциите достигнаха рекорден връх във вторник. С нетните парични средства, които вероятно са надхвърлили 10 милиарда евро в края на декември, компанията също е на прага да успее да върне повече пари на акционерите.

Приоритизирането на инвеститорите вместо инвестирането в качество и устойчивост е това, което доведе до проблеми на Boeing – американският производител е похарчил около 44 милиарда долара за обратно изкупуване на акции между 2013 г. и 2019 г., според данни, събрани от Bloomberg. Airbus винаги е бил много по-консервативен и може да намери други приложения за парите си, включително придобивания.

Независимо от това, би било не малка ирония, ако Airbus отчасти повтори стратегията на Boeing за връщане на пари. В този момент няма да има съмнение, че костенурката решително е победила заека.

Крис Брайънт е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ индустриални компании в Европа. Преди това е бил репортер за Financial Times.

Още по темата

Инцидентът с Boeing e станал часове преди изтичането на съдебно споразумение с регулаторите

Експлозивната декомпресия и разхлабените болтове ще забавят производството на Boeing

Акциите на Boeing продължават да поевтиняват заради инцидента с Alaska Airlines

FAA нареди временно спиране на някои Boeing 737 Max след злополука в САЩ