Фед прави глупава стъпка по отношение на правилата за банковия капитал

Има много начини, по които една банка може да загуби пари. На първо място в списъка са кредитните загуби и загубите на финансовите пазари, но под тях има цяла таксономия от проблеми, които специалистите в бранша обозначават като "операционен риск". Те са резултат от лоши вътрешни процеси, хора и системи или от външни събития.

Банките не са единствените в тази област, но тъй като се грижат за парите, те са изложени на особени рискове. Най-голямата подобна загуба досега през  миналата година се случи в Saigon Commercial Joint Stock Bank във Виетнам, където мажоритарен акционер присвои 12,5 млрд. долара, подпомаган от членове на управителния съвет и изпълнителни директори. На други места канадската Toronto-Dominion Bank плати 1,2 млрд. долара, за да уреди твърденията, че е дала възможност на схемата Понци, извършена от Алън Станфорд преди повече от 10 години, а Canadian Imperial Bank of Commerce плати 848 млн. долара след спор по договор за изплащане на заеми.

Тези неуспехи са толкова многобройни, че швейцарската изследователска фирма ORX поддържа база данни за тях. Откакто е започнала да събира данни преди 20 години, тя е регистрирала над един милион такива събития в 105 банки, като общите загуби възлизат на 592 млрд. евро (640 млрд. долара). 2023 г. е била сравнително лека, въпреки че към края на годината често се увеличават разплащанията. През декември 2022 г. Wells Fargo & Co. и Danske Bank A/S понесоха санкции в размер на над 1 млрд. долара съответно след случаи на злоупотреба с потребители и пране на пари.

За да намалят риска, регулаторите настояват банките да поддържат капиталова буферна база - която в момента се преизчислява. Идеята се появи след поредица от скандали, свързани с търговията през 90-те години на миналия век, най-големият от които доведе до фалита на Barings Bank. През 1998 г. Комитетът за банков надзор в Базел въведе концепцията за операционен риск, докато работеше по новата рамка (Базел II), и предложи да се разработи изрично капиталово изискване за покриването му.

Проблемът е, че той е изключително труден за измерване, а още повече за предвиждане. За разлика от кредитния и пазарния риск, той трудно може да се дестилира в количествена рамка за практиките на управление и контрол. Регулаторните органи очертаха груб модел, обвързан с брутния доход, но позволиха на банките да създадат свои собствени модели като алтернатива. JPMorgan Chase & Co. внедри модерен инструмент, наречен подход на разпределение на загубите, който симулира честотата и тежестта на бъдещите прогнози за загуби от операционен риск въз основа на исторически данни, за да оцени съвкупна едногодишна загуба при 99,9% ниво на достоверност. В края на септември моделът насочи групата да разпредели малко над една четвърт от регулаторния си капитал за операционен риск в допълнение към 70%, разпределени за кредитен риск, и 5% за пазарен риск.

Въпреки това създателите на политики имат резерви към вътрешните модели и предлагат нови правила, които да ги заменят. "Тези модели могат да представляват значителна несигурност и волатилност", заяви през октомври заместник-председателят на Федералния резерв по надзора Майкъл Бар. "В предложението на агенциите капиталовите изисквания за операционен риск ще бъдат стандартизирани, а не моделирани."

Стандартизираната версия възкресява първоначалния груб подход на Комитета от Базел. Той скалира капиталовото изискване според приходите, така че колкото по-големи сте, толкова по-високо е изискването. Това има известен смисъл - по-големите обеми обикновено са свързани с по-големи оперативни загуби. И все пак, макар правилата да ограничават размера на таксата, свързана с нетните приходи от лихви, такова ограничение не е предвидено за приходите от такси. Така че банките, като Morgan Stanley, които получават значителен дял от приходите от такси, са в неизгодно положение.

"Това е безсмислено. Искам да кажа, че това е най-важното", заяви напускащият главен изпълнителен директор на Morgan Stanley Джеймс Горман по време на изслушване в банковата комисия на Сената през декември. "Занимавам се с това от дълго време, бях в борда на Фед на Ню Йорк в продължение на години, виждал съм много правила, някои от тях имат смисъл и въпросът е докъде ще завъртиш копчето. Това няма смисъл."

Новите правила не отчитат и ползите от диверсификацията на различните потоци от приходи. "Оперативният риск е... безсмислен", заяви главният изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън на инвеститорска конференция през септември. "Харесвате ли диверсификацията? Мисля, че диверсификацията е нещо чудесно, но... операционният риск е против диверсификацията. При операционния риск всички приходи ли са еднакво лоши? Наистина ли? Честно казано, като гледам това, си мисля: кой го е направил? Кой човек, в коя кула от слонова кост, мисли, че това е рационално?"

JPMorgan изчислява, че правилата ще наложат на банката му допълнителни капиталови разходи в размер на 30 млрд. долара. Подкрепяният от индустрията Институт за банкова политика изчислява, че като цяло ще трябва да се заделят 172 млрд. долара допълнителен капитал. Той отбелязва, че дори по време на световната финансова криза, когато операционният риск се разрази, загубите останаха под 30% от капитала, изискван съгласно новия стандартизиран подход.

Банките в САЩ са особено засегнати не само поради по-високото тегло на приходите от такси, но и защото Фед е заложил на златни правила. Европейската банка ABN Amro Bank NV наскоро премина към стандартизирания подход и капиталовото ѝ изискване за операционен риск скочи само с 3%. Но в САЩ правилата умножават влиянието на лошите резултати от управлението на операционния риск, без да дават предимство за добрите резултати.

Не всички политици са съгласни, че промяната има смисъл. Несъгласен с колегите си, управителят на Фед Кристофър Уолър поставя под въпрос дали отделна кошница за операционните загуби изобщо е полезна, твърдейки, че тъй като се проявяват по-бавно, е малко вероятно да се появят едновременно с кредитните и пазарните загуби. Всъщност миналогодишните санкции за канадски банки произтичат от пропуски, които са се случили през 2008 и 2009 г.

Банкерите имат срок до 16 януари да коментират новия подход на Фед. Те ще признаят, че операционният риск е съвсем реален, но намирането на модел, който да обхване потенциалните загуби от присвояване, злоупотреби с потребители и пране на пари, не е лесна задача.

Още по темата

Фед изпрати дългосрочните американски облигации в бичи пазар

Фед и ЕЦБ държат твърдо лихвите

Бил Дъдли очаква Фед да започне да сваля лихвите през 2024