От Газа до Украйна, международното право наистина ли има значение?

Експерти от всякакъв стил спорят помежду си в момента за това как да тълкуват международното право. "Хамас" несъмнено го е нарушил по възможно най-лошия начин. Но дали и Израел прави това? Колкото политически, толкова и юридически, този спор повдига по-стар въпрос: какво е международно право и съществува ли то изобщо?

Няма съмнение, че "Хамас" извърши отвратителни военни престъпления на 7 октомври, когато нападна Израел и садистично изби около 1200 души, предимно цивилни. Организацията наруши допълнителни международни закони, когато взе цивилни заложници, и още повече, когато започна да използва 2 милиона цивилни от Газа като живи щитове. Всички тези действия са незаконни както в обичайното, така и в основаното на договори международно право.

Що се отнася до Израел, нацията-жертва, международното право изрично му дава „право на война“ (jus ad bellum) при самозащита. Но също така урежда как трябва да се бие „във война“ (jus in bello). Тук правната аргументация е ясна на теория, но хлъзгава на практика. Израел трябва да направи всичко възможно, за да пощади цивилни, например, въпреки че законните военни цели могат да оправдаят някои цивилни смъртни случаи, стига жертвите да са „пропорционални“. Пропорционалen ли е броят на 11 000 трупове в Газа?

Освен това международното право забранява колективното наказание. Това ли направи Израел, когато спря водата, горивото и електричеството на цялата ивица Газа? Израел казва не. Други казват „да“ и посочват коментари като този на израелския министър на отбраната, който, нареждайки „пълна обсада на ивицата Газа“, добави, че „ние се борим с човешки животни и действаме съответно“. Премиерът Бенямин Нетаняху зловещо цитира Второзаконие 25:19, където Бог казва на израилтяните да „заличат името на Амалик под небето“. Дали жителите на Газа са днешните амаличани?

Неяснотата в международното право е едно нещо; неяснотата относно това кой дори би го наложил и как е друга. Това става ясно в друг контекст, по отношение на руския президент Владимир Путин. Той наруши кардинално правило на международното право, когато войските му нахлуха в суверенна държава, Украйна. Обединените нации обаче са направили малко - защото Русия има право на вето в нейния Съвет за сигурност.

След това войските на Путин извършиха допълнителни жестокости, от осакатяване, измъчване, изнасилване и убийство на украински войници и цивилни до отвличане на техните деца, което е част от определението за геноцид. За това последно престъпление Международният наказателен съд в Хага - създаден с Римския статут от 1998 г., перлата в короната на международното право - издаде заповед за арест срещу Путин и друг руски лидер.

Но нито Русия, нито Украйна са страни по Римския статут. (Нито САЩ, Китай или Израел, въпреки че Палестина е.) Докато Путин не стъпи в една от 123-те подписали нации, и може би дори да го направи, той следователно няма, във всеки правдоподобен сценарий, да бъде арестуван.

Очевидната безнаказаност на извършители като Путин повдига по-големия въпрос над международното право: дали то изобщо е „закон“. Мислители от Томас Хобс до Ханс Моргентау постановяват, че законът заслужава този етикет само когато може да бъде приложен. Освен това прилагащият закона се нуждае от това, което социологът Макс Вебер нарече монопол върху легитимното насилие. Обикновено това означава национално правителство, което може законно да арестува, лишава от свобода, експроприира или дори да убива.

Но няма съответно световно правителство и следователно няма международен орган с монопол върху легитимното насилие. Следователно глобалната система се нарича „анархично общество“. За някои правни философи международното право е малко повече от „положителен морал“, набор от норми и предложения, лесно пренебрегвани и неприложими.

Други през вековете обаче са смятали, че нещо липсва в този анализ. Най-великият мислител в тази традиция е Хуго Гроций, холандски хуманист и полимат от 17-ти век, който веднъж се е измъкнал от затвора, като се е скрил в библиотечка и е оцелял след корабокрушение.

Гроций живее по време на Тридесетгодишната война, когато повече от 60% от населението в някои части на Централна Европа загива. Великите европейски сили, както и частните армии, извършваха клането и нямаше нищо, което да ги възпре. Като интелектуалец - и по-късно като посланик от една воюваща страна, Швеция, към друга, Франция - Гроций помогна за зачеването на системата на модерните държави, която щеше да се появи от тази кървава баня.

Гроций също така разработва основополагащите текстове на международното право, от правилата, управляващи океанската навигация (които продължават да съществуват в Конвенцията на ООН за открито море) до нормите за започване на война и след това за воденето ѝ - т.е. jus ad bellum и jus in bello. За Гроций и неговите наследници международното право е част от естественото право, начинът, по който нещата просто трябва да бъдат.

През вековете след това се разви набор от обичайно международно право, основано на прецедент и аналогично на съдебната практика в страните с общо право. Освен това има договори, конвенции и споразумения, еквивалент на закони в националното законодателство. Започвайки през 19-ти век и през 20-ти, Международният комитет на Червения кръст прокарва по-специално международното хуманитарно право (съвременен синоним на jus in bello) и спомага за раждането на Женевските конвенции и протоколите към тях. Хартата на Обединените нации и конвенциите за всичко - от търговията до трудовите стандарти и изследването на космоса - допълват системата.

Следователно международното право е едновременно повсеместно и незаменимо. Работи най-добре в мирно време, когато страните се чувстват най-обвързани от реципрочност - няма да пробивам за петрол във вашия континентален шелф, стига вие да не пробивате в моя. Но щом държавите или лидерите почувстват, че са застрашени жизненоважни интереси и особено след като започнат война, те често пренебрегват закона, както прави Путин. (Въпреки това, той наистина пропусна среща на върха в Южна Африка, която е подписала Международния наказателен съд - може би все пак е бил нервен да не бъде арестуван.)

Въпреки това, колкото и да е несъвършено, международното право прави живота на много хора по-малко гаден, брутален и кратък, отколкото би бил иначе - отколкото беше по време на Тридесетгодишната война, да речем. То ограничава воюващите, като разделя причината за войната от това как се води тя – както казва Чарли Карпентър от Университета на Масачузетс-Амхърст, като прави разлика "между „цивилизовано“ насилие и откровено варварство“. Това дава на умерените във всяко общество език, на който да се обърнат към и да смекчат кръвожадните в собствените им редици и да ги държат индивидуално отговорни, след като оръжията млъкнат. Поддържа нормите на хуманността.

Можете да се облегнете на Хобс или Гроций, реалист или идеалист. Може да се съмнявате, че международното право въобще съществува или да се кълнете в него. Може да мислите, че се проваля в ивицата Газа или предотвратява още по-лоши страдания. Но нека бъдем благодарни, че международното право съществува, защото алтернативата е по-лоша. Това е достатъчно основание да го защитим.

Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ американската дипломация, национална сигурност и геополитика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.

Още по темата

Защо САЩ изгониха четири африкански държави от програмата за безмитна търговия

Световната търговия за 25 трилиона долара зависи от 4 милиарда хартийки

Пазете архитектурата! Включително от нормативната уредба

Изкуственият интелект и крипто се превръщат в регулаторни съюзници

Лондон се отказва от Брекзит плана за масово отхвърляне на законите на ЕС