Защо перспективата за отделяне на САЩ и Китай става все по-сериозна

За компаниите, които обмислят присъствие в Китай, опасенията, че няма да са в играта, обикновено засенчват риска да бъдат въвлечени в геополитическото съперничество на страната със САЩ. Предимствата на достъпа до огромната и квалифицирана работна сила на Китай, модерната логистика и ниските производствени разходи спомогнаха за рекорден ръст на търговията между САЩ и Китай през миналата година, дори когато пандемията продължи да нарушава индустриалните вериги за доставки. Сега се появяват първите признаци, че започва да се случва отделянето на световните икономически суперсили, прогнозирано през по-голямата част от последното десетилетие. Макар че официалните представители на САЩ предпочитат да казват, че намаляват риска от търговията с Китай, като терминът описва по-целенасочен подход към същото явление.

1. Какво представлява "отделянето"?
Очевидната аналогия е с личните взаимоотношения - отделянето е обратното на свързването в двойка. Търговските партньори обаче също могат да се разделят. Обединеното кралство направи това с Европейския съюз чрез Brexit. А санкциите срещу Москва принудиха много държави да се откажат от руския износ. В отношенията с Китай и САЩ отделянето не се разглежда като предложение "всичко или нищо", което завършва с внезапен развод. Повечето експерти твърдят, че това ще бъде бавно, стабилно намаляване на тяхната икономическа взаимозависимост - Китай традиционно служи като световен заводски център, а САЩ - като най-голям двигател на потреблението. Разделянето се разглежда като една от причините, поради които китайският президент Си Дзинпин ухажва френския президент Еманюел Макрон през април или поради които САЩ сключиха сделка с Япония за минерали, необходими за производството на електрически превозни средства.

Още по темата

Технологично отделяне: Япония може отново да стане суперсила при чиповете

Apple и Walt-Disney ще имат най-сериозните предизвикателства при "отделяне" от Китай

2. Какви са корените на "отделянето"?
Китай се присъедини към Световната търговска организация през 2001 г., в разцвета на ентусиазма за свободни пазари. Търговското партньорство между САЩ и Китай, обхващащо стоки на стойност около 690 млрд. долара през миналата година, се оказа изключително полезно и за двете страни и през последните две десетилетия то даде тласък на световната икономика. Доверието в глобализацията обаче започна да намалява с шока от финансовата криза през 2008 г. и с възкачването през 2012 г. на Си, който настояваше да утвърди Китай като водеща световна сила. След това през 2017 г. Доналд Тръмп стигна с лозунга си "Да направим Америка отново велика" до Белия дом. Той обвини Пекин в несправедливи икономически политики и започна търговска война, като се опита да балансира търговския дефицит на САЩ с Китай с мита върху китайски продукти.

3. Как са е развило напрежението?
Наследникът на Тръмп, Джо Байдън, поддържа твърда позиция по отношение на Пекин. Неговата администрация придава спешност на борбата с кражбите на интелектуална собственост от китайски субекти и укрепването на националната сигурност с мерки като експортен контрол и инвестиционни ограничения, насочени към Китай, и чрез увеличаване на достъпа до критични минерали. Така например голяма цел на американския Закон за намаляване на инфлацията е да се ограничи пазарната мощ на Китай върху суровини като литий, кобалт, никел и магнезий - ключови съставки за електрически двигатели и батерии и други важни фактори за прехода към зелена енергия. Законът на Байдън за чиповете и науката на стойност 50 млрд. долара има за цел да направи нещо подобно за пренасочване на производството на високотехнологично оборудване, като например полупроводници, и включва нови правила, които ограничават достъпа на Китай до него. В опит да охлади напрежението, Белият дом на Байдън, повтаряйки езика на Европейския съюз, започна да нарича стратегията си намаляване на риска, а не отделяне - разграничение, което не облекчи безпокойството в Пекин. През април министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън предупреди, че "пълното разделяне на нашите икономики би било катастрофално и за двете страни".

Китай доминира голяма част от индустрията за батерии

4. Какви трансакции са засегнати?
Краткият отговор е: тези, върху които са наложени мита и контрол върху износа. Тарифите на администрацията на Тръмп върху около две трети от вноса от Китай все още са в сила, докато Байдън се насочи към продажбите на усъвършенствани полупроводници и инструментите за тяхното производство. Въздействието на подобни стъпки може да бъде непредсказуемо, като се разпространява в отрасли извън тези, към които са насочени мерките. Например мерките за ограничаване на достъпа на Китай до военни технологии могат да засегнат производството на перални машини, тъй като те съдържат чипове, използвани и в ракетите. Чад Баун, експерт по търговията в Института за международна икономика "Питърсън" във Вашингтон, наскоро подсили дебата за отделянето с ново изследване, което показва как някои видове внос в САЩ могат да се отделят от Китай, докато други достигат нови върхове. Китайският внос, който през 2022 г. все още е бил обект на 25% мита - стоки като полупроводници, ИТ хардуер и някои видове потребителска електроника - е бил с почти 25% по-нисък от нивата си преди търговската война, показва неговото изследване. От друга страна, обемите на стоки без никакви мита от епохата на Тръмп са по-високи с 42%.

5. Проявява ли се отделянето в данните за общата търговия?
Все още е трудно да се забележат сеизмичните промени, но ако погледнете под повърхността се откриха някои доказателства. Според мартенски доклад на Stern School of Business към Нюйоркския университет и на гиганта в областта на доставките на пратки DHL търговските отношения между САЩ и Китай започват да показват "общ модел" на отделяне. В това изследване се казва, че през 2022 г. делът на внесените китайски стоки като процент от общия внос в САЩ е спаднал до 16,6%, в сравнение с 21,6% през 2017 г. - последната година преди Тръмп да започне търговската война. Стойността на американските стоки, изнесени за Китай през 2022 г., като процент от общия износ на САЩ е спаднала до 7,3% от 8,4% през 2017 г. В доклада обаче се заключава, че е твърде рано да се обявява краят на глобализацията и разделянето на световната икономика на съперничещи си блокове. По-скоро безбройните взаимоотношения на глобализацията се променят, тъй като някои от най-големите икономики продължават да търсят други партньори или да инвестират в себе си.

Още по темата

Доминацията на китайските пристанища подкопава западните цели за отделяне

Шолц: Диверсификацията на търговията не означава отделяне на Китай

6. Какво стимулира фрагментацията, освен напрежението между САЩ и Китай?
Част от тенденцията е реакция на пандемията Covid-19 и начина, по който доставките на един компонент могат да бъдат нарушени, което да обърка стройните вериги за доставки, обхващащи целия свят, и да блокира производството на множество крайни продукти в множество региони за месеци. В резултат на това компаниите се стремят към по-устойчиви вериги за доставки - подсилени с повече запаси или снабдени с по-добра видимост - както и към диверсификация на източниците. За някои големи компании това означава да се уверят, че Китай не е единственият им завод, или да се изтеглят изцяло и да започнат производство в страни като Виетнам, Мексико и Турция. Въпреки това за компаниите ще бъде трудно да заменят огромния производствен капацитет и сравнително ниските разходи, които предлага Китай.

7. Защо това е така?
За компания като Apple Inc., която премести част от дейността по сглобяването на своите iPhone-и в Индия, работната сила и производствената екосистема на Китай са практически незаменими. Страната разполага със стотици по-малки доставчици, които захранват огромни заводи за сглобяване, което дава на Apple мащаба и гъвкавостта да реагира на търсенето. Също така вземете предвид неотдавнашна статия на Financial Times, в която се посочва стремежът на Китай да се превърне в гигант и в океанските превози, като само между 2016 и 2021 г. страната е инвестирала поне 40 млрд. долара в инфраструктурата на крайбрежните пристанища. Китай разполага със 76 пристанищни терминала, които могат да обслужват кораби, превозващи повече от 14 000 20-футови контейнера, докато потенциалните му конкуренти в Южна Азия имат общо 31, се казва в статията. Така че преместването на производството от Китай в крайна сметка означава по-високи разходи за вносителите на стоки. "Нито една страна не е изградила пристанищна инфраструктура, изпреварваща търсенето, както Китай, и следователно разходите за пренасочване - независимо от това къде - ще включват транспортна премия поради сравнимата неефективност на транспортните мрежи на други страни", написа в Twitter Питър Тиршуел, вицепрезидент по морско дело и търговия в S&P Global Market Intelligence. С други думи, отделянето от Китай вероятно е свързано с разходи.

Още по темата

Няма магическо хапче за лечение на политическия риск от Китай, САЩ или Русия

Берлин рискува да остане без вода заради излизането на Германия от въгледобива

Защо банките не се тревожат за кредитния риск свързан с климата?