Милиардите на Сорос могат да обединят борбата за климата

Когато инвестиционният магнат Джордж Сорос наскоро обяви плана си да отстъпи контрола върху своята филантропска империя, неговият 37-годишен син Алекс наследи "военен сандък" от 25 милиарда долара. Демократите приветстваха това, а републиканците се присмиваха, когато потомъкът каза на Wall Street Journal, че ще бъде „по-политичен“ от баща си в ръководството на семейните фондации „Отворено общество“, които от десетилетия финансират каузи от права на аборт до достъп до гласуване и изменение на климата.

Няма съмнение, че този младият активист може да упражнява огромно влияние върху американската политика и да ускори усилията за спасяване на света. В края на краищата баща му допринесе за падането на комунизма в Източна Европа, разби Банката на Англия, отдели стотици милиони за борба с расовото неравенство и се нарежда на върха на най-големите донори на демократични кампании.

Но най-ефективният път напред за наследника на Сорос би бил да постигне големите си цели по начин, който води до по-малко политически разделения, не повече. И той може да започне, като се съсредоточи върху една забравена част от портфолиото на баща си, която ще играе критична роля в разрешаването на климатичната криза: селското стопанство.

През последните две десетилетия Джордж Сорос инвестира в огромни площи земеделска земя по целия свят, от плантация за соя от 70 000 акра в Луизиана до приблизително половин милион акра производство на добитък, зърно, млечни продукти и етанол в цяла Южна Америка чрез Adecoagro SA, аржентинска компания в която Сорос някога притежаваше 23% дял. И Soros Fund Management, който контролира инвестициите за семейството и фондацията, е важен акционер в селскостопански и хранителни гиганти, включително Archer-Daniels-Midland Co., General Mills Inc. и Kellogg Co. Но през последните години по-възрастният Сорос намали или продаде много от тези поземлени предприятия и дялови участия.

Сега селското стопанство е на ръба на радикална промяна към устойчиви практики и климатично интелигентни технологии и Алекс Сорос има възможност да възроди и изкупи ролята на баща си в тази индустрия. Той може да използва влиянието си както като председател на фондация „Отворено общество“, така и като член на инвестиционен комитет в Soros Fund Management, за да помогне за трансформирането на индустрия, която консерваторите държат близо до сърцето си и която има остра нужда от модернизиране. Проницателните инвестиции както в широкомащабния агробизнес, така и в общинските ферми биха могли да помогнат на младия Сорос да се справи с нарастващите кризи на глада и бедността в САЩ, като същевременно подкрепят развитието на земеделските щати, които са склонни да гласуват за републиканци. Подобен фокус би помогнал на гласоподавателите в селските райони да просперират и да изградят двупартийна добра воля, която ще бъде от съществено значение за бъдещето на демокрацията в САЩ.

Алекс Сорос трябва също да оцени, че най-голямата заплаха от изменението на климата е колапсът на хранителните системи. И докато селското стопанство е основен фактор за климатичната криза, то е готово да се превърне в един от най-големите източници на улавяне на въглерод на планетата.

По-възрастният Сорос изрази нарастваща загриженост относно изменението на климата. Той написа този месец в своята колона в Project Syndicate, че изменението на климата, заедно с изкуствения интелект и нахлуването на Русия в Украйна, представляват „поликриза“, която застрашава бъдещето на демокрацията. На неотдавнашната Мюнхенска конференция по сигурността той каза на публиката от глобални лидери, че „нашата цивилизация е застрашена от колапс поради неумолимото напредване на изменението на климата“. Той продължи да насърчава стратегия за охлаждане на Арктика, използвайки недоказан процес, известен като „изсветляване на морските облаци“, който би отклонил слънчевите лъчи и предпазил топящия се лед.

Преди младият Сорос да тръгне стремглаво по начинаещия път на геоинженерството, той трябва да обмисли по-бързи решения, които са по-безопасни, доказани и достъпни - много от тях в селското стопанство. Ако се управлява разумно, земеделската земя в света може да е в състояние да извлече толкова CO2, колкото общото количество, емитирано от транспортния сектор, или почти толкова, колкото световната електроенергийна индустрия.

Наследникът на Джордж Сорос може да упражни значителното му влияние в администрацията на Байдън и Конгреса, за да подкрепи климатичните мерки в законопроекта за земеделието от 2023 г., настоявайки за данъчни кредити за устойчиво и по-малкомащабно земеделие и преработка на месо. Той може да се застъпи за смели реформи на имиграционното законодателство, които ще защитят легионите от работници без документи, които се грижат за американските ферми.

Младият милиардер може също така да се възползва от възможностите за високотехнологични инвестиции, които биха могли да помогнат за модернизирането на селското стопанство: той може да финансира изследвания и стартиращи компании, които работят върху разработването на следващите климатично интелигентни технологии като дронове, клетъчно земеделие и вертикални ферми. Той също така трябва да подкрепи усъвършенствани инструменти за редактиране на гени като Crispr, които произвеждат нови сортове култури, устойчиви на климата, и нови „сини“ иновации като рециклирана отпадъчна вода, инсталации за обезсоляване и свръхефективни технологии за напояване, които могат да помогнат за създаването на устойчив на суша воден запас.

Алекс Сорос има шанса да стане модел за останалите милиардери в селскостопанския бранш. Около 30% от земеделската земя в САЩ е собственост на наемодатели, които не са фермери, включително Уорън Бъфет и Бил Гейтс. Сега Гейтс е най-големият частен собственик на земеделска земя в САЩ със стотици хиляди акра, където се отглежда всичко - от царевица и соя до моркови и картофи. Въпреки че Гейтс е свършил важна работа за напредъка на устойчивото земеделие в Африка на юг от Сахара и Южна Азия чрез своята фондация, той не е направил малко за моделиране на климатично интелигентни стратегии в собствената си страна.

Собствениците милиардери са толкова далеч от самата земя и работниците, които се грижат за нея, че нямат голям стимул да ценят планетата пред печалбата. Ако младият Сорос наистина иска да разтърси политиката, той ще се ръководи от думите на баща си; нашата демокрация и нашата планета вече не могат да преживеят проблемите, произтичащи от небрежност.

Аманда Литъл е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ селското стопанство и климата. Тя е професор по журналистика и наука в университета "Вандербилт".

Още по темата

Берлин рискува да остане без вода заради излизането на Германия от въгледобива

Евтиното решение на проблема с глобалното затопляне най-накрая получава подкрепа

Как да се възползвате от конкурентното предимство да бъдете „лоши“

Пригответе се за второто пришествие на улавянето на въглерод