Да разчупим оковите на целта за инфлация от два процента!

Когато става въпрос за ограничаване на цените и нанасяне на минимални щети на световната икономика, прагматизмът е по-добър от принципността. Притесненията за насърчаване на рисково поведение не попречиха на спасяването на вложителите в Silicon Valley Bank или внедряването на допълнителен предпазен механизъм на САЩ към банковата система. Същото важи и за един от най-важните фактори на паричната политика през последните няколко десетилетия: таргетирането на инфлацията, пише Даниел Мос за Bloomberg.

Да бъдеш над целта – за много централни банки тя е някъде около 2% – не е аргумент за продължаващо повишаване на лихвените проценти, което пренебрегва цената за растежа или финансовото здраве. Дори в Нова Зеландия, страната, която е пионер в използването на числени цели, гъвкавостта е ключова. Налице е един урок: няма нужда да зареждате с пълна скорост, като се има предвид този период на нестабилност. Това не е непременно предателство на принципа.

Идеята, че големите централни банки могат да се откажат от по-нататъшни увеличения на лихвите изглеждаше малко вероятна само преди седмица. Гуверньорът на Федералния резерв Джеръм Пауъл прецени перспективата за ускоряване на темпа, докато Европейската централна банка изглеждаше сигурна, че ще предприеме поне още едно увеличение от 50 базисни пункта на основния си лихвен процент. В Япония хората спекулират, че Казуо Уеда ще сложи край на разхлабената парична политика, след като застане на ръководсния пост следващия месец. Някои трейдъри дори се обзаложиха, че Харухико Курода ще направи крачката миналия петък на последното си заседание начело на борда.

Забавянето на процеса е трудно, защото инфлацията е доста над целите, които централните банки са си поставили или са им били поставени. Но провалът на SVB и последвалите пазарни сътресения карат много икономисти да смятат, че Фед сега ще се откаже от стъпката от 50 базисни пункта, която самият Пауъл постави на масата на 7 март. Някои големи имена, включително Goldman Sachs, сега очакват централните банкери да поставят политиката си на пауза. Инвеститорите са скептични по отношение на ангажимента на ЕЦБ за повишения. Бързането на Уеда да разруши наследството на Курода сега изглежда още по-малко привлекателно.

Подобно радикално преосмисляне е разбираемо. По време на световната финансова криза намаляването на лихвите беше важна част от отговорите на централните банки. Когато кредитните пазари се сринаха в средата на 2007 г. - повече от година преди Lehman Brothers Holdings да фалира - Фед започна да намалява разходите по заемите и го направи през цялата 2008 г., преди да започне количествено облекчаване. Но Фед беше приключил предишния си цикъл на нарастване доста време преди началото на ипотечната драма. Ситуацията днес не е съвсем аналогична.

Инфлацията, която е твърде висока, очевидно усложнява картината. Но как 2% станаха толкова важни. Десетилетия наред представянето на инфлацията беше плачевно. Идеята беше просто да се намери число, което да дава сигнал за сериозността на картината.

То се наложи в световен мащаб и 2% се превърнаха в отправна точка за паричните власти навсякъде. Числото фигурира в диапазони или средни цели за почти всички от Южна Корея до САЩ, Австралия, Индонезия, еврозоната и множество други. Това е малко число с голяма тежест. Но това, което се изгуби, е, че то винаги е било предназначено да бъде гъвкаво.

Идеята за отказ от целите или тяхното повишаване е ерес, когато инфлацията е толкова по-висока от съществуващите цели. Анди Халдейн, някога най-яростният член на комитета за определяне на лихвените проценти на Английската централна банка, предложи по-малко ревностен подход миналата седмица. Бившият главен икономист на АЦБ предупреди, че централните банкери сега са изправени пред „най-трудните стъпки“ за намаляване на инфлацията до 2% и предложи да гледат на целта много по-гъвкаво и дори да обмислят да отнеме повече време, за да се върнат там. Предвид драмата, отприщена от SVB, коментарите му изглеждат прагматични.

Алън Грийнспан се притесняваше от загубата на свобода за бърза промяна на политиката на централната банка. Когато в средата на 1996 г. Федералната комисия за отворен пазар разгледа аргументите за таргетиране от 2%, той предупреди колегите си за сериозните последици. Въпреки че инициативата беше тайна, тя беше обратима, пише Себастиан Малаби в The Man Who Knew: The Life and Times of Alan Greenspan. (Отне до 2012 г., при Бен Бернанке, за Фед да се ангажира официално в писмена форма за насочване на 2% инфлация.)

Ако не друго, фиаското на SVB изкристализира изборите, пред които са изправени централните банки. Това не е моментът да демонстрират сляпо своята вярност към нещо, което никога не е било наистина фиксирано от самото начало. В която и посока да се насочат Пауъл, Лагард и колегите им, следващите пресконференции ще бъдат доминирани от трибуквен акроним, за който малко хора са чували в началото на март. Сякаш PCE и NFP не бяха достатъчни!

Още по темата

Натискът върху Фед заради SVB ще означава висока инфлация и през 2023 г.

Ехо от финансовата криза: инвеститорите залагат за изравнена инфлация в Европа и САЩ

Бъдещето не изглежда светло за целта на Фед за инфлация от 2%