Достигането на пикови емисии е само началото на борбата за климата

Току-що да не би да спечелихме?

Със сигурност звучи така. Емисиите от изкопаеми горива – основният двигател на глобалното затопляне от зората на индустриалната ера – се очаква да достигнат своя връх след две години, според Rystad Energy, консултантска компания за нефт и газ. Въглеродното замърсяване от електричеството, секторът с най-голям отпечатък, никога повече няма да достигне нивата, които достигна миналата година, каза Международната агенция по енергетика на 8 февруари.

Това е забележително и донякъде неочаквано постижение. Прогнозите за широкомащабна декарбонизация са „академичният еквивалент на научната фантастика“, твърдеше миналата година Вацлав Смил, любимият енергиен мислител на Бил Гейтс. Exxon Mobil Corp. все още очаква търсенето на петрол да нараства през 2050 г. Един от основните модели, използвани доскоро за начертаване на бъдещето на климата, предполага, че емисиите няма да намалеят до 2090 г.

Всичко все още зависи не само от момента, в който въглеродното замърсяване започне да намалява, но и от скоростта, с която се свива. И все пак краткосрочен пик рязко подобрява перспективите за задържане на затоплянето под катастрофални нива.

Проблемът, който се задава извън полезрението, обаче може да е по-трудният.

Въпреки че е обичайно да мислим, че изменението на климата е почти синоним на потреблението на изкопаеми горива, изгарянето на въглища, нефт и газ не е единственият начин, по който човешката дейност загрява атмосферата. Много по-стара практика — промяна на ландшафта чрез изсичане на гори, паша на добитък и засаждане на земеделски култури — представлява между 6% и 21% от емисиите. Изгарянето на изкопаем въглерод се е увеличило (и се надяваме, че ще спадне) с главоломната скорост на индустриалното развитие, което подхранва. Селското стопанство и използването на земята се измерва с по-бавен часовник и може да е по-трудно да се върне назад.

Изчисляването на нашите въглеродни емисии от изкопаеми горива е сравнително проста работа. Ученик в гимназията може да изчисли броя на въглеродните атоми в барел петрол или метричен тон въглища и след това да оцени тонажа на въглеродния диоксид, отделен при изгарянето. Като се имат предвид публично достъпните данни за търговията и производството, те биха могли да направят прилична оценка на индустриалния въглероден отпечатък в света за един следобед.

Биологичните емисии са различни. Засаждането на биоразнообразна гора върху голо шотландско тресавища блокира ли емисиите или ги освобождава? Това е изненадващо сложен въпрос, който дори експертите не намират лесен за разрешаване.

Самото оценяване на обема на въглерода, заключен в световните екосистеми, представлява огромни предизвикателства. Определянето на това колко се съхранява в клоните и листата на горите се свежда до поредица от екстраполации, взети от оценките на височината на короната и микса от видове, подкрепени с пробни измервания на обиколката на ствола, взети на височината на гърдите на лесовъда, който се е случил на работа този ден.

Имаме още по-приблизителни идеи за това колко биомаса се съхранява в корените на растенията. Едно проучване на царевични полета от 2017 г. установи, че традиционните техники надценяват обема на живите корени с около 67% - значителна разлика, когато вземете предвид, че се смята, че възлизат на около 130 милиарда тона растителна материя в световен мащаб.

Нерастителният въглерод в почвите обикновено се оценява чрез вземане на проби и изгарянето им, за да се измери колко въглероден диоксид се отделя. Тази техника отново е обект на огромни грешки при вземане на проби, което затруднява да бъдем точни за категория, която може да заключи 2,5 милиарда метрични тона въглерод, еквивалентни на 60 години световни емисии.

Добрата новина е, че може би вече напредваме в регистъра на въглеродните емисии на естествения свят. Около половината от световните емисии от обезлесяването се компенсират от засаждането на нови дървета, според Global Carbon Project, коалиция от учени по климата. Изглежда, че емисиите от земеползване са намалели от близо 7 милиарда тона през 1960 г. до по-малко от 4 милиарда сега, въпреки че сме добавили около пет милиарда души към световното население.

Не е невъзможно по-нататъшното намаляване на дърводобива и увеличаването на засаждането да доведе до това числото да стане отрицателно, което означава, че нашите екосистеми ще прихващат повече въглерод, отколкото отделят. Наистина, ние разчитаме точно на тази промяна: почти всички тези обещания за постигане на нетна нула зависят от околната среда, поглъщаща голямата част от емисиите, които не знаем как да предотвратим.

Точно там обаче цялата несигурност е толкова обезпокоителна. Към днешна дата около една трета от нашите промишлени емисии са се заключили в сухоземни екосистеми, а друга една трета отива в океаните. Изменението на климата е резултат изцяло от останалата трета, около 14 милиарда тона годишно, които отиват в атмосферата.

Ако въглеродните поглътители на сушата и океана достигнат насищане и спрат да изсмукват въглерод от небето - нещо, което може да се случи на сушата след няколко десетилетия - тогава дори намаляването на нашите емисии може да е недостатъчно, за да спре концентрацията на въглерод в атмосферата да се покачва и затоплянето на планетата.

Промяната на естествената среда беше първият начин, по който човешката технология започна да променя този свят, за да отговаря на нашите нужди, датирайки от зората на огненото земеделие преди около 80 000 години. В сравнение с два века или повече индустриализация, тази древна практика може да бъде много по-трудна за обръщане.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за суровини, както и промишлени и потребителски компании. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.

Още по темата

Глобалните емисии на CO2 достигнаха рекорд, въпреки спада в Европа

Банките ще са виновниците за провала на целите по Парижкото споразумение?

Силата на дърветата и почвата да абсорбират въглерод може да намалява

Пазарът на въглеродни компенсации е счупен и няма да разреши кризата с климата