Обратният завой към изкопаемите горива е неизбежното зло за ЕС

През юли миналата година еврокомисарите представиха набор от зелени политики, с които да насочат континента към климатична неутралност до 2050 г. „Икономиката на изкопаеми горива достигна своите граници“, заяви тогава председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Малко повече от година по-късно еврокомисарите вече преразглеждат разпределението на десетки милиарди евро разходи за инфраструктура и доставки на изкопаеми горива на фона на съкращенията в доставките на газ от Русия и рекордно високите цени, пише Financial Times.

Данни, анализирани от Ember Climate, показват, че европейските правителства ще похарчат поне 50 милиарда евро тази зима за нова и разширена инфраструктура и доставки на изкопаеми горива – включително газ и въглища за захранване на електроцентрали, които по-рано беше планирано да бъдат изведени от експлоатация.

ЕС, който по-рано разчиташе на Русия за около 40-процентен дял от доставките на газ и над 50-процентен дял от доставките на въглища, изглежда няма голям избор. Индустриите трябва да замразят дейност, неспособни да поемат разходите си за енергия. Сметките за комунални услуги тласкат потребителите на ръба на бедността.

Блокът подготвя спасителни мерки, подобни на отговора на банковата криза от 2008 г. Данните на Bruegel показват, че правителствата на ЕС вече са отделили 280 милиарда евро между септември 2021 г. и юли тази година, за да защитят потребителите от рязкото покачване на цените на енергията.

Ситуацията се влоши в понеделник, когато Кремъл заяви, че доставките на газ през критичния газопровод "Северен поток 1" ще бъдат спрени, докато западните санкции не бъдат премахнати, тласкайки Европа с още една стъпка по-близо до рецесията. Министрите на енергетиката на ЕС ще се съберат на спешна среща в Брюксел на 9 септември, за да обсъдят координиран отговор.

ЕС полага усилия за намаляване на търсенето, вариращи от ограничения за отоплението до изключване на общественото осветление през нощта. Междувременно Европейският парламент ще гласува следващата седмица по предложения за повдигане на общата цел за увеличаване на дела на електроенергията от възобновяеми източници от 40 до 45% от производството до 2030 г.

Анализатори обаче се опасяват, че някои от инвестициите на блока във въглища и втечнен природен газ могат да го обвържат с изкопаемите горива за по-дълго от планираното, излагайки на риск бъдещите цели.

Планът „RePowerEU“

Брюксел може би подценява колко енергия от изкопаеми източници ще е необходима само в краткосрочен план.

Европейската комисия заяви в предложенията си от плана „RePowerEU“ през май, че ще са необходими 210 милиарда евро публично и частно финансиране, за да се откаже блокът до руските енергийни доставки до 2027 г. Само 12 милиарда евро обаче са предвидени за инфраструктура за петрол и природен газ.

Според анализ на Ember обаче разходите през тази зима ще са над четири пъти по-големи. Цифрата може да нарасне много повече, тъй като правителствата обмислят допълнителна подкрепа за компаниите и домакинствата.

Оценки на S&P Global сочат, че потоците на газ от Русия към Европа са само на една четвърт спрямо нивото им през първата половина на 2021 г. Те задоволяват едва около една дванадесета от средното търсене на континента.

Въглищата не бяха споменати в съобщението през май. Но най-малко четири държави, включително Германия, Холандия, Гърция и Чехия - разрешиха на въглищните централи да увеличат производството си или рестартираха дейностите в мините.

EPH, базирана в Чехия енергийна компания, заяви, че е „доволна“ да възстанови работата на своите централи, за да помогне за разрешаването на „трудната енергийна ситуация в Германия“. Страната е сред най-зависимите от руския газ в ЕС. EPH обаче отбелязва, че е „изключително трудно да се направи каквато и да е оценка“ колко дълго централите ще са необходими.

Еманюел Дюбоа-Пелерин, S&P Global, посочва, че е очаквал повече въглищни електроцентрали да бъдат рестартирани предвид търсенето. Но няколко оператори бяха възпрени от несигурността относно бъдещите цени и трудностите при транспортирането на горивото по водни пътища като Рейн, чието ниво значително се понижи през лятото, обяснява той. „Те не бяха сигурни, че могат да рестартират дейност и да върнат парите си“, коментира Дюбоа-Пелерин.

Между май и юли Брюксел обяви сделки за увеличаване на доставките на втечнен природен газ със САЩ, Катар, Азербайджан, Египет и Израел. Споразумението на ЕС за внос на газ от САЩ, например, цели допълнителни 15 млрд. куб. м тази година и увеличение до най-малко 50 млрд. куб. м всяка година до 2030 г. Общо доставките на руски природен газ за ЕС бяха около 155 млрд. куб. м през 2021 г.

Не е лесно да си зелен

Някои експерти се опасяват, че желанието за трупане на запаси от изкопаеми горива поставя под въпрос лидерството в борбата с изменението на климата на Европа – третият по големина източник на емисии на парникови газове в света след САЩ и Китай.

Откакто Русия нахлу в Украйна, ЕС е предоставил повече в подкрепа на енергоемките индустрии и играчите в енергийния сектор - около 27 милиарда евро, според анализ на FT на данни на ЕК - отколкото е отделил да помогне на по-бедните страни в борбата с климатичните промени за цялата 2020 г.

Клаус Рьориг, координатор на политиката за климата и енергетиката на ЕС в Climate Action Network Europe, твърди, че макар да има положителни новини –дългосрочните цели на Европа в областта на климата остават непроменени, заради войната налице са „елементи, които биха могли да подкопаят лидерството на ЕС в борбата с климатичните промени“.

Той също така отбелязва, че за да подпомогне финансирането на програмата „RePowerEU“, Брюксел планира да продаде допълнителни разрешителни за емисии на парникови газове за 20 милиарда евро – те обикновено се купуват от замърсяващи компании.

„Това би било използване на политиката за климата за генериране на (допълнителни) доходи, което е опасен прецедент“, коментира Рьориг. Страни членки като Дания вече отхвърлиха идеята.

Превръщане на кризата във възможност

Все пак има надежда.

Мохамед Шахим, член на Европейския парламент, посочва, че дори изгарянето на повече въглища да е „неизбежно зло“ в краткосрочен план, като цяло кризата тласка европейските столици към увеличаване на целите за производство на енергия от възобновяеми източници и енергийната ефективност.

През юли енергийните министри на ЕС подписаха споразумение за доброволно намаляване на използването на газ с 15% между октомври и март в опит да ограничат необходимостта от скъпи допълнителни доставки. Във Франция и Испания бяха въведени правила, които ограничават използването на уреди за охлаждане в предприятията и нареждат рекламните надписи и осветлението на магазините да бъдат изключвани през нощта.

Германия прие план от 1 септември, който забранява отоплението на басейните за отдих с енергия от мрежата и затоплянето на офисите до над 19 градуса.

Призивът за пробуждане за по-добра енергийна сигурност у дома също накара страни като Полша, които по-рано се противопоставяха на целите за емисиите, да се присъединят.

Страните от Източна Европа, които по-рано не бяха съгласни с части от предложението за климатичните цели на ЕС, го приеха без опозиция на съвета през юни, отбелязва служител на блока. „Тук енергийната криза ни помогна“, изтъква той.

Още по темата

Ситуацията с източниците на газ може да се повтори и с тези на уран

Джентилони: Предложение за таван на цената на газа като му дойде времето

ЕС се готви за първо спиране на газа от Русия

ЕС обсъжда таван в цената и на газа и енергийните деривати

Goldman Sachs очаква цената на газа отново да се покачи значително

Бланч от BofA: Цените на газа трябва да се ограничат