Сбогом на бичия пазар, продължил от 1987 г. до 2022 г.

Инвеститорите трябва да забравят за победителите от последния цикъл и да потърсят нови

16:30 | 13 август 2022
Автор: Николета Рилска
Снимка: Jeenah Moon/Bloomberg
Снимка: Jeenah Moon/Bloomberg

Бичият пазар започна през тази седмица преди 40 години. Въпреки че имаше няколко спада от над 20% до меча територия - сривът през 1987 г., пукането на дотком балона, спадовете след 11 септември, финансовата криза през 2008 г. и коронавирусната пандемия, това беше един голям бичи пазар – с понижаващи се лихвени проценти, многократни ръстове, драстично покачващи се печалби – който постави началото на съвременната цифрова ера, пише Анди Кеслър за The Wall Street Journal.

На 12 август 1982 г. индексът Dow Jones Industrial Average достигна дъно при ниво от 776,91 пункта – приблизително на нивото, на което беше през януари 1964 г. Той достигна своя връх на 4 януари 2022 г. от 36800 пунта – ръст от 47 пъти или 9,6% годишно, докато инфлацията не уби бичия пазар.

Имаше ли признаци за началото на бичи пазар? През 1982 г. лихвите по федералните фондове бяха 10% - понижение спрямо пика от 19%, достигнат година по-рано, като започна дълъг и стабилен процес на понижения, докато достигнаха нула през декември 2008 г. Те все още бяха нулеви март тази година. Вече не са. Съотношението цена-печалба през 1982 г. беше 7,7.

Най-големият признак беше, че през 1982 г. повечето инвеститори бяха незаинтересовани или не желаеха да притежават акции след годините на ужасна възвръщаемост. Напомняне: мечите пазари не са забавни. Акциите често поскъпват сутринта и поевтиняват следобед. И има бичи капани – акциите поскъпват в рамките на месеци, примамвайки лековерни инвеститори, след което цените им се сриват.

Бичият пазар, започнал през 1982 г., получи известна помощ. Инвеститорите започнаха да търсят по-висока възвръщаемост от акциите, отколкото от облигациите. Президентът Рейгън намали данъците, особено върху капиталовите печалби. По-ниските лихвени проценти значеха по-ниски цени за развиването на идеи.

Не е случайно, че IBM беше представена точно година по-рано със своите колосални 16 килобайта стандартна памет. За около три хиляди долара можеше да се купи напълно оборудван компютър, който не можеше да направи много. Но през октомври 1981 г. програмата за електронни таблици VisiCalc стана достъпна за персоналния компютър на IBM за 100 долара. Работата, която отнемаше 20 часа седмично за някои хора, вече можеше да бъде свършена за 15 минути, отбелязва основателят Дан Бринкман.

Малките брокерски компании казаха на скептичните клиенти да излязат и да купят нещо, почти всичко. Истинската скъпоценност беше дигиталната технология, която променяше работния процес и позволяваше да се направи повече с по-малко. Фондовата борса откри Силициевата долина, която насърчи корпоративните предлагания и печалбите, а това от своя страна разтърси пазара по-късно. Този забележителен цикъл предостави интернет на масовия потребител и създаде облачните изчисления, търсачките, iPhone, Uber и доставките в същия ден. Трябва да се отбележи, че последните му действия се простират до създаването на компании като Carvana и криптовалутите.

Покачване с 47 пъти за 40 години е забележително. Много хора направиха много пари. Но купуването на акции на дадена компания и държането им не е стратегия, която работи. Digital Equipment и нейните миникомпютри достигнаха пик през 1987 г. IBM започна дълъг път към посредствеността. Apple беше практически мъртва преди iPhona. Intel имаше дълги успехи, но загуби формулата си. Междувременно компаниите за облачни изчисления, електронна търговия и предоставящите платформи за социални медии се превърнаха в машини за печалба и дружества за трилиони долари.

Какво обаче следва сега? Независимо дали на инвеститорите им харесва, вече настъпи нова ера. Капиталът, както винаги, обикаля света в търсене на по-висока възвръщаемост. Инфлацията обикновено значи, че парите са привлечени от реални активи, а не от идеи. Енергия? Недвижими имоти? Борсово търгувани стоки? Фиксираната доходност отново ще стане привлекателна. Междувременно печалбите на компаниите започнаха да се понижават, тъй като производствените разходи започнаха да нарастват.

Разбира се, нов бичи пазар може да започне по всяко време, но не може и да се мисли за следващ такъв, насърчен от понижаването на лихвените проценти, докато нивото им не стане достатъчно високо. Вместо това, нов бичи пазар може да бъде подхранен от всичко, което би увеличило продуктивността и би довело до ръст на печалбите. Инвеститорите трябва да забравят за победителите от последния цикъл и да потърсят нови – следващо поколение машинен интелект, геотермална енергия, генна терапия, незабавни ваксини, ядрен синтез или, което е по-вероятно - нещо, което би се предлагало на висока цена в началото, би се отхврърлило от скептиците и след това би станало безмилостно по-евтино в продължение на десетилетия, създавайки богатство за обществото.

Ето защо винаги трябва да се поддържа предлагането с ниски данъци и регулации, които позволяват увеличаване на производителността.

Бичият пазар е мъртъв, да живее бичият пазар.