fallback

Банките ще станат ненужни, ако скоро не променят начина, по който функционират

Финансовите институции трескаво инвестират много пари в имплементирането на новите технологии, но може да се окаже, че тези пари са отишли на вятъра

08:39 | 3 декември 2021
Автор: Георги Карамфилов

Последният сезон на отчетите не показа някакво забавяне на разходите на банките за нови технологии. Реалността е, че голяма част от тази инвестиция няма да се реализира в някакви забележителни печалби, а по-скоро ще се окаже едно голямо разхищение, освен ако банките не предприемат фундаментална промяна в подхода си на внедряване на новите технологии в своята работа, пише Бен Ашби за Bloomberg News.

Повечето банки имат грешна стратегия, устроени са по неправилния начин и имат прекалено много исторически багаж. Всичко това им пречи да развият и имплементират нови технологии, които да помогнат на бизнеса им. Резултатът от това е, че банковите институции правят едни и същи грешки подобно на доставчиците на телекомуникационните услуги, които преди години рискуваха да станат кухи - изпразнени от съдържание и смисъл. Плащат се много пари за основната инфраструктура, но реалните печалби вероятно ще бъдат направени от по-пъргавите участници.

Част от това не е по вина на действащите оператори, тъй като огромните  регулации във финансовия сектор означават, че е трудно да се разработи и приложи някоя иновативна стратегия. Много големи банки изглежда са се отказали, предлагайки малко отличителни стратегии за клиенти и като цяло се конкурират по мащаб и постоянно се опитват да намалят разходите. Фокусът върху намаляването на разходите също води до загуба на специалисти.

Оттук нататък проблемите стават все повече. Въпреки изявленията като това на бившия главен изпълнителен директор на Goldman Sachs Group Inc. Лойд Бланкфейн, че „ние сме технологична фирма“, неприятната реалност е, че повечето традиционни финансови фирми всъщност не са много добри в технологиите. Банките могат да харчат огромни суми пари за „технологии“ и да са компетентни в действителното проектиране на сложни IT системи, които обикновено са наследени, но това е нещо много различно от разработването и успешното прилагане на истински нови технологии. Според проучване на консултантската фирма McKinsey & Co., 70% от проектите за дигитална трансформация се провалят.

За да се възползват истински от внедряването на нови технологии като изкуствен интелект, традиционните финансови фирми трябва да следват стратегия и да отдават предимство на цифровите канали. Но какво изобщо е това? Това е сложна тема и варира спрямо различните пазари. За клиентите на дребно това може да означава взаимодействие с техните банки чрез техните интелигентни устройства, за да стане използването на услугата лесно, интуитивно и вероятно дори приятно. За институционалните клиенти това може да надхвърли груповото насочване на поръчки, но да помогне с ESG отчитане, инвестиционен анализ или сложно хеджиране, за да отговаря на техните специфични нужди.

Зад това стоят различни ключови фактори, като безпроблемна оперативна съвместимост между системи и платформи, подобрено изживяване на клиентите и възможност за персонализиране, като същевременно всичко това се прави на ниска цена. От съществено значение за това е събирането на данни, които трябва да са достатъчно много и детайлни, за да могат да се използват за повече автоматизация и персонализиране. Например, минали модели на покупки или отчети за корпоративните печалби могат да бъдат анализирани и смесени с други данни, за да се подпомогне развитието на услуги с добавена стойност.

Това е трудно за силно регулирана институция като банката. Оперативните структури са трудни за преобразуване и много устойчиви на промени. Уменията в продажбите или отпускането на заеми не са същите, които са необходими за управлението на фирма, ориентирана към цифровите технологии. Австралийската Commonwealth Bank все още използва магнитна лента за съхраняване на ключови данни за клиентите чак до 2016 г. Данните в тези древни системи не са особено „богати“ и изискват сериозни усилия, за да се интегрират в нещо полезно. Това е още по-проблематично, когато банката е продукт на множество сливания и трябва да се ориентирате в различни наследени стандарти. Всичко това добавя още време, разходи и намалява стойността.

Това прави набирането на ограничен брой добри технологични експерти много трудно. Не е лесно да ги убедиш да работят в силно закостенялата структура на традиционна фирма за финансови услуги, където корпоративната култура често е йерархична, фокусирана върху разходите и изключително предпазлива. Има належаща нужда от талантливи специалисти, които знаят достатъчно за финансите, риска, данните и технологиите, за да наблюдават и изпълняват проекти. Тези хора са още по-редки и често не са овластени по необходимия начин.

Предвид тези предизвикателства как са отговорили традиционните финансови фирми? Мнозина прибягват до закупуване на така наречените FinTechs с надеждата, че могат да бъдат прикрепени към вече съществуващи операции. Но имплементирането на външни технологии и то като след дъжд - качулка, съчетано с необходимостта от фундаментална промяна на операциите, за да се максимизира придобиването, означава, че много подобни сделки са обречени да се провалят.

Тогава възниква проблемът кои технологии или ниши да се подкрепят? Блокчейн съществува от известно време, но все още се бори да оправдае смисъла на съществуването си. За един традиционен банкер цялото децентрализирано финансиране или DeFi пространството изглежда като регулаторен инцидент, който чака да се случи. Това, което подозирам, че ще се случи, е, че много от тези придобивки ще бъдат отписани, наетите служители ще напуснат и банките ще продължат само да гледат нарастващата конкуренция в области с по-висок марж.

Алтернативата е да се започне почти от самото начало. По същество да изградите нова основна банкова платформа вътре в организацията и след това насочете банката към нея. Добър пример е партньорството на Lloyds Banking Group Plc с Thought Machine. Но тази стратегия все още се занимава само с проблеми с основната инфраструктура и крайната интеграция носи свои собствени проблеми.

Ключов фактор, който често се пренебрегва, е, че банките не са особено ценени или харесвани от своите клиенти и финансовите продукти бързо се отделят. Младите поколения често използват приложения като Plaid. Това означава, че банките получават все по-ограничена представа за своите клиенти, тъй като най-точните данни се натрупват другаде.

Следователно подозирам, че най-голямата опасност за банките вероятно идва от някои от големите технологични фирми. Тези компании притежават уменията и мащаба в технологиите и често имат много по-силна връзка със своите клиенти. Те също така имат реална нужда да се разраснат в нови области, за да оправдаят цените на акциите си. Започваме да виждаме първите доказателства за това с Facebook Pay и Twitter Tips. Ще последват още.

За много банки е необходимо основно преосмисляне и то сега, преди да е станало твърде късно.

fallback
fallback