Колко още екстремно време ни очаква, част 2

Хаосът повдига и въпроса за коригиращите или смекчаващи действия. Колко големи са щетите, които сме нанесли на атмосферата? Дали някои от тези промени в климата ще са трайни и в каква степен борбата с въглеродните емисии и понижаването им ще помогне реално да се смекчат някои от тези драстични последици?

Вече сме оказали драстично въздействие. Количеството въглероден диоксид в атмосферата е нараснало с 50% и е много важно да го знаем, за да разберем затоплянето. На път сме да имаме и още по-голямо затопляне.

Нивото на океаните се покачва и предизвиква огромен хаос. Всъщност, независимо какво сме направили, нивото на океаните се покачва от много векове. Но изглежда ние разполагаме с решение, чрез което да удържим това в определени граници и да го контролираме в по-голямата част от света.

Така че, ако действаме сега и това означава сега, а не да си мислим: „о, сега е трудно – ще започнем след 10 години,“ ако започнем сега и наистина си кажем, че целта е особено важна за развития свят, който трябва да постигне нетно нулеви парникови газове до 2050 или някъде към средата на века, то тогава ще спрем да увеличаваме парниковите газове в атмосферата.

Ако спрем да увеличаваме тези газове, климатът няма да се промени, но ще можем да контролираме повишаването им до определено ниво.

Така че решението е в наши ръце. Мисля, че е неизбежно да имаме още по-сериозни климатични явления. Въпросът е дали ще ги удържим в границите, в стойностите, които смятаме, че можем да контролираме и да се справим.

В противен случай сме изправени пред ситуация, в която променящият се климат ще направи живота толкова труден, че ще доведе до масова емиграция, до повече конфликти между държавите и вътре в държавите.

Трябва да ги удържим, можем да ги удържим в контролируеми граници, с които вероятно да се  справим.