Какво цели Китай с инвестиционната си експанзия в Африка?

Инвестиционната експанзия на Китай в Африка не се дължи толкова на поведението на Китай, а по-скоро на пренебрежителното поведение на старите европейски метрополии. Това мнение изрази д-р Едуард Маринов от Института за икономически изследвания към БАН в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

„Малко или много след процеса на деколонизация и с налагането на коментирания по онова време неоколониализъм, европейските икономики обвързаха африканските икономики със себе си по чисто икономически начин. Малко по малко обаче африканските икономики започнаха да се отварят и към други места в света на чисто пазарен принцип, търсейки най-добрите възможни условия. Това съвпадана с момента на може би най-бурната експанзия във външноикономическата дейност на Китай“.

Д-р Маринов обясни, че ако развитите икономики от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предоставят много помощи на африканските държави за развитие, то те обвързват тази помощ с изпълнението на определени неикономически цели – устойчиво развитие, спазване на човешките права, свобода на словото, правова държава и т.н.

По думите му когато Китай оказва помощ, тя я оказва под формата на инвестиции, които създават търговска зависимост.

„От една страна това, което прави Китай като инвестиции, особено в областта на инфраструктурните проекти, е много видимо за самите граждани на държавите в Африка. От друга страна, чрез изискванията, които развитите икономики налагат за предоставяне на такава помощ, те малко или много карат държавите в Африка да нямат желание да получат такава помощ от Европа, САЩ или от други развити страни. В някои договори налагат например европейски фирми да имат предимство при държавни поръчки. Това не всяка държава би го приела добре“.

Д-р Маринов цитира и скорошно проучване  за нагласите на африканските граждани по отношение на външноикономическите партньори на тези държави.

„Над 63% от хората одобряват това, че Китай инвестира в техните държави, участва в техни производства и т.н. Това е стряскащо много“.

Според него Китай очаква да изнесе част от производството си в Африка и очаква добри външнотърговски и концесионни условия за покупка и добив на природни ресурси.

Той добави, че Китай очаква и чисто геополитическа полза от гледна точка на това, че според очакванията до 10 години африканското население ще представлява 25% от цялото население на света.

„По-голямата част от това население ще бъде под 30 години, т.е. това е бъдещият потребителски пазар на целия свят. Китай, създавайки този добър имидж за себе си в тези хора и обвързвайки ги търговски със себе си, всъщност си отваря един много голям пазар“.