Промените в климата може да струват на Русия милиарди на година

Жителите на Иркутск, един от най-студените региони в Русия, са свикнали със сурова зима. Но когато температурите паднаха до минус 60 градуса по Целзий (-76 градуса по Фаренхайт) миналия януари, дори те трябваше да се съобраят с това, съобщава Bloomberg. Губернаторът Игор Кобзев написа в Instagram „Моля, останете вкъщи, освен ако не е абсолютно необходимо“.

Със студа дойде и най-силният снеговалеж от 25 години насам. Той застла Сибир, Далечния Изток и Централна Русия. Когато температурите започнаха да се покачват в края на март, Министерството на извънредните ситуации в Русия предупреди , че топящият се сняг може да причини сериозни наводнения.

„Нестабилната климатична система води до увеличаване на крайностите, до нарастващ брой метеорологични аномалии, включително и опасни събития“, казва Анна Романовская, директор на Ю. А. Израел Институт за глобален климат и екология в Москва.

Русия е една от страните, които са най-уязвими от изменението на климата. Значителна част от територията му е в Арктика, която се затопля два пъти по-бързо от останалия свят. Това се проявява в необичайно високите температури за Сибир през 2020 г., две поредни години на рекордни горски пожари и размразяване на леда - замръзналата земя, която покрива огромни части на страната.

Още по темата

Една пета от растежа на производството на храни е загубена с изменението на климата

Повечето инвеститори не подкрепят резолюциите за климата

Централните банкери обмислят използването на паричната политика в борбата с климата

Бедствията са причинили скъпоструващи щети. Застрахователният брокер Aon Benfield изчисли, че наводнения през месец юни на границата на Русия с Китай през 2019 г. са стрували на нацията над 460 милиона долара. Като цяло големите катастрофи може да са довели до малко под 1 милиард долара загуби в Русия през тази година.

„Топлинната вълна в Сибир през 2020 г. и съпътстващите пожари са нови доказателства за изменението на климата“, каза Ернст Раух, главен учен  в областта на климата и геологията в глобалния презастрахователен доставчик Munich Re.

 „Притесняваме се за размразяващите се почви, които усилват глобалното затопляне чрез отделяне на метан.“

Русия не е разработила цялостна система за оценка на загубите, свързани с климата. Водещите бази данни отбелязват само събития с вече регистрирани щети, пишат някои от най-добрите климатични специалисти в страната във Федералната служба за хидрометеорология и мониторинг на околната среда или Росгидромет в доклад от 2019 г.

„Данните за загубите в по-голямата си част са само описателни, докато паричните оценки са рядкост.“

Документът също така цитира изискванията за поверителност и липсата на развита застрахователна система като ключови пречки за оценка на икономическите щети на страната от природни катастрофи. Липсата на данни означава, че настоящите оценки на годишните икономически щети, свързани с времето, от застрахователи, изследователи и правителствени организации се различават значително.

Munich Re, който в продължение на близо 50 години събира данни за загубите, причинени от природни бедствия по целия свят, има ограничена информация за последните годишни щети, свързани с времето в Русия.

„Качеството на данните за Русия не е достатъчно“, казва говорител на компанията.

Руските учени представиха в своя доклад през 2019 г. математически модел за оценка на загубите само от четири силни метеорологични възможни събития: силен вятър, летен дъжд, зимен сняг и слана. Според модела събитията са довели до парични загуби от 234 милиарда рубли (4 милиарда долара) през 2017 г.

Романовская от Yu. A. Institute в Израел казва, че изчисленията трябва да отидат по-далеч, да се включат не само преки, но и допълнителни икономически загуби като увреждане на здравето на жителите и околната среда. Тя изчислява, че общите загуби на Русия за 2019 г. са около 850 милиарда рубли, което означава, че данъкоплатците плащат почти 10 000 рубли всеки. Това е „нещо като климатичен данък“, каза тя.

Русия е най-големият износител на енергия в света и четвъртият по големина емитер на парникови газове, затоплящи планетите, но въпреки това изостава от другите държави, които предприемат стъпки за намаляване на замърсяването.

Страната се  ангажира да намали емисиите на парникови газове с до 70% спрямо нивата от 1990 г. до 2030 г. Целта е толкова ниска, че Русия я изпълни преди години и досега не е изразила желание да си постави по-амбициозна цел. Carbon Action Tracker, базирана в Обединеното кралство организация с нестопанска цел, оценява тези политики като „крайно недостатъчни“.

Русия работи по национална стратегия за климата, която трябва да бъде приета тази година, като неотдавнашни коментари от официални лица посочват, че страната се стреми да развие нисковъглеродна икономика през следващите десетилетия, а не да постигне пълен въглероден неутралитет.

Междувременно затоплящата се Арктика ще продължи да причинява по-големи метеорологични дисбаланси в северното полукълбо, според Юрий Варакин, ръководител на ситуационния център на Росгидромет. През последните седмици учените свързаха по-високите температури в Арктика със застудяването, което се премести чак на юг до Тексас. Ситуацията изключи електроцентралите и остави жителите без електричество.

Въздушните маси „се движат по-често от север на юг или от юг на север“, а не в циркулацията запад-изток, каза Варакин. Това означава, че арктически взрив може да достигне сравнително бързо южните райони, а средиземноморската топлина може бързо да се пренесе в северните райони. „Тази тенденция ще се увеличава необратимо и това ще наблюдаваме през следващите 10 до 15 години“, каза той.