Ръст на новите жилища в София - столичният жилищен фонд ще продължава да набъбва

Най-много жилищни сгради в страната са били въведени в експлоатация в София (град) – 267, като те побират 1823 жилища

13:36 | 7 февруари 2024
Обновен: 18:58 | 7 февруари 2024
Автор: Георги Месробович
Снимка: pexels
Снимка: pexels

Според предварителни данни на НСИ броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2023 г. е 1529, а новопостроените жилища в тях се равняват на 6350. Сградите са с 3,6% по-малко спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г., а жилищата в тях се увеличават с 21%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (78.3%), следвани от жилищните кооперации (14.1%). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените жилищни кооперации, сградите от смесен тип и вилите, докато броят на къщите намалява

Най-много жилищни сгради са били въведени в експлоатация в София (град) – 267, следвани от Пловдив -230, Варна – 174 и София област – 132. При въведените жилища подредбата се променя, като столицата запазва първото си място с 1823 жилища, следвани от Варна с 1390, на трето място е Пловдив с 636, а след тях Бургас с 564. Най-малко отчитат Видин и Смолян област. Във Видин има въведени в експлоатация 3 сгради с 4 жилища, а в Смолян данните показват 4 сгради с 9 жилища.

Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие на 2023 г. е 644.4 хил. кв. м, или с 10.3% повече в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 111.3 кв. м през четвъртото тримесечие на 2022 г. на 101.5 кв. м през същото тримесечие на 2023 година.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра - 227.8 кв. м, и Габрово - 171.4 кв. м, а най-малка - в областите Монтана - 71.1 кв. м, и Варна - 72.4 кв. метра.

Въведените в експлоатация жилища в София отбелязват сериозен ръст спрямо миналата година, което се дължи на заложените обеми от предходни периоди, тъй като инвестиционния процес най-често е между 5 г. и 7 г., това каза за BloombergTV Bulgaria Младен Митов, анализатор в агенция за недвижими имоти Явлена

Анализаторът обясни, че интересът към новото строителство е много голям.

„Защото хората, които идват в София и които имат възможност да си закупят жилище – дали с кредит, дали със собствени средства, те естествено ще се насочат първо към ново строителство, ако вече не намерят те евентуално започват да търсят алтернативи от по-старо строителство – до 10 г. или вече това, което е налично на пазара.“

Бумът на нови технологии и внедряването на качествените материали сред българските строители привлича интереса на купувачите, като интериорът и екстериорът на сградите също са ключови в избора на жилище. Митов подчерта важността на района, в който е сградата, тъй като обликът на кварталите и тяхното инфраструктурно развитие трудно могат да бъдат променени.

Трудно е да се прецени дали обемът на жилищата в столицата е малък или голям, тъй като не се знае колко трудовата миграция ще има към София, в близките няколко години. Потребителите на жилища в Столицата в момента или търсят по-голямо жилище от сегашното им, или тепърва идват в града, като търсят дом.

„Не трябва да забравяме факта с така наречените празни жилища, които по някои данни на различни институции са около 30%. За съжаление те ще си останат, така че набъбването на жилищния фонд в София е доста сериозно и ще продължава.“

За проблема с празните жилища има различни фактори, като анализаторът обясни, че и в Западна Европа съществува този проблем и той не е специфичен за страната ни.