Нашият пазар на недвижими имоти е много специфичен. Той е преминал етапа на преход и тепърва се формира един централно-европейски тип пазар. Има условия България да стане много атрактивна за инвестиране в имоти след влизането ни в еврозоната. Това заяви д-р Николай Лазаров, началник управление „Продажби индивидуални клиенти“ в Пощенска банка в подкаста „Имот: взет или нает“ с водеща Снежана Стойчева.
По отношение на факторите, които определиха развитието на пазара на недвижими имоти през изминалата година Лазаров отбеляза, че през последните три поредни тримесечия броят на сделките намалява на фона на 2022 г. Това движение на пазара като брой сделки ограничи ръстовете в цените на имотите, като се укроти на нива от около 10%. Другото, което много силно движеше пазара, бяха инфлационните процеси.
„Намалявайки броя на сделките и на фона на високата инфлация, реалните или т. нар. дефлирани цени на недвижимите имоти са отрицателни. Ако клиентите купят имот без да го експлоатират, т.е. да го отдават под наем, няма да го защитят от инфлацията.“
Съотношението наем към имот се измени в негативна посока за наемодателите, но в позитивна за наемателите. Във връзка с жилищното кредитиране у нас Лазаров посочи, че се отчита сериозна динамика – има ръстове, които са отчетливи с около 19-20%.
„Противно на мрачните прогнози, 2023 г. се оказа благоприятна както за банките, така и за имотния сектор и потребителите. В резултат на движенията на доходите, инфлацията и жилищата на практика у нас съотношението достъпност на жилища се подобри, тъй като България е една от малкото страни, в която ръстът на доходите изпревари инфлацията.“
По отношение на лихвите за ипотечно кредитиране спрямо другите европейски държави за изминалата година България остана на относително много ниски нива сравнение с други страни, които са извън еврозоната. В ЕС трябва да разграничаваме два типа лихвени политики – на ЕЦБ и на другите европейски държави извън еврозоната, чиито банки провеждат монетарна политика и влияят върху предлагането на пари на пазара, а оттам и върху лихвените проценти, коментира Лазаров.
Лихвите у нас останаха по-ниски, защото има валутен борд и има банков пазар, който позволи да има ръстове на депозитите, а левовото финансиране се набави от съществуващата ликвидност на пазара. Спестяванията в банките продължиха да нарастват със сериозни темпове, като за четвъртото тримесечие се очаква да е рекордно, което показва, че има ликвидност. Съответно банките като търговски дружества се опитват да максимизират своята печалба и да предложат допълнителния ресурс, който идва при тях като кредити, допълни още Лазаров.
Повече за тенденциите за имотния сектор за 2023 г. слушайте в подкаста.
Подкастът "Имот: взет или нает" е част от проекта "Годишни награди на Imoti.net" и се излъчва със съдействието на Пощенска банка.
Всички епизоди на подкаста "Имот: Взет или нает" може да чуете тук.