НПО препоръча на ЕС да развива синия, а не зеления водород до 2030 г.

Според екологична организация декарбонизацията на някои от най-замърсяващите промишлени отрасли в Европейския съюз може да бъде по-ефективна, ако в близко бъдеще за производството на водород се използват изкопаеми горива, а не възобновяеми енергийни източници.

Според установената в Бостън организация Clean Air Task Force (CATF) така нареченият „син водород“, който се произвежда от природен газ, но с уловени и съхранени емисии на въглероден диоксид, е по-евтин и следователно по-вероятно да бъде бързо разширен, отколкото „зеления водород“, произвеждан от възобновяеми енергийни източници.

Цената на производство за различните видове водород

Зеленият водород ще измести сивия до края на десетилетието: Bloomberg New Energy Finance

Нейните изследователи критикуваха целта на ЕС за производство и внос на 20 милиона тона зелен водород до 2030 г., като заявиха, че тя няма „ясна основа“ и ще изсмуче електроенергия, произведена от възобновяеми източници, която може да се използва по-добре. Техните констатации поставят под съмнение предвидената роля на зеления водород за декарбонизацията на икономиката на ЕС, въпреки че властимащите са го превърнали в ключова част от своите планове.

„Не бива да инвестираме публични средства в проекти, които не са идеални и ще доведат до много неефективни проекти“, заяви в интервю Магнолия Товар, глобален директор на CATF за горива с нулеви въглеродни емисии. „Ние се отнасяме критично към целите. Би било добре те да бъдат преразгледани.“

Водородът, основният химичен елемент, който захранва слънцето, има потенциала да генерира енергия без почти никакви емисии на CO2. Но за разлика от слънчевата или вятърната енергия, водородът първо трябва да бъде извлечен. Това може да стане по няколко начина, някои от които са по-чисти от други. Засега най-разпространените и най-евтини форми на производство разчитат на изкопаеми горива.

Изследователите от CATF заявиха, че внедряването на водорода трябва да бъде ограничено до интензивни на емисии отрасли, които или вече го използват, например като химическа суровина, или където няма други енергийно ефективни или рентабилни възможности за декарбонизация.

Други екологични групи се противопоставят на използването на син водород с аргумента, че смекчаването на емисиите чрез улавяне и съхранение на въглероден диоксид рискува да удължи употребата на изкопаеми горива за континента.

CATF обаче твърди, че това е по-рентабилно, отколкото да се внася водород, произведен на далечно разстояние с помощта на възобновяеми енергийни източници. Тя също така препоръчва да се проучи използването на вносен втечнен природен газ за производство на водород по-близо до крайните потребители в Европа, особено след като континентът увеличи капацитета си за внос на втечнен природен газ след войната на Русия в Украйна.

В доклада на CATF се анализират разходите, свързани с различни методи за транспортиране на водород до Европа от потенциални износители като Норвегия, Алжир, САЩ или Чили.

Що се отнася до тръбопроводния транспорт, Норвегия е най-евтиният доставчик на нисковъглероден водород при малки обеми от около 250 000 тона водород годишно, а Алжир е с най-ниски разходи при обеми от 1 милион тона или повече.

Още по темата

Соларни панели и водородна икономика - алтернатива на въглищните централи

Европейските производители още не смеят да заменят природния газ с водород

Водородното бъдеще на Европа не успява да привлече инвеститори

Зеленият водород предоставя възможности за силен растеж и висока доходност