ЕК: Българската икономика ще отчете по-слаб растеж с 2 процентни пункта заради войната

Инфлацията у нас ще се ускори до 11,9% спрямо регистрираните 2,8% през миналата година

15:23 | 16 май 2022
Обновен: 16:35 | 16 май 2022
Автор: Николета Рилска
Снимка: Pixabay.com
Снимка: Pixabay.com

Европейската комисия понижи очакванията си за растежа на българската икономика до 2,1% през 2022 г. спрямо по-ранните прогнози от есента за ръст от 4,1%. Това става ясно от пролетната прогноза за икономиката на Европейския съюз и еврозоната.

Според Комисията БВП на България ще достигне 3,1% през следващата година, което отново е понижение от по-ранните очаквания за ръст от 3,5%.

ЕК очаква инфлация от 11,9% у нас през тази година и забавяне до 5% през 2023 г. Нивото на инфлацията за 2021 г. беше 2,8%. В есенната прогноза ЕК прогнозира инфлацията в България да достигне 2,9% през тази година и да се забави до 1,8% през 2023 г.

Възстановяването от пандемията в еврозоната почти ще бъде преустановено, докато цените ще се повишат дори с по-бърз темп, ако има сериозни трусове при доставките на природен газ от Русия, сочат новите очаквания на ЕК, цитирани от Bloomberg.

Според най-суровия сценарий икономиката на валутния блок ще се разшири с около 0,2% през тази година, а инфлацията ще достигне 9%, ако правителствата не успеят да заменят доставките. През 2023 г. растежът ще бъде с един процентен пункт под основния сценарий.

Това е първата прогноза на ЕК след инвазията на Русия в Украйна и е в съответствие с по-ранни очаквания според доклад на Bloomberg. ЕС също понижи очакванията си до растеж от 2,7% през тази година и 2,3% през 2023 г. – за сравнение – прогнозите от февруари бяха за растеж от 4% през 2022 г. и от 2,7% през 2023 г.

Според новите прогнози германската икономика – най-голямата в блока, няма да достигне растежа си от преди пандемията до последното тримесечие на 2022 г., докато испанската ще го достигне през третото тримесечие на 2023 г.

Ситуацията при цените също се влошава: инфлацията в еврозоната ще бъде на ниво от 6,1% през тази година и 2,7% през следващата, а по-ранните очаквания бяха за нива от 3,5% и 1,7%. Пикът на инфлацията се очаква да бъде регистриран през това тримесечие.

“Инвазията на Русия в Украйна причинява страдания и разрушения, но също така натежава на европейското икономическо възстановяване“, посочва Паоло Джентилони, еврокомисар по икономическите въпроси, в изявление в понеделник. „Други сценарии са възможни, при които растежът може да бъде дори по-нисък и инфлацията по-висока спрямо днешните очаквания“, добавя той.

Войната в Украйна и наложените санкции помрачиха перспективите за глобалната икономика, увеличавайки цените на енергията и затягайки веригите на доставка, които вече бяха ударени от пандемията. Еврозоната е сред най-тежко засегнатите региони заради зависимостта си от руски енергийни доставки и близостта си до конфликта.

Възстановяването след отмяната на ограниченията за овладяване на пандемия ще е по-слабо спрямо първоначалните очаквания на фона на влошаващата се ситуация и увеличението на цената на живота. Ръстът на потребителските цени достигна нов рекорд миналия месец, надвишавайки почти четири пъти целта на Европейската централна банка от 2%.

Трусовете по отношение на доставките на руски газ остават основен риск, заплашвайки с недостиг, който може да тласне страни като Германия към рецесия. Германският канцлер Олаф Шолц предупреди за сериозна икономическа криза при подобен сценарий.

ЕК също така предложи забрана върху руския петрол. Планът се сблъска с опозицията на Унгария, което накара европейските дипломати да обмислят отлагането му.

Междувременно се очаква ЕЦБ да оттегли част от стимулите, като гуверньорът ѝ Кристин Лагард заяви, че стагфлацията не е най-вероятният сценарий за еврозоната. Централните банкери разглеждат възможността за увеличаване на лихвите през юли и все повече обмислят сценарий за ръст на цените по заемите до над нула процента през тази година.

Еврото отслабва през последните седмици, след като Федералният резерв насочи усилията си към овладяване на инфлацията в САЩ, което тласна единната валута към паритет спрямо долара. Това е допълнително предизвикателство за валутния блок, тъй като ще оскъпи вноса, включително на енергийни продукти.

Според ЕК фискалната политика в еврозоната ще остане подкрепяща правителствата. Националният дълг като цял от брутния вътрешен продукт се очаква да се понижи до 93% през 2023 г. спрямо историческия връх от почти 100% през 2020.