Централните банки на Полша, Унгария, Чехия и Румъния вдигнаха рязко лихвените си проценти през последната седмица заради нарастващата инфлация.
В сряда Полша повиши основната лихва повече от очакваното до 4,5%. Полската централна банка не даде никакви индикации, че е готова да спре повишаването на лихвените проценти, след като вдигна референтния показател до най-високото ниво от десетилетие, за да се бори с нарастващата инфлация.
Банкерите изненадващо референтния процент с 1 процентен пункт до 4,5% в сряда и повториха, че ще направят всичко необходимо, за да се борят с устойчиво високите нива на инфлацията. Размерът на повишението засенчи прогнозите на 31-те икономисти, анкетирани от Bloomberg, и дойде на фона на нарастващите опасения, че войната в съседна Украйна може да навреди на икономическия растеж.
Злотата поскъпна след решението, а централната банка повтори, че е готова да се намеси на пазара, за да предотврати обезценяването на валутата. Политиците очакват икономическата ситуация да остане благоприятна през следващите тримесечия, тъй като нарастващите доходи на домакинствата допринасят за покачването на цените.
Инфлацията в Полша се ускори до 10,9% през март, въпреки че правителството намали налозите върху всичко - от горива до храни, за да осигури облекчение на потребителите.
В съседна Чехия централната банка повиши основната лихва до 5%. Покачването в четвъртък от половин пункт до 5% беше седмото поредно увеличение от юни и беше очаквано от анализаторите. Лихвата сега е на най-високото си ниво от 2001 г. насам.
Подхранвана от високите цени на енергията, инфлацията в Чехия скочи до 11,1% през февруари. Това е доста над целта на банката от 2%.
Решението на банката идва, след като статистическата служба обяви, че икономиката на страната е нараснала с 3,3% миналата година - повече от очакваното - след свиване с 5,8% през предходната година поради пандемията на коронавирус.
Румъния повиши разходите по заеми за пети пореден път, докато се надпреварва да укроти най-агресивната инфлация от 14 години насам, въпреки че рисковете, свързани с войната в съседна Украйна, продължават да оказват натиск върху икономиката.
Централната банка повиши базовия лихвен процент с половин пункт до 3% на заседанието си във вторник, което съответства на оценките на девет от 12 икономисти, анкетирани от Bloomberg. Останалите трима прогнозираха по-малко повишение до 2,75% на сесията, която е първата, откакто Русия започна войната си срещу Украйна.
От своя страна Унгария увеличи лихвения процент с 30 базисни пункта, с което той достигна 6,15%.
Унгарците заявиха във вторник, че трябва да засилят кампания си за затягане на паричната политика, която вече е най-агресивната в Европейския съюз. Те очакват ръстът на потребителските цени да достигне средно 9,8% тази година, в сравнение с целта от 3%. Основният лихвен процент на Унгария е най-високият в ЕС.
Форинтът падна с 0,3% спрямо еврото след решението за лихвения процент, изтривайки по-ранните печалби. Той се представя по-слабо от регионалните конкуренти - чешката крона и полската злота.
Основният лихвен процент на Унгария може да достигне 7%, според анализаторите от OTP Bank Nyrt., които отбелязаха в доклад в сряда, че прогнозите са в посока нагоре, тъй като може да е необходимо още по-голямо затягане, за да се задържи инфлацията под контрол.