Голяма част от учителите са над средната възраст за страната, но има и много хора, които завършват педагогически направления в университетите в момента. Въпросът е, че голяма част от тези хора не искат да станат учители, а още по-голям проблем е, че тези които влизат в системата много бързо се отказват от професията. Но изглежда липсва политическа воля за така нужната образователна реформа, това коментира Люба Йорданова, "Заедно в час", в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

В България темата за образованието се превръща в приоритет само в предизборните кампании, тъй като звучи добре пред избирателите, но никога не се представя истински план за реформа и как младите ще излизат подготвени за света, каза Йорданова. Проблемът с образованието е, че промените в сферата изискват усилия и време, а от тях няма пряк политически дивидент и може даже да навреди на имиджа на партиите или формациите, предприели тази реформа.

Важно е в образованието да не се подхожда с промени „на парче“, тъй като всяка част в сектора е тясно обвързана с друга. Трябва да се започне от университетското образование на учителите и директорите, тъй като то е изключително остаряло. След това има нужда от продължаваща квалификация с обучения и след като са започнали работа. И не на последно място трябва да се преформулират инструментите, с които учителите работят като: учебни планове, съдържани и методи на преподаване.

Функционалната неграмотност е сериозен проблем, тъй като след резултатите от PISA се оказа, че около половината от подрастващите в страната, направили теста са функционално неграмотни, което означава, че при прочитане на даден текст няма да успеят да разберат смисъла му. Гостът обясни, че ако целим да променим това трябва да започнем като отговорим на въпроса – какви искаме да са учениците, след като излязат от училите и какви ценности искаме да имат.

„Голяма част от учителите са над средната възраст за страната, но има и много хора, които завършват педагогически направления в университетите в момента. Педагогиката е на второ място сред професионалните направленията. Въпросът е, че голяма част от тези хора не искат да станат учители, а още по-голям проблем е, че тези които влизат в системата много бързо се отказват от професията. През 2021 г. излезе изследване на Световната банка, което показа, че в България над 90% от новите учители до 3 години напускат професията. Причините са разнообразни. Това, което сме видели в опита си е, че когато младите учители нямат подкрепа в началото на кариерата си и нямат опитни колеги, които да ги подкрепят и да са техни наставници, това ги обезкуражава.“

При подбора на директори и на младите учители трябва да се анализира и тяхната мотивация да работят.

От „Заедно в час“ работят тясно с бизнеса, който споделя, че най-големите предизвикателства пред правенето на бизнес в страната са подготовката и уменията на кадрите. Компаниите имат нужда от хора, притежаващи уменията, нужни в 21 век, като основното е да знаят как да учат цял живот. Гостът обясни, че образователна реформа е възможна, въпреки че сектора е изключително консервативен, като има много добри примери от западни държави в тази насока.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

Още по темата

Ученици стават учители по дигитални науки с новата образователна платформа Буки.бг

Проф. Инам, Oxford Business College: Искаме от нашите студенти да прегърнат AI

Европейската диплома - изтичане на мозъци или още германски студенти в България?

Овластяването на учениците създава добро партньорство между бизнес и образование