Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

България не се възползва активно от оста Букурещ – София – Атина

Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, „Светът е бизнес“, 18.03.2024 г.

21:10 | 18 март 2024
Обновен: 22:41 | 18 март 2024
Автор: Антоанет Василева

Светът ще мине под сянката на национализма при изборите. Има немалка опасност да се окажем в един свят на победилите национализми, което рано или късно води до сблъсък между тях. Причините за това са доста по-дълбоки. В обобщение можем да кажем, че геополитиката измести идеологията – левият и десният център до голяма степен станаха неразличими от гл.т. на множеството кризи. Това коментира Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

Проблемът е, че има изместване към посока крайнодясно, защото център-лявото и център-дясното се разглеждат като носители и част от проблема. Крайно-дясното има тази тенденция, тъй като сблъсъкът ляво-дясно се замества от национално-геополитическо и именно национализмите са на приливната вълна. Дясноцентристките партии в стремежа си да не изгубят електорат заемат част от позициите на крайно-дясно.

Тенденцията на националистическото не е безпочвена, защото се оказва, че макар и популисти, точно тези формации успяват да артикулират реални проблеми. Докато управляващите партии – т.нар. мейнстрийм се занимава по-скоро с апологетика на статуквото, което не е приемливо за сериозна част от населението, каза Кючуков.

„Проблемът у нас е, че лявото и дясното останаха повече етикет, а не съдържание.“

В момента приключва т.нар. период на дивата глобализация – тази без правила и се търси баланса, който да даде правилата за глобално действие. Глобализацията не може да бъде отменена, но трябва да бъде регулирана, смята Кючуков.

По отношение на преговорите за ротация Кючуков посочи, че целият дебат премина през призмата на поста, а не на политиката. И геополитически, и от гледна точка на членството ни в ЕС и НАТО, България се носи по течението.

Тезата „ние сме лоялни“ е безпредметна във външната политика, защото предполага присъединяване към взети извън теб решения, а ние трябва да участваме във взимането им. Като пример Кючуков даде активното развитие на т.нар. ос на сътрудничество Букурещ – София – Атина, която е свързана с геополитическата ситуация, източно-югоизточния фронт на НАТО и с логистични проблеми. Тя е в интерес на България и ние следваме тази политика, а не се възползваме от нея дотолкова, доколкото в тези рамки бихме могли да бъдем много по-активни за това къде точно виждаме интереса на България и нейната повишена роля.

Във връзка с отношенията със северномакедонците Кючуков отбеляза, че през последната година България заема доста по-вярна позиция, тъй като проблемът с еврочленството на Северна Македония в момента не е българско-македонски, а е между Скопие и Брюксел. Важно е тези проблеми да не дават допълнителна храна за антибългарските настроения в Македония. Македонизмът е стремеж да се създаде пропаст между хората в България и Северна Македония. Позитивно е, че България пази относително политическо мълчание, за да не дава храна именно на тези настроения.

Сблъсъкът на две концепции в Европа – стремеж към федерация на Европейски съединени щати или към Европа на националностите е големият проблем на ЕС. При очакваната конфигурация на Европейския парламент той ще остане за дълго нерешен, изтъкна Кючуков.

„Не очаквам връщане назад, а блокаж – невъзможност да се вземат решения в нито една от двете посоки, а това ще се отрази в геополитически план през призмата сигурност и разширяване с приемането на Украйна.“

Именно това, че няма изненада от победата на Путин на президентските избори в Русия, подсказва, че международните отношения в един достатъчно дълъг период от време за напред ще се развиват с участието на Русия, управлявана от Путин. Евентуалното търсене на решения на конфликта в Украйна, ако се стигне до политически преговори, също ще бъде повлияно от управлението на Путин. Това са факти, с които светът трябва да се съобрази, заяви Кючуков.

„Промяната на една или друга фигура в руското управление, не предполага промяна в политиката на страната.“

Декласирането на Борис Надеждин – единственият, който говореше срещу войната в Украйна, показва, че целта на отстраняването му е да не се даде възможност за антивоенни прояви и дебат, които са криминализирани в страната, подчерта Кючуков.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.