fallback

Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Трябва да стигнем до въглеродната диета без да обеднеем и да се избием помежду си

доц. Марина Стефанова, основател на „Калейдоскоп“ и зам.-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажираност“, СФ на СУ „Св. Климент Охридски“,„Светът е бизнес“, 01.03.2024 г.

21:03 | 1 март 2024
Автор: Антоанет Василева

Визуалната наука е един от инструментите, в които да можем да покажем научните факти по един разбираем и дори въздействащ начин. Центърът за визуална наука „Калейдоскоп“ към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ организира Дни на визуалната наука, които предвиждат поредица от посещения в специално построено съоръжение, което се очаква да пътува из цялата страна през следващите месеци. Събитието има за цел отблизо да запознае общността с важните теми, свързани с климатичната криза. Това заяви доц. Марина Стефанова, основател на „Калейдоскоп“ и зам.-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажираност“, СФ на СУ „Св. Климент Охридски“ в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

„Първите две прожекции, които са създадени от Стопанския факултет на СУ, са фокусирани върху двете основни направления – „Светът в риск тук и сега“ и „Надежда за бъдеще“ за това каква е ролята на всеки един от нас в това да предотвратим и управляваме настоящите рискове в областта на околната среда, както и социалните такива.“

„Калейдоскоп“ събира 300 числа, които описват няколко от ключовите рискове в областта на околната среда – част от които е и климатичната криза. Неадекватността и нашата опасност идва от това как ще реагираме, когато те се случват, защото е факт, че те са непредотвратими и няма да живеем все по-спокойно в следващите няколко десетилетия, коментира Стефанова.

„Нашите действия сега са от изключително важно значение за това кога ще спре да има т.нар. климатична криза напред във времето.“

Говорейки за устойчиво развитие, имаме трите стълба, които се развиват хармонично и в баланс. Онова, на което сме свидетели към настоящия момент, е недостатъчното обръщане на внимание на рисковете, свързани с промените в околната среда. В следствие на това обаче, сме натрупали голямо икономическо богатство, концентрирано на някои острови, което води до социално напрежение, защото не навсякъде това богатство е равномерно разпределено, изтъкна Стефанова.

В Европа имаме някои особености – като това, че цивилизационно сме балансирани най-добре и базираме своите решения на ценности, които да бъдат демократично избрани и подкрепяни. Докато в други части на света като Китай, нещата не стоят точно така и много по-бързо се налагат тези промени. Това, което виждаме тази година и ще видим в отчетите, които предстоят през следващата, ясно показват, че Европа има най-голям процент инсталиране на нови възобновяеми източници на енергия, голяма електрификация и икономика, насочена изцяло към това да постигне цели, посочи Стефанова.

Повишаването на температурите не идва от разтопяването на ледовете, а от натрупването на въглероден диоксид в атмосферата, който планетата ни не може да обработи с необходимото темпо. Минаването на градус и половина драстично намалява нашите сценарии за нормално съществуване, подчерта още Стефанова.

„Физичните закони няма да се променят, но се променя тяхната предвидимост по начина, по който сме свикнали да живеем. Доказателствата към настоящия момент за адаптирането към тези процеси на глобално и европейско ниво сочат, че ние все още не сме подготвени да се адаптираме към тези промени, които идват много по-бързо от това да мислим какво ще се случи през 2050 г.“

Според Стефанова нямаме избор и трябва да стигнем до въглеродна неутралност по начина, по който да съхраним и човешките ценности. Този, който е най-развит и в трите компонента трябва да рискува първи, но не трябва да се стига до крайности в нито едно от тези направления.

„Има една дългосрочна цел и тя е екологична, базирана на криза, която е отвъд нас и ние не управляваме – тя въздейства повече върху нас, отколкото ние върху нея. Големият въпрос е как да стигнем до голямата въглеродна диета, но по начин, по който нито да обеднеем, нито да се избием помежду си и да се справим с предизвикателствата стъпка по стъпка – това е въпрос на умно решение.“

Онова, върху което се задържа и фокусира нашето внимание като граждани, е само на повърхността и затова считам, че има дефицит на научно говорене, защото хората искат да чуят бързия отговор, но трябва да знаем, че промяната няма да е скоро, заяви Стефанова.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

fallback
fallback