fallback

Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Няма нужда да се спасяват болниците с недостатъчно пациенти

доц. д-р Спас Спасков, в "Светът е бизнес" 21.02.2024 г.

21:08 | 21 февруари 2024
Автор: Георги Месробович

Въпросът е ще спасяваме ли тези общински болници, които имат много по-малка дейност и има ли смисъл в това спасяване, или ще търсим нови технологии, за да решим здравните проблеми на хората, тъй като за да има достатъчен приток на пари една болница трябва да обслужва някъде около 40 000 души население. В по-малките населени места започна обезлюдяване и вече няма достатъчно население, това довежда до деквалификация на персонала и нежелание на останалите хора да се лекуват в тези болници. Болниците, които нямат достатъчно пациенти не трябва да бъдат спасявани, като на тяхно място да се изградят медицински центрове и центрове за спешна помощ, това коментира доц. д-р Спас Спасков, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

С нов рамков договор между Българския лекарски съюз и НЗОК се отпускат повече средства, като те ще са разпределени за определен тип дейности, които до сега не са били финансирани по правилен начин, каза Спасков. След поредица от действия се очаква по-добро качество на здравеопазването за пациента.

Става въпрос за дейности, които са били под тежък контрол на НЗОК и се изисква одобрение за извършването им като  изследване с ядрено магнитен резонанс. Сега отпада нуждата от специално одобрение на НЗОК, което ще скъси времето, в което пациента чака. Гостът смята, че ще има достатъчен контрол над тези средства и това ще намали вероятността за източването им.

Също така се увеличават възможностите за профилактични прегледи и честотата им и са възможни повече видове прегледи, за да се откриват по-рано заболявания и да се вземат бързи мерки. Значителен брой изследвания се насочват и към извънболничната дейност, което ще ги направи по-достъпни за пациентите.

„Едно от новите неща, на базата на този документ, ще се увеличат стойностите за заплащане, по някои от клиничните пътеки и то в рамките на около 20%, а не трябва да забравяме, че инфлацията в някои отношения надскочи 20%. Това, което засяга обикновения гражданин, когато говорим за недостиг на пари в здравеопазването е, че голямата част от парите, които са определени за здравеопазване отиват за лекарства, консумативи, болничен престои и тн., както и за заплати на персонала и всичко това е необходимо да се увеличи, когато върви тази инфлация. Също нещо, което е значимо е, че има значителен прогрес в медицинските дейности, а там където има прогрес и има нови технологии, тези нови технологии особено в началото са по-скъпи.“

Гостът обясни, че често хората вярват, че дигитализацията ще реши всичките проблеми на системата, говорейки за електронните рецепти. Те не гарантират спиране на източването на дадени продукти, а дават прозрачност и възможност да се реагира на това. Гостът обясни, че трябва да се внимава с въвеждането на електронните рецепти, тъй като може да лишат, някого от лекарства, като например хора в малки населени места със слабо интернет покритие или аптеки, които нямат нужното оборудване.

Гостът критикува разпоредба, целяща да балансира възнагражденията в болниците, като обясни, че заплащането на болниците идва от обема на работа, която извършват и  разпоредбата се опитва да спаси неработещи структури.

„Тук идва въпросът – ще спасяваме ли тези, които имат много по-малка дейност и има ли смисъл в това спасяване, или ще търсим нови технологии, за да решим здравните проблеми на хората. Говоря най-вече за общинските болници, за да може да съществува една болница, визирам в случая главно общинските, тя трябва да обслужва някъде около 40 000 души население, за да може да работи добре – да има приток от пациенти, а когато има приток от пациенти ще има и средства за поддържането на тази болница. По-малките населени места започна обезлюдяване и вече няма достатъчно население, за да може в тази болница да има достатъчен поток, това довежда до деквалификация на персонала и нежелание на останалите хора да се лекуват в тези болници и те се пренасят, пътувайки към някои други, оставяйки една малка част от населението, която няма възможности за такова пътуване. Сега нашият поглед е насочен към тези хора – какво да правят тези, които нямат средствата. Много по-евтино е да се създаде една служба, която да ги транспортира до съседния град, отколкото да създаваш болница, която така и така не работи.“

Той смята, че болниците, които нямат достатъчно пациенти не трябва да бъдат спасявани, като на тяхно място да се изградят медицински центрове и центрове за спешна помощ.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

fallback
fallback