В края на декември 2023 г. Стопанският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ сключи финално договора за финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост за т.нар. туининг проект. Този проект означава пренасяне на опит и капацитет от водещи университети в Европа. Две са основните теми за проекта – моделиране на енергийни пазари и иновации в енергетиката. Проектът е на стойност 2,7 млн. лева и ще се изпълнява до средата на 2026 г. Партньори са четири водещи университета – Кьолнският университет, Виенски технически университет, Технологичен университет Дъблин и Гронингенски университет. Това заяви доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

Някои от основните цели, които са заложени в проекта, са свързани с повече публикации в т.нар. индексирани издания, които са видими в международните бази данни на научни публикации. В рамките на проекта ще има възможност да се осъществят множество обучения, които да бъдат проведени на място от водещи изследователи от четирите университета и Стопанският факултет да изпрати свои изследователи в тези четири водещи центъра свързани с енергийната икономика, каза Георгиев.

Основните мерки на туининг проектите са насочени към повече мобилност, към съвместни научни изследвания, повишаване на изследователския и административния капацитет. Именно в тези области традиционното финансиране не достатъчно, за да може да се направи по-сериозен скок в научните изследвания, допълни Георгиев.

Няколко са пазарите, в които се срещат университетите, научните институти и бизнесът. Единият е пазарът на труда, чийто дефицити преодоляхме с много активна комуникация с бизнеса. Това, което успяваме да направим, е да поканим достатъчно често бизнесът в учебните аудитории, да направим достатъчно формати, в които да се срещат работодатели и студенти - с цел да се дефинират много по-ясно кариерните пътеки, които трябва да бъдат следвани. Много е важно при дефинирането на учебните програми да има активно участие на бизнеса, смята Георгиев.

Друг пазар, на който се срещат висшите училища и бизнесът, е пазарът на иновациите и трансфера на технологии – нещо, за което отдавна се говори, но все още нямаме достатъчно добър модел на взаимодействие спрямо други държави. В рамките на Института по право, икономика и интелектуална собственост на СУ се осъществяват редица обучения на учени за това как научните изследвания да бъдат комерсиализирани във взаимодействие с бизнеса, разказа още Георгиев.

„След няколко години това би означавало, че университетът може да бъде не само притежател на интелектуална собственост, но и да я комерсиализира като я отдава на бизнес организации и създава съвместни инициативни дружества с тях.“

Ролята на специалистите по интелектуална собственост е да покажат каква е практическата приложимост на съответното научно ново знание. Това в България през последните години не се е случвало достатъчно. Опитваме се да променим това, като следваме най-добрите модели, подчерта Георгиев.

През пандемията от COVID-19 за първи път видяхме прехвърляне на български студенти от чуждестранни университети обратно в България. В този процес обаче, получаваме обратна връзка, която показва, че самият образователен процес и връзката с бизнеса навън, не се различава от условията в България, а понякога студентите получават дори по-малко от това, което могат да получат у нас, коментира Георгиев.

„Забелязваме все по-голяма тенденция както на връщащи се в България студенти, така и на такива, които завършват бакалавърска степен в чужбина, но искат да изкарат магистър в България. Причините за това са, че цените са много по-различни и в България безработицата е доста ниска, а реализацията в някои сектори е много обещаваща.“

По отношение на границата за това висше училище да не се превърне във функция на определени корпорации Георгиев посочи, че когато имаме недостатъчно базово финансиране на университетите в България, случването на някои промени не трябва да се превръща в базов източник за финансиране. По-добре е да се търси нещо надграждащо като интересни нови проекти и създаването на съвместна научноизследователска дейност.

„През последните години се очертават някои положителни тенденции като дефиниране на изследователски университети, множество научни програми и достъп до европейски програми. Това, което не е достатъчно, е изчистване на въпроса с базовото финансиране, а то би създало друг пазар на труда в научните организации във висшите училища.“

В държавния бюджет тази година се обърна повече внимание на т.нар. общински проекти, на децентрализацията на инвестиционните разходи – това задава друг тон, в който може регионалните общности да приоритизират проектите, които искат да придвижат напред, за да има по-добро развитие на съответния регион, отбеляза Георгиев.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.