Щетите от руския енергиен монопол надхвърлят средствата, които получаваме от ЕС

Руслан Стефанов, програмен директор и гл. икономист в Център за изследване на демокрацията (ЦИД), "Светът е бизнес", 13.05.2022 г.

21:01 | 13 май 2022
Обновен: 17:48 | 16 май 2022
Автор: Даниел Николов

България никога не е била толкова зависима от руски газ, както на някои им се иска да вярваме, а в момента е и доста по-добре подготвена в сравнение с кризата от 2009 г., но трябва да помисли за поемането на контрол над руските енергийни компании в страната. Реалните притеснения на бизнеса и населението от повишението на цените на горивата се експонират чрез финансиране от действащи в България руски компании. Българските енергийни връзки с Русия са градени с десетилетия и често са служили за натиск върху политическите и икономически решения на правителствата. Това коментира Руслан Стефанов, програмен директор и гл. икономист в Център за изследване на демокрацията (ЦИД), в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

"Мрежите на КГБ с българската "Държавна сигурност" се преобразуваха в икономически структури - Кипър в продължение на десетилетия беше инвеститор номер едно в България, откъде мислите са тези пари? При условие че има такива зависимости, българският бизнес ще бъде заинтересован политически да не се случва прекъсване на тези връзки, но това ще отвори възможности за по-голямо разнообразие и по-голяма конкуренция. В енергетиката с години затваряхме такава възможност именно заради тази зависимост от Русия - от "Нефтохим" през Белене. Това са отново милиарди на българския данъкоплатец - точно тези кръгове отново ни изиграха и ни вкараха в още няколко милиарда минус... Милиардите, които сме надплатили заради монопола на руски нефт и газ тук, надминават парите, които получаваме от Европейския съюз за един програмен период."

Едно от неприятните за Путин и Кремъл последствия от войната ще бъде загубата на "меката сила" в страни като България и Словакия. Докато в Унгария политическото ръководство е про-кремълско заради собствената си политическа изгода, "в България ситуацията е доста по-сложна - освен за политически сделки, става дума и за много пари, които много години влизат в българската икономика, особено в енергетиката", коментира Стефанов.

Много хора, които са били замесени с руски енергийни проекти, в момента защитават и пропагандират опорните точки на Кремъл. Ситуацията се обърква допълнително от подобни действия от БСП и от уж националистически, но на практика про-руски, про-кремълски партии като "Възраждане", "Атака", каза Стефанов. Мнозинството от българското население все пак промени нагласите си спрямо Москва - над 60% смятат, че Русия е агресор - и това е допринесло за по-твърдите позиции на "Продължаваме промяната" (ПП) и "Има такъв народ" (ИТН). 

"Българският бизнес, който е бил свързан с получаване на комисионните около договорите на Кремъл в България, най-вероятно ще загуби конкурентоспособност."

Покачването на цените на световните енергийни пазари усложнява ситуацията с България, но това повишение се случваше и преди войната, каза Стефанов. "Това повишение започна от средата на миналата година и то беше част от зависимостта на Европа от [руски] газ и нефт."

Русия тогава изпълняваше само договорните си задължения и не предоставяше допълнителни количества, вероятно в подготовка за инвазията, но Москва "води тази война от много години", каза Стефанов.

"България плащаше в продължение на десетилетие по-високи цени от Германия - това е част от тази война. Как българският бизнес ще има конкурентоспособност, когато плащаше повече за газа си отколкото германският бизнес? Ако сравним цените, ние надплащахме 300 млн. годишно, които изтичат от българската икономика."

"Изнервянето на Кремъл спрямо позицията на България идва оттам, че те също разбират, че България има опции и може да се еманципира. За това бяха активирани всички тези хора, които повтарят опорните точки [на Москва].

Във всички български правителства от Луканов насам е имало притеснения, че може да бъдат свалени от Москва, каза Стефанов.

"Спомнете си приватизацията на "Нефтохим" - тя ефективно не беше приватизация, а на практика избор между различни руски компании, със същата опорна точка, която сега пак ни се продава, че не можем да преработваме друг нефт. Същото опорна точка беше и при "Белене", когато дадохме милиардите на Русия без конкуренция, в противоречие с българската енергийна и национална сигурност. Всички тези неща се повтарят и би било страшно глупаво, ако българските политици не проявят лидерство и не прекратят или намалят тази зависимост."

Прекъсването на проекта "Южен поток" вече е допринесло за частичното намаляване на тази зависимост, добави Стефанов. "Тогава ни спасиха ЕС и нашите партьори от САЩ, но не трябва да забравяме, че решенията се взимат тук... Не бих умаловажил ролята на българските правителства и натиска, под който биват поставени."

В коментар за обявената от правителството проверка на строежа на "Турски поток, Стефанов заяви, че очаква да се изсветлят участници, които е трябвало да бъдат под санкции в България след наложени по това време такива в САЩ и Европа. Освен политическа воля за такова разследване, ще е нужна и сериозна работа от службите по национална сигурност, които "прекалено дълго време са били под влиянието" на Кремъл.

В България не беше направено нищо срещу руската агентура, докато не се получи външен натиск за действия за взривовете в оръжейни складове след разследвания на подобни случаи в Европа, каза Стефанов.

"Нито една служба в България въобще не разглеждаше възможността да има връзка с Русия. Никой не посмя дори да си помисли, че трябва да се разследва подобна връзка."

Европа трябва да преживее подобен катарзис по теми като "Северен поток" в Германия, парите от руски олигарси в Лондон, банките в Австрия, Унгария, смята Стефанов. "Всичко това говори за една много сериозна обвързаност и мрежи."

Руските компании и рафинерии очевидно не са правили само бизнес, но и политика, в Европа и в момента Германия обсъжда промени в законите си, които ще позволят на държавата да управлява такива дружества. България също трябва да действа в подобна посока, каза Стефанов.

"И ние трябва да сме подготвени след налагането на газово и нефтено ембарго българската държава да може да управлява тези компании, които са с руска собственост, тъй като очевидно те са недобронамерени." 

България има уникален шанс да се отърси от зависимостта си, тъй като позицията на ПП и ИТН се е променила, а даже БСП разбира, че националният ни интерес се разминава много сериозно с Москва.

"Българският интерес беше излъган за пореден път по особено брутален начин от Русия със започването на войната. Той беше предаден, както беше предадена германската политика на взаимодействие с Русия...

Моделът, който Русия ни предлага с тази война в Украйна, е да се върнем в 20-те години на миналия век - силните правят каквото си искат, а ние слабите да се съобразяваме в зависимост кой е на власт при силните и дали настроението му е добро или лошо...

Нашият интерес е много по-добре защитен в ЕС и мисля, че всички политици от основните политически партии разбират много ясно това. Всяка европейска страна е малка в сравнение с тежестта на ЕС и всички разбират, че работенето им заедно и спазването на общи правила, които могат да се променят от всички, е по-добро от това, което им предлага Русия като международен ред."

Как се разпростира руската мрежа на влияние в българската политика и енергетика и какви са прогнозите за войната в Украйна може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.