Колко успяха да спестят българите по време на пандемията

Владислав Русев, главен изп. директор на "Пенсионно осигурително дружество Алианц България", "В развитие", 18.10.2021 г.

15:30 | 18 октомври 2021
Обновен: 12:50 | 21 октомври 2021
Автор: Даниел Николов

Брутните финансови активи на българските домакинства са нараснали само с 0.1% през 2020 г., което е най-слабото увеличение от 2000 г. насам. Световните финансови активи достигнаха рекордните 200 трилиона евро в края на 2020 г. и за първи път в историята надхвърлиха 300% от глобалния БВП, показва докладът Allianz Global Wealth Report 2021. Държавните пандемични помощи и феномена на принудително спестяване имат основна роля за този ръст, коментира Владислав Русев, главен изп. директор на "Пенсионно осигурително дружество Алианц България", в ефира на предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.

"В България помощите не бяха толкова големи, колкото в Западна Европа и САЩ - в България помощите са влезли веднага в обращение." 

В страната доминиращ дял имат спестяванията в банковите депозити, като тази тенденция се променя при по-младите поколения. 

Има голям ръст през 2020 г. на доброволното допълнително пенсиониране, което не е толкова заради масова спестовност, а реакция на масовите ниски лихви по банковите депозити - хората започнаха да търсят нови начини за инвестиране, коментира Русев.

Докладът на Allianz показва, че се запазва тенденцията за свиване на глобалното неравенство. Разликата е била 89 пъти между богатите и бедните държави през 2000 г., сега е 22 пъти, след лек обрат през 2019 г. 

България се различава от всички източно европейски държави, където има по-равномерно разпределение на богатството. Страната е много по-близо по този показател до САЩ, Великобритания, Русия и Германия, където неравенството е високо.

Между 2010 г. и 2021 г. два пъти се е увеличило богатството на домакинствата в България, но това се дължи в голяма степен на по-богатите, коментира Русев.

Като процент на дълговото бреме от БВП България може да се сравнява с останалата част от Източна Европа, но ниско доходните групи са по-застрашени от неплатежоспособност и са по-голяма част от населението (45%).

"Принудителните спестявания глобално са се насочили основно към банкови депозити, но по-скоро става дума за пари, които са останали неизхарчени по сметките. Този ефект дава и необичайния ръст от 9.7% за 2021 г. на брутните финансови активи", обясни Русев.

Очаква се ефектът на принудително спестяване да отмине с края на държавните помощи.

В САЩ 70% от ръста на спестяванията е заради нарастване на цената на финансовите активи и изключителното разпространение на инвестирането в акции - в Европа този дял е 46%, а в Германия - само 11%.

Активите на ценни книжа са нараснали глобално с 10.9%, а активите на застрахователните и пенсионните фондове са се увеличили с 6.3%, което е близо до средното. Няма системна причина или реален спад на пенсионните фондове, а по-скоро може да се говори за необичайни нива на спестявания и задържания на средства в банки и други инвестиционни инструменти, коментира Русев.

Запитан за възможностите за "зелено" спестяване, Русев заяви, че това може да се случва заедно с инвестирането в старини. "Всички институционални инвеститори се съобразяват със зеления преход. За Allianz зелената идея е мисия - това е нещо, с което няма да се прави компромис." 

Наблюдава се и увеличение на дейността на дребните инвеститори, които се възползваха от новите платформи и криптовалутите. Това са по-млади, по-динамични хора, които търсят интересни за тях финансови инструменти, каза Русев и добави, че тези инструменти са по-рискови от традиционните.

Делът на средната класа намалява в глобален мащаб, но намалява и нискодоходната класа, каза Русев и обясни, че има и промяна в методологията на изготвянето на доклада.

Повече за глобалните тенденции в богатството на света в доклада Allianz Global Wealth Report 2021 може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.