Ситуацията, в която Конституционния съд се произнася за член на министерски съвет и образно казано за народен представител, не е прецедент в новата българска история. През вече далечната 1992-а година, след падането на правителството на Филип Димитров, БСП предлага за министър-председател Петър Бояджиев. В срока от 7 дни, в който той трябва да състави кабинет, се установява, че той има и френско гражданство. Това противоречи на Конституцията и мандатът е бил считан за неизпълнен. В сегашната ситуация обаче има разлики. Президентът е назначил служебно правителство, но се появява информация, че единият от министрите е с двойно гражданство. Фактическото състояние не е предмет на произнасяне на Конституционния съд, защото Кирил Петков живее в България. По-скоро трябва да се установи дали той е все още е в политико-правна връзка с Канада. Това заяви доц. Наталия Киселова в ефира на “В развитие” с водещ Делян Петришки. 

Според нея, могат да се намерят сходности в казуса на Кирил Петков и този с Жорж Ганчев от 1996 г. При случая с Жорж Ганчев, Конституционният съд влиза в пряка кореспонденция с представителя на САЩ в България и така се установява, че народният представител Жорж Ганчев има двойно гражданство. 

“ Конституционният съд трябва да иска потвърждение от Канада. Ние искаме всичко да решим веднага, а едва вчера бе сезиран Конституционния съд. Няма как днес всичко да е готово.”

Очаква се в петък служебният външен министър да даде информация за ситуацията с гражданството на Кирил Петков, ако такава няма, то вече ще разчитаме на произнасяне от Конституционния съд. Доц. Киселова пояснява, че субективното усещане на едно лице, не са предпоставка за начина, по който ще се произнесе Конституционния съд. 

“Изявите на служебния министър Кирил Петков целят по-скоро той да представи своята визия за нещата. Въпреки това, докато не се установи реално нарушение, не съществува никакъв проблем той да продължи да бъде икономически министър.” 

В ефира на “В развитие” доц. Киселова сподели, че с интерес следи как политическа партия ГЕРБ е станала пръв защитник на Конституцията. Тя каза това по повод днешната дата - миналата година на 17 август от ГЕРБ обявиха, че ще предложат проект за нова конституция. Наталия Киселова посочва, че през изминалите години се е налагало Конституционния съд да бъде сезиран най-много пъти по казуси за противоконституционни проектозакони, които са били предложени именно от ГЕРБ. 

“Всеки път ставаше едно и също съвпадение - точно преди Конституционния съд да се произнесе, законът беше променян и така ГЕРБ все се разминаваха с това да им върнат проектозакона и да го обявят за противоконституционен.” 

Според нея, през цялото това време ГЕРБ са получавали сериозни критики от президента Румен Радев, като сега пред тях се отваря възможността да отправят същите тези критики към него. Ако Конституционният съд се произнесе, че има нарушаване на Конституцията, то вероятно ГЕРБ ще изискват Румен Радев да поеме сериозна отговорност. 

Доц. Наталия Киселова е на мнение, че президентът Румен Радев провежда още един път консултации с политическите партии, като опит да ги стимулира да си говорят. Конституцията му позволява да го направи, и според нея, не е необходимо разговорите изцяло да стават достояние на медиите или да се провеждат чрез нападателни постове в социалните мрежи. 

“Нито през 92-а беше лесно да се състави правителство с мандата на третата политическа сила, нито през 2005-а. Да, вероятно е било с цената на компромис и не е станало по възможно най-добрият начин.”

Тя вярва че ИТН, като парламентарна група, са хора, които осъзнават какво се случва. Всички други партии са заявили, че ще подкрепят дори мандат на БСП. Реално ИТН са показали, че и те правят отстъпки. Причината те да са непредсказуеми, е защото искат да са различни, искат да направят всичко по един нестандартен начин. Въпреки това и те са способни на определени компромиси. Истината е, че “Има такъв народ” подписаха споразумение, което да бъде като гарант за парламентарните групи. На всеки един изпратиха подписано споразумение. Сега също могат да помислят и да отстъпят при така стеклата се ситуация, смята доц. Наталия Киселова.

“ След това идва ролята на президента Радев и партиите да преценят какво може и какво не. Декларация и програма са най-чистия начин това да стане.”

Интересен е паритетът, който доц. Киселова прави между поведението на “Има такъв народ” и това на бившия президент на САЩ - Доналд Тръмп. 

“Тръмп имаше една теза, която може да я видим и при ИТН, че той искаше да пресуши политическото блато. Той се опита да го пресуши това блато като хвърля камъни в него и така и той се опръска. Поради тази причина в определени ситуации се наложи да сменя съветници. Тази динамика доведе до неговите залитания и непоследователни ходове.”

Наталия Киселова е на мнение, че ИТН също искат да пресушат блатото, за да “може да се пие чиста вода”. Според нея, въпреки че от “Има такъв народ” искат да са уникални и антисистемни, те трябва да разберат, че инструментите, които използват, трябва да бъдат тези, които са предвидени от Конституцията, закона и правилника на Народното събрание. Друго, което тя посочи, е, че ИТН дори не са първата антисистемна партия в близката история. По нейно мнение “Атака” са имали подобно поведение, ГЕРБ в началото също, както и “България без цензура”, която не успя да влезе в парламента.

Целия разговор вижте във видеото. 

Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.