Липсата на европейски бюджет е в ущърб за всички държави членки и дано Полша и Унгария също го осъзнаят. Сценарий за "изгонването" им от Европейския съюз е нереалистичен, но най-вероятно върху тези две държави първоначално ще бъде оказан натиск, след това може би ще има някаква форма на договорености извън тези в бюджетната рамка. Това заяви Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и директор на Института за икономика и международни отношения,  в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Обвързването на принципа за върховенството на закона при отпускането на многогодишната финансова рамка на ЕС беше по настояване на Европейския парламент и повечето страни членки на база на логиката, че не е редно европейските данъкоплатци да превеждат значителни субсидии на държави, неспазващи основните европейски принципи...  най-гласни в това отношение бяха така наречените спестовни страни членки, сред които е Нидерландия".

"Но между първоначалната идея и крайното решение, което беше съгласувано с ЕП, се направиха много компромиси и договорът, който подлежи на ратификация, е доста по-слаб от оригиналния текст", поясни Ивайло Калфин.

"Макар и да е започната процедурата по член 7 - лишаването на право на глас на дадена държава, тя е изключително трудна и бих казал неработеща. Необходимо е квалифицирано мнозинство в Европейския съвет по предложение на Комисията, което да обосновава защо една държава не спазва върховенството на закона".

Бившият вицепремиер коментира, че отпорът на Полша и Унгария във връзка с бюджета е въпрос на приниципи - "те са непрекъснато във фокуса на критиките, посочват се като лош пример, започнати са процедури срещу тях и биха искали да избегнат спирането на средствата".

Според Ивайло Калфин съществува и друг мотив за ветото на Будапеща и Варшава - "по вероятно е те да искат нещо в замяна, тъй като знаят колко неработещ е член 7".

"За съжаление, това е недобра, но и работеща практика в ЕС - чрез спиране на съгласието по една тема да се търси компенсация по друга".

В заключение директорът на Института за икономика и международни отношения прогнозира, че копромисно решение е вероятно да бъде постигнато в края на тази година.

"Ако германското председателство не успее да го направи, много по-тежко ще бъде на следващото в Португалия и най-вече на това след него, което е в Словения - една от страните, които подкрепиха ветото".

Целия разговор може да видите във видеото

Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.