Етиопия официално обяви завършването на проекта за мега язовир и хидроелектрическа централа на река Сини Нил – стратегически инфраструктурен обект, известен като Големият етиопски язовир за възраждане. Очаква се той да бъде тържествено открит през септември. Проектът, започнат през 2011 г., е не само най-големият по рода си в Африка, но и сериозен геополитически фактор, който вече повече от десетилетие поражда напрежение между Етиопия, Египет и Судан, това коментира Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова. 

Събеседничката припомни, че според споразумения от 1929 и 1959 г., сключени по време на колониалната епоха, Египет и Судан разполагат с почти изключителни права върху водите на река Нил. Това на практика изключва останалите държави по течението, включително Етиопия – основният източник на водите на Сини Нил – от справедливо ползване на този ресурс.

“И двата договора са колониални, с отчитане на интересите по-скоро на големи европейски икономики, отколкото на интересите на африканските страни.”

Язовирът е разположен на 30 км от границата със Судан. С инсталирана мощност от над 5 гигавата, централата има потенциала да осигури електроенергия за около 60% от етиопското население, което в момента няма достъп до електропреносната мрежа. Част от турбините вече работят, а пълният капацитет предстои да бъде достигнат.

„Етиопия е една от страните, в която 75% от населението е в агробизнеса, официално. И това е електричество в Етиопия, което ще достави електричество на 60% от населението, което към момента няма достъп до мрежата, а няма достъп до мрежата, защото няма производство на електроенергия.“

Напрежението между Етиопия и Египет остава високо. Кайро дълго време настояваше за запазване на старите договорки, които й гарантират контрол над 100% от водите. Въпреки това, в последните седмици Египет за първи път даде сигнал, че е готов за преговори.

Судан, от своя страна, наскоро постигна двустранно споразумение с Етиопия, с което практически се оттегля от общия фронт с Египет. Това поставя Кайро в изолирана позиция.

„Аз лично очаквам да има една по-разумна позиция и да се приеме правото на страните, на африканските страни, на развиващите се икономики, най-слабо развитите за момента все още страни в Африка, да имат своето право да използват води, които преминават през територията им.“

Проектът получава и все по-силна подкрепа от други африкански страни, особено тези в басейна на Белия Нил, които макар и пряко необлагодетелствани от язовира, виждат в него модел за устойчиво развитие. На срещата на Африканския съюз в Руанда миналата година, лидерите подчертаха производството на електроенергия като приоритет номер едно за континента.

Събеседникът напомни, че изграждането на язовира е струвало над 4,5 милиарда долара – над 8% от БВП на Етиопия. Страната също така е силно задлъжняла, като през 2024 г. е получила над 1,7 милиарда долара финансиране от Международния валутен фонд.

„Етиопия получи $1,3 милиарда от Международния валутен фонд, което включва и преустройство на икономиката, реорганизация, повишаване на ефективността, но по всички случаи става дума за едни средства, които в някакъв момент ще трябва да бъдат връщани. И няма как да бъдат връщани, ако няма развитие, икономическо развитие.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.