В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Едва ли България ще види покана за присъединяване към еврозоната през 2025 г.

Веселин Бекяров, главен валутен дилър на iBanFirst България, „В развитие“, 27.03.2024 г.

16:40 | 27 март 2024
Автор: Антоанет Василева

Според Министерството на финансите очакванията са към края на годината България да достигне инфлацията по Маастрихтските критерии. Очакваме по-висока инфлация в България, защото все още виждаме някои дисбаланси в икономиката. Не е сигурно обаче, че ще намалее дотолкова, за да покрие критериите тази година. Прогнозираме около над 3,9% инфлация на годишна база, което не се вписва в критерия до 1,5% по-висока инфлация в двете икономики с най-ниска такава в еврозоната. Вероятно няма да видим покана юни месец за присъединяване на България към еврозоната през 2025 г. Това коментира Веселин Бекяров, главен валутен дилър на iBanFirst България в предаването „В развитие“ водеща Вероника Денизова.

Инфлацията в САЩ в последните 2 месеца въпреки че намалява и се доближава до нивата на Фед от 2%, показва устойчивост. Притесненията през следващите два месеца са свързани с това дали няма да покажат известен ръст, което би предизвикало федералните банкери да преосмислят своите виждания за намалението на лихвите, отбеляза Бекяров.

От 2007 г. насам първото увеличение на лихвите от Японската централна банка беше широко прогнозирано от инвеститорите, но донякъде не оправда техните очаквания. В Япония дефлацията продължи от края на 80-те години до 2022 г. с редки изключения, а Японската централна банка (ЯЦБ) се опитваше с всякакви средства да стимулира потреблението в страната. Това не се случи дори след като през 2016 г. взеха интересното решение да приемат отрицателните лихви в опит да стимулират икономиката, изтъкна Бекяров.

Едва в началото на 2023 г. инфлацията достигна до нива, в които се заговори, че може би краят на тази ултра хлабава политика ще дойде съвсем скоро. Синдикатите в Япония успяха да договорят най-високото увеличение на заплатите от три десетилетия, което показа, че икономическите агенти и компании успяват да прехвърлят тези разходи към крайния продукт. Това от своя страна натисна инфлацията и ЯЦБ видя възможност да прекрати ултра хлабавата политика, което от своя страна даде резултат в увеличението на лихвите, обясни Бекяров.

„Това обаче не беше достатъчно и пазарите бяха разочаровани, тъй като освен увеличението на лихвата ЯЦБ вече няма да определи и дългосрочните лихви – т.нар. контрол на кривата на доходността. Спирането на покупки на ETF-и не беше достатъчно, за да убеди инвеститорите, че ще има последващи увеличения на лихвите, а напротив.“

Централната банка продължава да изкупува до 40 млрд. долара облигации на месец и не даде никакви планове за по-нататъшното развитие на лихвените проценти, което разочарова пазара, допълни още Бекяров.

След като японската йена се срина до 34-годишно дъно започнаха коментари, че е възможно да достигне още по-ниски нива. Говори се за 155 долара японска йена, което според Бекяров няма да бъде допуснато от ЯЦБ. Японската валута все още е любима на т.нар. кери трейдъри, които взимат назаем ниско доходни активи и инвестират в по-високо доходни валути. Това е причината за незавидното състояние на йената в момента. Консенсусът обаче е, че в средносрочен и дългосрочен план йената ще се стабилизира и поскъпне.

„Ако икономиката и потреблението в Япония продължат да растат, вероятността от допълнителни повишения на лихвите остава, а с това и възстановяването на японската йена.“

В случай, че японската йена успее да стабилизира и да поскъпне, това определено ще има относително негативен ефект върху българските компании, които имат търговски взаимоотношения с Япония, защото доставките на стоките, които се внасят оттам, ще поскъпнат. Това обаче не се вижда в краткосрочен и средносрочен план напълно. Тук идват т.нар. защити от валутен риск, които българските фирми могат да прилагат, а предвид срива на японската валута, това е идеален момент за прилагане на подобни стратегии, смята Бекяров.

„Това, което трябва да се проследи е реакцията на останалите основни валути срещу японската йена, тъй като това би се отразило и върху цената на евро-йена.“

Доброто представяне на американската икономика и все още високата инфлация слага спирачки върху поскъпването на йената спрямо щатския долар. Трябва да имаме предвид, че Фед е в най-комфортно положение спрямо всички останали банки, тъй като икономиката на САЩ се развива най-добре.

Вероятно ЕЦБ ще намали лихвите през юни месец, както и Английската централна банка през август. Очакваното понижение на лихвения процент през юни се дължи на сравнително добре развиващата се инфлация по отношение на приближаване на нивата, към които се стреми ЕЦБ. За първи път от няколко години имаме намаление на доходите на населението в ЕС, което дава увереност на централната банка.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.