fallback

В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

При драстично влошаване на ситуацията с Тайван има риск от ефект на доминото

Владимир Шопов, политолог и анализатор, във "В развитие" 04.01.2024 г.

16:25 | 4 януари 2024
Автор: Георги Месробович

Три точки на напрежение ще бъдат следени от близо в Азия през 2024 г. Едната е свързана с Тайван и предстоящите президентски избори, които ще определят отношенията с Китай. Сближаването на Северна Корея и Русия също трябва да се следи и евентуалното развитие на космическите планове на Ким, като там  може да очакваме проблеми, идните месеци. Третата точка е Южнокитайско море, в което САЩ и Китай бяха на косъм от сблъсък. Тези три точки на конфликт са доста различни по отношение на рисковия потенциал, който носят. Ситуацията около Тайван носи най-голям регионален и глобален риск и риск от ефект на доминото, ако има драматично влошаване на ситуацията, това коментира Владимир Шопов, политолог и анализатор, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

През 2023 г. станахме свидетели на развитието на горещи точки и конфликтни зони в Азия. Три от тях са тези, които очакваме да претърпят развитие по посока ескалация през 2024 г., каза Шопов. В Тайван предстоят президентски избори, които ще определят отношенията с Китай, като виждаме, че Пекин се опитва да затегне контрола и ставаме свидетели на по-чести нахлувания в морското и въздушното пространство на Тайван.

Положението със Северна Корея е друга точка, която ще бъде наблюдавана отблизо през 2024 г. През 2023 г. нещата изглеждаха по-спокойни и предвидими, но близките политически и икономически отношения на страната с Русия дават увереност на режима в Пхенян. За Северна Корея военните продажби към Москва са изключително важни от финансова гледна точка. Лидерът Ким през 2023 г. заяви, че има амбиции за поставяне на спътници в космоса с помощта на Русия.

„Там може да очакваме, през идните месеци, проблеми.“

Третата важна конфликтна точка е Южнокитайско море, където САЩ и Китай бяха на косъм от пряк сблъсък. Виждаме поведението на държави като Филипините и Виетнам, които са склонни да изоставят политиката си на търпение към Китай.

„Аз изброявам тези три точки на конфликт, като на пръв поглед те изглеждат групирани, но те са доста различни по отношение на рисковия потенциал, който носят. И е важно да кажем, че все пак ситуацията около Тайван носи потенциално много повече риск – регионален и глобален – и съвсем реалистичен ефект на доминото, ако станем свидетели на драматично влошаване на ситуацията.“

Не бива да се изключва вероятността от нови конфликти в региона. Като има потенциален риск от разпалване на тлеещ конфликт или приливане на конфликти, които са на границата между Близкия изток и Централна Азия.

На 13-ти януари ще се проведат президентски и парламентарни избори в Тайван. Гостът обясни, че в кампанията партията, която е близка с Китай, нарече този вот „въпрос на война и мир“. Изборите за президент в страната биват спечелени от кандидата, който събере най-много гласове в един тур. Тази система дава превес на прогресивния кандидат на управляващите, тъй като про-китайско настроената опозиция е в две различни партии с двама отделни кандидати.

Гостът очаква, ако данните от проучванията се потвърдят и прогресивната партия спечели изборите да видим продължение на сегашната политика на Тайван – на пълзящо дистанциране от Китай.

„Моето лично очакване е, че това е по-вероятния изход (победа на прогресивната партия). Най-малкото, защото през последните месеци на практика нямаше нито едно проучване, което да сочи доминираща подкрепа за някой от другите кандидати. Тайван е една от най-добре функциониращите демокрации в Азия и в такива системи изборите носят елемент на неяснота и потенциална изненада. Но по-скоро везните клонят към победа на управляващите и на Уай и съответно продължаване на нарастващото напрежение свързано със страната.“

Очаква се на изборите в Индия тази година да няма изненади, като Моди най-вероятно ще задържи властта. Той овладя управлението на страната до такава степен, че международни организации и наблюдатели поставят под въпрос демократичния статут на Индия, като шведска организация за изследване на демокрацията определя страната като електорална автокрация, тъй като след избирането на управляващи има много малко работещи механизми за техния контрол.

„Един трети мандат на Моди, според мен все повече ще поставя въпросителни пред една част от западните партньори, за това колко страната може да си позволи да отиде в непазарна и авторитарна посока.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.

fallback
fallback