В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Китай се подготвя за евентуалните санкции на САЩ с политика за самодостатъчност

Владимир Шопов, политолог и анализатор, във "В развитие", 26.10.2023

16:30 | 26 октомври 2023
Обновен: 16:33 | 26 октомври 2023
Автор: Антоанет Василева

Темата за подготовка на евентуални санкции към Китай от САЩ в случай на превземане на Тайван се изследва от години и напоследък има голям скок в интереса към нея. Причината е свързана с политическите послания от президента Си Дзинпин от голямото нарастване на инвестициите във военните програми и в непрекъснатото ескалиране на различните военни маневри, свързани с евентуални сценарии за превземане на острова. Междувременно в Австралия не бе одобрен референдума за правата на коренното население, чийто цел бе да се създаде тяло към парламента, което да осигури представителство и да даде конституционен статут на неговите права. Това заяви Владимир Шопов, политолог и анализатор в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.

Оценка на Пентагона показва, че през последната година са установени десетки хиляди нарушения във въздушното пространство – става въпрос за ускоряваща се подготовка, чиято цел е Китай да има готовност и реалистичен сценарий за овладяване на острова. Оценката, която се възприема от западните държави е, че на политическо ниво различните институции в страната изпълняват политическа задача за готовност за такава операция към 2027 г., обясни Шопов.

„Китай има възможност да наблюдава как се осъществява безпрецедентно обхватен режим на санкции по отношение на Москва в ситуация на западна консолидация.“

През последните години има нарастване на изследователския интерес към изследване на различни райони в академичния състав в страната. През последното десетилетие в Китай бяха създадени над 40 изследователски института за изследване на Югоизточна Европа, отбеляза политологът.

Важно е да се изследват внимателно механизмите, по които би сработил санкционен режим. Любопитно е, че се води дебат между самите изследователи и има една малка група, която настоява, че няма да се стигне до този сценарий – при нахлуване в Тайван винаги съществува еквивалента на ядрената опция – взаимно унищожаване на двете икономики поради огромната им степен на взаимозависимост, посочи още Шопов.

Във връзка с процеса на разкачване между двете държави трябва да се отбележи, че Китай се готви на макро ниво за такъв сценарий през политиката си за самодостатъчност. Желанието на Пекин не просто да разшири палитрата от държави, от които внася енергийни ресурси, а да увеличи собствения си капацитет за тяхното преработване – може да се разгледа като защитен механизъм при налагане на санкции, подчерта анализаторът.

Според Шопов големият въпрос е дали Западът би рискувал и каква икономическа и политическа цена би бил склонен да понесе при евентуална атака от страна на Китай за превземане на Тайван.

„Върви процес към подобрение на отношенията между Китай и Австралия. Този пример дава поглед върху лимита на налагането на санкции от китайска страна към други държави.“

Китай много агресивно наложи ограничения към Австралия, но тази политика достигна своя таван, тъй като Китай е зависим от Австралия по две ключови измерения - внос на желязна руда и литий, смята Шопов.

Във връзка със съставянето на Съвет на коренно население в Австралия Шопов отбеляза, че идеята е да се създаде тяло към парламента, което да осигури представителство и да даде конституционен статут на неговите права. Основната функция е да дава своите мнения при оформяне на управленски решения, които се отнасят пряко до неговите интереси.

Според Шопов надделяха няколко съображения - австралийците се притесниха от въвеждането на расов принцип на диференциране в рамките на собственото им гражданско тяло, а правителството остави доста обща формулировка и не предложи ясни механизми и последствия от това, което предстои да се приеме. Третото притеснение беше свързано с правни и конституционни последствия от този текст - как тази трета Камара ще функционира и каква ще бъде тежестта на тези решения, както и дали ще имат право на вето върху всички законодателни актове, докато в тях не бъде интегрирана гледната точка на коренното население.

Във връзка с възможностите за помирение с коренното население Шопов смята, че пътят към конституционна промяна и сключване на договор, който да включва репарации, е затворен.

Процесът ще продължи по досегашните механизми - има специални институции в изпълнителната власт, които се занимават с проблемите на тази общност.

Последствията са съществени в рамките на партийната система, защото левицата използва поведението на опозицията да вкара нов елемент във вътрешнопартийните битки между тях, посочи анализаторът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.