fallback

В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Въвеждането на "културни паспорти" трябва да бъде приоритет в Бюджет 2024

Д-р Диана Андреева Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата, преподавател в УНСС, "В развитие'', 08.09.2023 г.

19:20 | 8 септември 2023
Автор: Милен Симеонов

Около 1,3 млн. са младежите и децата в групата 6-26 годишна възраст. Ако въведем т. нар. "културен паспорт" или възможността децата и младежите да участват в културни дейности с около 100 лв., които държавата отпуска в рамките на тези паспорти на годишна база, това ще възлиза на около 130 млн. лв. в рамките на Бюджет 2024. Смятам това за изключително важен елемент в културната политика, защото развитието на аудиторията като дългосрочна политика беше пренебрегната. Считам политиката за въвеждане на "културни паспорти'' за деца и младежи във възрастовата рамка 6-26 г. за приоритетна в Бюджет 2024. Това каза Д-р Диана Андреева Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата, преподавател в УНСС в предаването "В развитие'' с водеща Веселина Спасова.

Попйорданова разказва, че въпреки че смятаме 2023 г. за една от най-добрите от гледна точка на зрителки интерес, сме далеч от годините преди 1989 г. и 90-те, когато българските филми са се радвали на многомилионна аудитория. Тя изтъква съществуването на Закона за филмовата индустрия, който обаче не работи в последните две години и половина, така че да осъществява една устойчива културна политика във филмовата индустрия.

"Днес регистрираме около 600 хил. зрители и наричаме това невероятен успех за българските филми. Безспорно не следва да омаловажаваме тези постижения, но Законът за филмовата индустрия предостави едно системно връщане на публичните финанси в последните 2/2,5 години в държавния бюджет, което в абсолютни стойности за 2021-2022 г. означава около 56 млн. лв. върнати в държавния бюджет."

Гостенката изтъква, че на българското кино в последните две години се гледа като на буфер или допълнителни средства най-вече за сценичните изкуства. В контекста на зрителския интерес можем да откроим нарастване на броя зрители, но за да бъде устойчив този ръст Попйорданова смята, че трябва да се оправи нормативната уредба и да се изработи план за действие от страна на Министерството на културата. Освен това, гостенката подчертава и нуждата от Фонд "Българско кино", който би спомогнал и би служил като алтернативен източник на финансиране.

"Създаването на подобен фонд се бави, защото Национален филмов център беше направен по френски модел, а във Франция от десетилетия работи фондова система, която служи като алтернатива на финансиране или смесва публични финанси с пропазарни източници. Големият проблем е консерватизмът, който имаме във фискалната политика, Законът за публичните финанси, който предпоставя невъзможността свободно да бъдат създавани фондове. Това засяга както Фонд ''Българско кино'', така и Национален фонд "Култура", който следва да излезе извън Министерството на културата, да има отделна извънбюджетна сметка и преходен остатък.''

Целия коментар може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването може да намерите тук.

fallback
fallback