fallback

В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Въпросът пред САЩ и централните банки е не колко ще скочи петролът, а за колко дълго

Здравко Пиринлиев, инвестиционен анализатор в БенчМарк Финанс, "В развитие", 04.04.2023 г.

17:30 | 4 април 2023
Автор: Даниел Николов

ОПЕК+ реагира на спада на цените на петрола през последните седмици, причинени от банковата криза и подновени опасения за рецесия в САЩ, решението на Белия дом да не попълва стратегическия петролен резерв, и неизпълнилите се надежди за ръст на търсенето в Китай. Пазарът реагира емоционално, но никой - дори и страните от ОПЕК+ - няма интерес от продължително високи цени на суровия петрол, тъй като това ще повиши инфлацията и очакванията за лихвените проценти, които ще създадат опасения за рецесия и така ще свалят цените на петрола заради опасения за по-ниско потребление. Това коментира Здравко Пиринлиев, инвестиционен анализатор в БенчМарк Финанс, в ефира на предаванет "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

"Да говорим за цена над $95-$100 за барел е нереалистично, светът няма изгода от такова нещо... Въпросът не е самата цена, а колко време ще се задържи - възможно е да видим краткосрочни ръстове, но прогнозирам петролът ще се движи в диапазона $70-95$ долара. Тенденции в низходяща или възходяща посока не виждам... Скъп петрол за по-дълъг период от време отново ще върне темата за инфлацията, Федералният резерв може да продължи с агресивното покачване на лихвите, което означава тежка рецесия, и ако днес петролът струва 100 долара, след три месеца може да падне на 30 долара, което пък е много зле за ОПЕК+."

Реакциите на икономиките на лихвените проценти ще определят дали ще има дефицит през втората половина на годината, каза Пиринлиев. Китай например не отговори на очакванията за растеж, а по-сериозно забавяне на световната икономика може да има допълнителен негативен ефект. "Не съм сигурен, че може да се стигне до големи дефицити", каза Пиринлиев.

Все още не е ясно дали обявените съкращения на страните-членки от ОПЕК+ ще са реални, тъй като много от тях не могат да достигнат квотите си за добив през последните години.

Русия обяви също в неделя, че ще удължи свиването на своя добив до края на 2023 г, като това няма да има особен ефект, особено върху западните държави, тъй като Москва продава предимно на Китай и Индия своя сорт Urals и то на доста по-ниски цени от тавана.

"Въпросът е какво биха направили САЩ - резервът там е доста поизпразнен и те не могат да си позволят кой знае колко много барели да изкарват на пазара. Много е рано да се говори за реакция, тъй като е много важно какво ще се случи с цените в средносрочен план... Фактът, че миналата седмица казаха, че няма да запълват стратегическия резерв, може да е индикация, че са очаквали още по-ниски цени, под $65 за барел."

Евентуалният инфлационен удар ще бъде по-силен за Европа, която е много по-зависима от петролните пазари в сравнение със САЩ, но ефектът ще бъде омекотен от 40% спад в цените на природния газ от началото на 2023 г, който е много по-важен за европейските домакинства, каза Пиринлиев.

Паритетът евро/долар се отдалечава, особено с размяната на позициите на централните банки в САЩ и Европа, коментира Пиринлиев. Заради банковата криза пазарите очакват Федералният резерв дори да намали лихвите, докато при ЕЦБ няма такива изгледи.

"Еврото спокойно може да удари 1.20 следващите два-три месеца... Очаквам възобновяване на възходящите трендове на фондовите пазари. Рецесията до огромна част е изконсумирана в цените, инвеститорите претръпнаха и през последните месеци лошите новини се интерпретират по хубав начин от пазара, защото логиката е как всичко това минава през лихвените проценти. Дъната вече ги видяхме, очаквам поскъпване и на златото заради по-слабия долар."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Разговорът не е предпоставка за взимане на инвестиционно решение.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

fallback
fallback