В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

Следващите две зими ще бъдат тест за единство в енергийната политика на Европа

Андрей Коватариу, експерт към работната група по цифровизация в енергетиката към Икономическата комисия на ООН за Европа, във "В развитие", 18.08.2022

17:04 | 18 август 2022
Обновен: 17:11 | 18 август 2022
Автор: Галина Маринова

Възможни са социални и икономически проблеми, заради високите цени на електроенергията и тези безредици може да обърнат целия напредък, постигнат от ЕС в енергийния преход. Ако има нормиране на потреблението на електроенергия в ЕС, то причина за това ще бъдат не само доставките на газ, но и на въглища. Европа е заплашена, ако не планира правилно прехода към зелена енергия, да замени една зависимост (към Русия, заради газа, петрола и въглищата) с друга (към Китай, заради пазара на редки метали). Това коментира Андрей Коватариу, експерт към работната група по цифровизация в енергетиката към Икономическата комисия на ООН за Европа (UNECE) и старши научен сътрудник в Energy Policy Group, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки.

Ембаргото върху руските въглища, прието през април, бе една от първите санкции и влиза в сила сега. Газът е свързан с геополитиката, а петролът и въглищата - с пари. Европейският съюз е най-важният партньор за въглища на Русия, но същото важи и за ЕС. Европейският съюз е внесъл 45% от въглищата си от Русия, а 75% от въглищата, които се използват за електроенергия, са руски, каза гостът.

“Въглищата са много важни за Русия и тук става дума за бюджета. При газа въпросът бе свързан с геополитиката и как да се изиграе тази ситуация. Докато въглищата са важна част от бюджетните постъпления и ЕС е най-важният партньор на Русия. ЕС разчита за 45% от въглищата си на Русия”. 

Причината ЕС да наложи ембарго на въглищата е, че снабдителната верига при тях е по-лесна от тази при газа. Цените са основен проблем, защото се увеличават, както заради оскъпяването на транспорта и други проблеми, но и заради нуждата от висококачествени въглища. На глобалните пазари много държави имат подписани дългосрочни договори и ограничена възможност за доставка на допълнителни количества, поясни събеседникът. 

"Цената на въглищата на пристанището в Ротердам вече са 360 долара за тон, което е почти четири пъти по-високо от миналата година. Европа е изправена пред сериозни проблеми и те ще се задълбочават през зимата". 

Когато говорим за енергийни политики четири месеца е ограничен период за значими действия. Основната причина за действията на Европа е да се възпре Русия от действията си в Украйна, но за съжаление това не даде някакъв ефект, заяви експертът. По думите му ЕС има план за следващите години, но "пренебрегна ефектите", свързани с търсенето. "Потребителите и индустриите трябваше да са основен приоритет на ЕС още от първия ден. Ще има проблеми с осигурност с доставката на газ и въглища, но не мисля, че за този период от няколко месеца ЕС можеше да направи нещо повече по отношение на доставките си на въглища”. 

“Газът е основната причина за поскъпването на електроенергията през последните месеци и това ще продължи да бъде така. Но в ЕС все още има милиони семейства, които разчитат на въглища за отопление. Така че нормирането на енергията може би няма да е само заради газа, а и заради въглищата. Това нормиране може да засегне само няколко индустрии, но не и домакинствата, според плановете на ЕС”. 

Може да последват социални и икономически проблеми заради високите цени на електроенергията. Възможно е тези безредици да обърнат целия напредък, който постигна ЕС в енергийния преход, предупреди Коватариу. "Трябва да се удължи употребата на въглища, но тази жертва трябва да се направи в много краткосрочен план - само за следващите една-две зими. Става дума за много кратък преходен период за осигуряване на енергийна сигурност. Не трябва да се жертват бъдещите зелени политики на ЕС. Това ще бъде за ефективността на енергийните и климатични политики на блока".

"Следващото, което трябва да направим, е да въведем ефективни политики в целия ЕС, а не само планове. Трябва да ги превърнем в реални действия през следващите две-три години. В противен случай в бъдеще ще имаме подобни проблеми, каквито имаме и сега". 

Някои експерти казват, че днес енергийната сигурност и защитата на околната среда са със съвместни цели, а не се противопоставят, както бе в продължение на десетилетия. Това е вярно в известна степен, заключи Андрей Коватариу. "Трябва обаче да се вземе предвид и факта, че производството и капацитетът на възобновяеми източници на ЕС ще изисква внос на редки метали. Това не е под контрола на ЕС и ще разчитаме на един доставчик, който е Китай. Той контролира пазара на редки метали. Това е още едно предизвикателство за въвеждане на зелени политики".

"Енергийната криза може да оформи тази част от енергийния пазар и сме заплашени да преминем от една зависимост към друга, ако не планираме как да изготвим този преход". 

Балансиращите мощности са важна тема в днешно време, но настоящата ситуация не е благоприятна за Европейския съюз. Създаването на такова оборудване е изключително сложно защото Европа няма капацитет и ресурси за него, категоричен бе събеседникът. "Но това е ясен път напред и трябва да разработваме партньорства със страни, които имат такива залежи и да диверсифицираме вноса на такива технологии, за да можем да балансираме, поне отчасти, енергийната структура на този сектор в Европа".

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.