Страните от ЕС казват до дни дали ядрената енергия и газът са устойчиви инвестиции

Цветелина Пенкова, евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите

11:12 | 10 януари 2022
Обновен: 13:28 | 10 януари 2022
Автор: Зорница Крушарска

От март 2020 година се намираме в здравна криза, която прерасна в икономическа. Сега Европейският съюз се бори с друга криза - енергийната. По отношение на енергийната криза ясното становище бе, че не са направени правилните общоевропейски политики това нещо да не се случи, каза Цветелина Пенкова, български евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, в предаването  „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

„От септември месец насам започна да се говори за една общоевропейска енергийна политика. За да не бъде всичко за сметка на европейските потребители, има предложение от Европейската комисия по отношение на това кои енергийни източници ще бъдат третирани като зелени и устойчиви”.

Ядрената енергия и природният газ по предложение на Европейската комисия би трябвало да бъдат приети като зелени и устойчиви”, посочи Пенкова.

„Това предложение бе пуснато официално на 31 декември от страна на Европейската комисия до държавите-членки. До 12 януари държавите-членки трябва да предадат своите становища и на 18 януари това предложение ще бъде пуснато за обсъждане и гласуване в Европейския парламент”, съобщи българският евродепутат.

„В момента има доста сериозни обструкции от страна на няколко държави. Основно това са Австрия, Швеция изразява сериозни резерви, по отношение на Германия има доста противоречива информация”.

„Българската позиция е в подкрепа на ядрената енергетика”.

Що се отнася до Регламента за алтернативни горива и зарядни санции, то основните акценти са какви точно да са тези станции -  защото говорим за горива и като водород, и като електричество, както и къде трябва да бъдат позиционирани и на какво разстояние една от друга”, каза българският евродепутат.  

„Европейският парламент иска  да има гъста мрежа от зарядни станции”, каза Пенкова и допълни, че ще има специални  европрограми, които ще подкрепят изграждането на зарядни станции.

Коментирайки механизма за определяне на минималната работна заплата, Пенкова посочи, че минималната работна заплата не трябва да бъде по-малко от  50 процента от средната, тоест при средна заплата от  около 1540 лева в България, минималната работна заплата трябва да е около 780 лева.

Евродепутатът  каза също, че в идните шест месеца в сила ще влезе евродиректива, която  цели да се направи разграничение между професионалния и личния живот и след кои часове не се очаква от работещите да бъдат на работното си място при отдалечено изпълнение на служебните ангажименти .

 „Оказа се, че  голяма част от индустриите могат да работят и дистанционно и това предполага доста сериозни корекции в трудовия кодекс”, каза Пенкова.

Евродепутатът каза още, че директивата за глобален корпоративен данък, с който ще се облагат многонационални компании с оборот над 750 милиона евро годишно на общоевропейския пазар, ще влезе в сила от 2023 година.

„Говорим за данък от 15%, който ще бъде наложен. Това не засяга българския бизнес, а мултинационалните компании, които са около 10 в България и това са предимно големите хранителни вериги”, подчерта Пенкова.

Целия коментар вижте във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” може да видите тук.