От Красен Станчев
На 31 октомври ОИСР представи пред групата на 20-те (Г-20) доклада за актуалната данъчна ситуация в света и препоръчителните общи фискални политики. В него се предвижда до края на ноември да бъде изготвен чернови шаблон на международен договор, който до края на следващата година да бъде подписан и да приложи правилата на глобално корпоративно облагане.
Намерения и политическа воля
В тези правила има два момента:
право над 25% от остатъчната печалба на най-големите и най-печелившите многонационални предприятия (МНП) да бъдат обложени в юрисдикциите, където се намират потребителите на стоките и услугите на тези предприятия.
минимален данък от 15% за МНП с над €750 млн. приходи от продажби.
Предполага се, че по първата линия данъчните права ще осигурят над $125 млрд. от облагане на остатъчна печалба, а по втората - около $150 млрд. допълнителни приходи от облагането на МНП с приходи над посочения праг.
На 1 ноември МВФ приветства лидерите и управителите на централните банки на Г-7 за намерението им да въведат такъв данък като основа за „силен, устойчив, балансиран и приобщаващ“ икономически растеж. Докладът бе известен няколко дена преди това, а фондът препоръчва подобни фискални мерки и прогресивен данък вече повече от две години. Този растеж е един от аргументите, с който през юни Групата на седемте (Г-7) подкрепи идеята на ОИСР. Друго основание, декларирано тогава, бе необходимостта от „оформяне на сигурно и благодатно бъдеще за всички”.
За по-малко от месец към намерението се присъединиха 134 страни и територии в рамките на Глобалната инициатива против ерозия на основата в данъците и изместване на печалбите (ГЕОДИП). Сред тях е и България. Подкрепата отвсякъде, включително от подготвящото юлските предсрочни избори правителство на България, дойде без никакво обсъждане. Ако изключим, според мен общото мнение на неправителствени и несиндикални икономисти, че замисълът е вреден и може би неосъществим.
В началото на октомври към групата на подкрепящите се присъединиха Естония, Ирландия и Унгария. Извън нея останаха страни, които от ОИСР биха поставили по-скоро в групата на облагодетелстваните – Кения, Нигерия, Пакистан и Шри Ланка. (Тези страни също подкрепят ГЕОДИП).
Смяташе се, че Ирландия се бе въздържала не само и не толкова заради националния корпоративен данък от 12.5%, но и поради неяснота дали Апъл, Гугъл и Фейсбук, чийто европейски бизнес се управлява оттам, ще запазят присъствието си в страната. Позицията на Ирландия би могла да осуети европейското приложение на ГЕОДИП в тази му част, особено ако би била подкрепена и от други страни членки. Но собствениците на тези и не малко други МНП почти веднага след срещата на Г-7 потвърдиха мнението си, че те нямат нищо против, дори приветстват инициативата. Тази позиция бе често определяна като парадоксална, но всъщност е напълно естествена.
По други причини президентът Джо Байдън и неговият финансов министър Джанет Йелън и финансовият министър на САЩ, и както изглежда повечето законодатели в Конгреса и Сената също подкрепят идеята на ОИСР и МВФ.
По всичко изглежда че в глобален мащаб има политическа воля и консенсус относно новата данъчна политика. Генералният секретар на ОИСР определи инициативата като „дипломатически успех“. Международният консорциум на разследващите журналисти разпространи неговото мнение и го допълни със становища на свои икономисти. Същото направиха и основните новинарски агенции навсякъде по света.
Мотиви и илюзии
Доста авторитетни изследвания сякаш подкрепят предвижданията за общ положителен ефект от прокарването на правото на облагане на остатъчната печалба (т.е. печалбата минус разходите за собствен капитал – през 2018 г. ОИСР издаде 46-странично ръководство по приложението на този метод), прилагано страна по страна и от въвеждането на минималния корпоративен данък от 15%. Нито едно от тях не е категорично или безпроблемно от методологическо гледище.
„Липсващите печалби на народите“ е доклад на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ, изготвен от икономисти от университетите в Копенхаген и Бъркли, консултиран от поне 20 експерта с международна известност, публикуван през 2018 г. и актуализиран през април 2020 г. Той е цитиран често и, както изглежда, е един от документите, мотивиращи становището на САЩ и други страни от Г-7 и Г-20.
Според оценката на авторите, почти 40% от мултинационалните печалби се прехвърлят в данъчни убежища в световен мащаб. Ако те бъдат обложени с 15% данък, прилаган глобално, печалбите и съответно облагането им биха се увеличили с около 15% в юрисдикциите на ЕС с високи данъци, с 10% в САЩ, но биха се понижили с 60% в днешните данъчни убежища.
Оценката е напълно коректна от гледище на правилата на икономическия анализ. Но авторите обръщат внимание само на съществуващите практики за изчисление на т.нар. трансферни цени, оставяйки неизследвани потенциалните ефекти върху цените на потребител.
При така оформилата се картина е почти невъзможно публично някой министър, президент или гуверньор на централна банка да се възпротиви на намеренията на ОИСР или страните от ГЕОДИП. Това не означава, че тези хора (работещите в ОИСР и организациите на ООН са освободени от данъци) не могат да използват данъчните убежища с цел сигурност и вложения на собствени средства. Групата на политиците и техни приятели е една от най-многобройните сред спестителите в такива убежища. Сумите, които те прехвърлят там са относително нисък процент на фона на средствата, управлявани в офшорни зони. Основният мотив на деянието е пестене данъци в юрисдикции с високи данъчни ставки, неудобство от сънародниците и несигурност в собствените и на близките им политически привилегии. Обяснимо е и защо посочените и други собственици на добре печелещи МНП подкрепят идеята на ОИСР.
Мотивите им най-вероятно са следните.
Първо, плащането на данък печалба се финансира през цените на потребители, намаляването на приходите на работещите в предприятието или на инвестициите, или от комбинация на трите източника.
Второ, тези фирми вече са придобили своите пазарни дялове глобално. Но високият глобален данък е пречка пред потенциалните техни конкуренти.
Трето, както при трансферните цени сега, така и при остатъчната печалба в бъдеще е възможна известна свобода на изчисляването и на представянето на необходимо присъщите разходи.
Не е ясно защо се смята, че подкрепата на Г-7, Г-20 и на 136-те страни и територии от ГЕОДИП е данъчна или дипломатическа революция. Още по-малко е разбираемо защо МВФ е на мнение, че тази промяна ще доведе до „приобщаващ икономически растеж“.
През 2022 г. глобалният БВП вероятно ще бъде малко над $100 трлн. Ако сметките на ОИСР за положителен ефект от €275 млрд. са верни и ако инициативата бъде приложена без проблеми и навреме, този ефект за глобалната икономика би бил 0.28%. Възможно е обаче, ако този ефект се наблюдава в развитите в технологично отношение страни, с този данък на първо време да се финансират, поне частично, търсените от МВФ помощи за относително бедните страни на стойност около $100 млрд.. Настояването да се намерят тези пари е от преди 15-16 години.
По неизвестни причини се смята, че приходите от новото облагане, когато попаднат ръцете на правителствата на „юрисдикциите, където се намират потребителите на стоките и услугите на тези високо ефективни и печеливши предприятия“ (според предвиждането на ОИСР), тези правителства ще ги изразходват рационално и по предназначение. Тази перспектива не е изследвана изобщо, но е известно, че дори добронамерените помощи и субсидии имат добре проследими отрицателни последици.
На това отгоре намаляването на глобалното неравенството в доходите съвпада с намаляването на корпоративните данъци, глобализацията и разрастването на мащаба сделките през юрисдикции с ниски данъци. Според Бранко Миланович, който ръководи екипа на Световната банка по изследване на проблема, за периода 1952 до 2017 г. в глобален мащаб неравенството намалява около една трета. Същите доказателства могат да се намерят в Нобеловата лекция на сър Ангус Дийтън от 2015 г. и работите на поне още двама Нобелови лауреати по икономика.
Историята на въвеждането на подоходни и по-специално корпоративни данъци не дава много основания за оптимизъм в целесъобразността на ГЕОДИП. Известен е счетоводният афоризъм, прописван на Джон Стюарт Мил, че хората не мразят данъците, а само акта на тяхното плащане. Иначе казано, те предпочитат някой друг да ги плаща. Един от аргументите правителството на България да подкрепи намерението за глобален данък за печелившите МНП бе, че те ще го плащат, а не българските потребители на техните стоки и услуги. Както стана дума по-горе, цените на потребителите финансират този данък.
Между другото преди две години, колегата Петр Янски от Карловия университет в Прага изследва по поръчка на Зелените в Европейския парламент доколко е ефективно данъчното облагане на МНП в Съюза. Оказа се, че само в България те напълно спазват данъчното законодателство.
Има и още един труден за предвиждане ефект от инициативата: тя събуди позаспали настроения за повишаване на данъците и глобално, и в национален мащаб.
Какви ще са последиците е трудно да се предвиди. Няма и изследвания, но се разработват много нови идеи за „усъвършенстване“ на облагането с данъци. Един друг афоризъм гласи, че никому не може да хрумне лоша идея за стопанска и фискална политика, която преди това да не е предложена от някой икономист.
Авторът преподава макроикономически анализ и теория на обществения избор в СУ, управлява консултантската фирма КС2, а също е и един от учредителите и първи изпълнителен директор на ИПИ, като преди това е бил народен представител в последното ВНС.
В РЕЗЮМЕ През 2022 глобалният БВП се очаква да бъде малко над $100 трлн. Пилагането на новата данъчна политика би осигурило допълнително от налози €275 млрд.
