Bank of England може да увеличи лихвите преди Фед

Икономиката на Великобритания е по-близо до потенциала си

Управителят на BOE Марк Карни. снимка:  Luke MacGregor/Bloomberg Управителят на BOE Марк Карни. снимка: Luke MacGregor/Bloomberg

Последните данни в САЩ и Великобритания показват това, което преди няколко месеца малцина мислеха, че е възможно: Подходящото време за първото следкризисно увеличение на лихвения процент от централната банка на Англия - Bank of England, може да е преди решението на Федералния комитет по открити пазари – органът, който определя паричната политика на централната банка на САЩ.

Двете централни банки очакват ясни сигнали, че техните икономики достигат потенциала си, възвръщайки си заетостта и производството, загубени след кризата. Докато Федералният резерв може да се позове на ниската заетост сред хората на възраст 25-54 години, броят на напускащите и слабия натиск върху инфлацията от страна на заплатите, за да оправдае бездействието си, Bank of England разчита все повече на оптимистичните си прогнози за производителността.

Макар инфлацията във Великобритания да падна до 0.1% през септември, тя вероятно ще започне да нараства до края на годината, като ефектите от спада на цените на стоките и университетските такси избледнява.

Дан Хенсън, икономист в Bloomberg Intelligence казва, че при отсъствие на по-нататъшни резки движения на глобалните цени на суровините, инфлацията вероятно ще се ускори бързо след октомври.

В САЩ това ще бъде смекчено от увеличаване на броя на хората, които се връщат на трудовия пазар. При положение, че безработицата се колебае около оценката на банката за естествената норма на безработица, а заетостта е рекордно висока и производството продължава да расте, банката резчита на ръстта на производителността, за да отслаби ценовия натиск.

Производителността започна да надхвърля очакванията след 2014 г., като през четири тримесечия до март 2015 се увеличи с 0.8% и се очаква да бъде 1.5% да периода до юни. При очакван ръст на номиналните заплати от 3 до 4% до 2016, производителността трябва да нараства средно с 1-2%, за да може банката да достигне инфлационната си цел от 2 процента.

Това би било под предкризисните нива от средно 2.4%, но над темповете, отчетени след 2008. Но прогнозите на банката и на Службата за бюджетна отговорност (британския аналог на фискален борд – б.р.) показват грешки и в двете посоки, така че не са убедителни, подчертава анализът на Bloomberg.

Друга ключова несигурност, която членът на Комитета по парична политика Кристин Форбс посочва в реч през миналия месец, е влиянието на валутните курсове върху цените.

Бившият служител на BOE проф. Тони Йейтс, заяви, че е бил изненадан от относително слабото пренасяне на слабия паунд върху вътрешните цени. При равни други условия, повишаването на претеглената спрямо търговията стойност на валутата трябва да намали инфлацията. Според оценките на централнатат банка 17% повишаване на стерлинга след пролетта на 2013 би трябвало да намали индекса на потребителските цени между 3 и 5 процента. Но на практика понижението не бе толкова дълбоко.

Без да е напълно ясно отношението между валутния курс и инфлацията, членовете на паричния комитет срещат трудности да определят точно скоростта на покачване на цените и да установят пазарните очаквания за траекторията на лихвите, заключава анализът на Bloomberg, според който британската икономика е по-близо до потенциала си.

Последни новини
Още от Анализи